Катрин Каултър
Съдби в окови (19)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Колин си беше изготвил стратегия, която нямаше намерение да забрави или да промени. Не, той нямаше да допусне да загуби контрол над себе си. Тази вечер щеше да накара жена си да го пожелае безумно, а след това щеше да види какво да прави по-нататък.

Страстното желание я превземаше бързо и цялостно и той едновременно изпитваше удоволствие и облекчение от това.

Продължи да я целува. Беше топла, нежна, копнееща за него. Той изгаряше от желание да я докосне с пръсти, да влезе в нея, да я усети как се стяга около него, да усети топлата й нежна плът. Но успя да контролира това желание. Не, нека първо то се натрупа в нея. А той щеше да разпалва страстта й, докато тя не започне да се извива и стене. Затвори очи и се опита да си представи лицето й в мига, когато тя изцяло щеше да се понесе върху вълните на насладата.

— Искам… — без да довърши, тя докосна с езика си неговия и простена.

— Ще ти дам всичко, което искаш — увери я той и страстно я целуна. Нежно я държеше в ръцете си, но не я милваше. Пръстите му оставаха неподвижни, едва я докосваше.

Синджан недоумяваше какво става. Спомняше си, че предишните пъти той беше невъздържан и й бе причинил болка. Смътно долавяше, че сега той е много внимателен с нея, не беше настървен. Дали той не си мислеше, че тя все още не се е възстановила след болестта?

Не, той просто не искаше и този път да я изплаши. Тя се усмихна, без да прекъсва целувката им. Каза, без да се замисли и без капчица колебание.

— Обичам те, Колин. Обикнах те още в мига, в който те видях. Мисля, че ти си най-изключителният мъж в цяла Шотландия.

Той подскочи при тези нейни думи. Усети дълбоко в него да се надига странно чувство, което не беше изпитвал никога досега. Беше нещо горещо и раздиращо, но в същото време нежно като полъх. Това чувство бързо отмина и той се съсредоточи върху своята възбуда и нейните думи. Щеше да помисли върху признанието й по-късно. Целуна я отново, отпивайки от сладостта на устните й. Целуна я още три пъти и чак тогава попита:

— Само в Шотландия ли?

— Е добре. Навярно в цяла Великобритания.

— Целуни ме, Джоан.

Устните й бяха горещи и набъбнали от целувките му, но въпреки това тя се отзова на молбата му, без да се двоуми нито миг. Той видя желанието, което напираше в очите й. Усети лекия трепет на устните й, когато езикът му се стрелна между тях.

А в мига когато горещият й език замилва устата му, пръстите му се спуснаха надолу — парещи като огън в сравнение с хладината на тънката ленена нощница — и при допира им тя усети, че направо ще литне към него.

Не знаеше какво да направи. Само потопи поглед в очите му. Кимна бавно. Той я изправи и съблече нощницата й. После отново я отпусна върху бедрата си. Огънят от камината пръскаше своята топлина и светлина зад гърба й. Виждаше гърдите й отстрани, и тънкия й кръст, и прибрания корем. Никога през живота си не бе виждал по-красиво женско тяло от нейното. И тази жена цялата беше негова. Ръцете му започнаха да треперят и той побърза да ги притисне към бедрата си. Не, той ще успее да се владее докрай. Този път нямаше да я изплаши. Щеше да продължи да изпълнява своя план, колкото й трудно да се окажеше това.

Отпусна глава на облегалката на креслото и меката кожа се огъна удобно под тежестта му.

— Какво искаш да направя сега, Джоан?

— Искам да продължиш да ме целуваш.

— Къде?

Той долови как дъхът й изведнъж секва.

— По гърдите — отвърна нежно тя и погали брадичката му. — Ти си още облечен, Колин, Това не е справедливо.

— Забрави за справедливостта засега — каза той, обхвана нежно раменете й и я притегли към себе си. Изобщо не можеше да си позволи да се изправя гол пред нея. Това сигурно мигновено щеше да охлади разпалената в нея страст. И щеше да я изплаши до смърт.

— Мисля, че гърдите ти могат да почакат малко — каза й той, като внимаваше да не я възбужда до краен предел, докосвайки я по копнеещата за милувките му плът. Целуна я по устните. После отново и отново направи същото. Обхвана с ръце лицето й, пръстите му се плъзнаха към косите й, като придържаха главата й срещу устните му. Когато тя потръпна в скута му, той пое нежно лявата и гърда в топлата си длан.

— Ох!

— Толкова си хубава — той погали връхчето с пръсти. — Отпусни се.

Тя го направи, без да отделя очи от лицето му. Наблюдаваше го как се навежда към нея, докато повдигаше гърдата й с ръка. Когато я докосна с устни, тя едва не извика от наслада. Той се усмихна, опитвайки вкуса на дивната й плът. Самият той също потръпваше от удоволствие, но беше достатъчно опитен, за да скрие това от нея. Беше станал твърд като камък. Той изгаряше от неудържимо желание и за миг беше готов да зареже плана си и да я отнесе до леглото, за да проникне в нея. Сигурно вече беше готова. Но не, беше глупаво дори да допуска тази мисъл.

Овладя се. Целуваше гърдата й и я галеше с пръсти и целувки, докато усети, че тя е напълно готова да го приеме. Притисна длан към корема й и почувства как мускулите й се свиват.

— Сега искам да затвориш очи, любима, й твоето прекрасно мозъче да си представи какво правят пръстите ми.

Вече нямаше сили да се сдържа. Пръстите му бързо я намериха и се задвижиха в ритъм — бавен и нежен после бърз и настойчив. Тя нямаше възможност да се противи, нито пък да се смути. Единственото, което можеше да направи, беше да усеща как тялото й потръпва и без да осъзнава, да свие и разтвори крака, за да го приеме. За него не остана неразгадано обзелото я желание. Беше изписано на лицето й. Тя го погледна със забулени, объркани очи.

— Колин — прошепна тя и прокара език по долната си устна.

— Ела сега тук, Джоан. Искам да мислиш само за пръстите ми — къде са и какво правят с теб. Ще те целуна и искам, когато усетиш, че в теб напира вик, да не го задържаш, да извикаш, без да отделяш устни от моите.

В същия миг той проникна с пръст в нея и едва се сдържа да не извика от удоволствие, когато я почувства около себе си. Целуна я така, сякаш правеше това за последен път в живота си. Изпитваше непозната досега наслада. Дори за миг се зачуди дали това, което става, е действителност. Пръстите му отново се заеха с възбудената й плът. Продължиха да я галят нежно, докато най-после тялото й се напрегна и тя се изви. Той погледна лицето й и се усмихна с усилие.

— Да, любима. Ела при мен сега.

Тя го направи. Изведнъж дишането й се учести, краката й изтръпнаха, цялото й тяло запулсира, завладяно от невероятното усещане. Тя не разбираше какво става с нея. Каквото и да беше обаче, тя само се молеше никога да не свършва. Беше толкова силно и дълбоко в нея. Той беше в нея, беше впил поглед в лицето й, очите му се усмихваха, а устните му непрестанно мълвяха.

— Ела при мен, ела при мен.

Невероятното усещане се надигна като мощна вълна и я пренесе в един непознат, вълшебен свят. Свят, в който попадаше за първи път и който не искаше никога да напусне. Тя застина. В същия миг пръстите му престанаха да се движат и да разгарят пламъците на страстта в нея.

— Мили Боже — прошепна тя. — Мили Боже, Колин. Беше прекрасно.

— Да — отговори той и гласът му беше пълен с болка и огромно удоволствие. Той не беше отделил очи от лицето й нито за миг й сега се наведе напред, за да я целуне нежно. Недоумението в шербруково-сините й очи, шеметни и развълнувани, го изпълваха с неописуемо удоволствие, което достигна до самата му душа.

Синджан си пое дълбоко въздух. А какво става с неговото удоволствие, запита се тя. Тя не му беше доставила никакво удоволствие. Дали сега той щеше да й причини онази болка? О, не, той никога повече нямаше да го направи. Но неговото удоволствие… Сърцето й започна да бие по-спокойно. Тя затвори очи. За изненада и разочарование на Колин тя заспа почти мигновено.

Той дълго я държа в ръцете си пред огъня. Не откъсваше очите си от нея. После се загледа в догарящите пламъци и се удиви на факта, че тази жена сякаш го бе преродила.

 

 

На следващата сутрин Синджан се събуди с усмивка. С една глуповата, самодоволна усмивка, породена от една единствена мисъл — мисълта за нейния съпруг. Господи, колко го обичаше. Изведнъж застина и усмивката изчезна от лицето й. Тя му беше казала, че го обича, че го е обикнала още в мига, в който го е видяла. А той не й беше отговорил нищо, обаче й беше доставил такова удоволствие, което тя — макар че не можеше да си обясни — се молеше горещо никога да не спира, дори ако това й коства живота.

Беше му казала, че го обича, а той не й беше отговорил нищо.

Е, добре. Беше глупаво от нейна страна да прави такива признания, но имаше ли вече някакво значение. Струваше й се смешно да пази тайни от него. Той знаеше, че тя го обича. Ако това му даваше някаква власт над нея, нека тогава да има тази власт. Ако той използваше властта си над нея, за да й причини страдание нека тогава, го направи.

Тя беше такава, каквато е. Не можеше да бъде друга. Беше омъжена жена, беше съпругата на Колин. Бог я бе поверил на него. Тя никога и нищо нямаше да скрива от него. И нищо сложно нямаше в това. Той просто беше най-значимият човек в нейния живот.

Въпреки всичко, когато след няма и час тя влезе във вътрешната господарска стая, усети че по лицето и е избила червенина, чувстваше се нервна и объркана. Колин беше в стаята, разположен удобно на централното място на масата. Държеше в ръка чаша с кафе, пред него имаше чиния с овесена каша, от която се вдигаше пара. Чинията му беше поставена върху красивата бяла ленена покривка, която тя неотдавна бе купила от Кинрос.

Братята й не бяха в стаята. Нито пък някоя от съпругите. Нямаше ги и децата. Нито леля Арлет, нито Сирена. Целият замък уж беше пълен с народ, а те бяха сами.

— Всички приключиха, със закуската преди половин час. Изчаках те да дойдеш. Мислех, че няма да ти е приятно да седнеш на масата сред толкова много народ.

Дали това беше истината, запита се тя. Но въпреки това на устните й цъфна усмивка и тя влезе в стаята, с гордо вдигната глава.

— Мислех, че може би ще поискаш да разговаряме за усещанията, които предизвиках в теб снощи. На четири очи, естествено. Мислех, че може да си разочарована, защото те доведох до истинското удоволствие само веднъж. Много съжалявам, че заспа, Джоан. Аз съм истински джентълмен и не можех да си позволя да те събудя и насила да предизвикам в теб върховното удоволствие. Съвсем скоро беше болна все пак. Не исках така изведнъж да се превърнеш в истинска съпруга.

— Много си мил, Колин — каза тя. Очите им се срещнаха и лицето й пламна. Той говореше безсрамно, също като проклетите й братя. Тя никога не се беше изчервявала като глупачка, когато те се бяха държали скандално. Наложи си с усилие да се обърне и да вирне брадичка.

— Не съм разочарована, скъпи съпруже, но се безпокоях за теб. Ти беше много мил. Бях ти казала, че ще се държа като твоя съпруга, но ти не ми позволи да ти доставя облекчение.

— Облекчение? — повтори той. — Каква неприятна дума, за да се назове крещящата, пулсираща наслада на плътта. Облекчение. Трябва, да споделя това с приятелите си, за да видя какво ще е тяхното мнение.

— Бих искала да не го правиш. Смятам, че това е съвсем лично. Добре тогава, вземам си назад тази дума облекчение и ще използвам някоя от речника на братята си. Съжалявам, Колин, че ти снощи не крещя от удоволствие.

— Така е по-добре. Какво те кара да мислиш, че не съм изпитвал удоволствие? Наблюдавах как наситеносините ти очи стават още по-тъмносини, а след това се премрежиха и забулиха. Беше очарователно. Аз се наслаждавах на твоето удоволствие. Ти потръпваше под моите пръсти и стенеше в моите устни. Когато издаваше тези звуци, уверявам те, че ми достави невероятно мъжко удоволствие, от което ми идеше да се разкрещя заедно с теб.

— Но ти не го направи — каза тя й седна на своя стол.

Погледът му беше неразгадаем. Той каза прозаично, като петдесетгодишен съпруг.

— Искаш ли каша?

— Мисля, че искам само една препечена филийка.

Той и кимна и се надигна да й сервира с думите.

— Не, остани на мястото си. Искам отново да бъдеш силна.

После й наля кафе и сложи препечена филийка в чинията й. След това, без да я предупреди, я хвана за брадичката и повдигни главата й. Първо я целуна дълго и страстно, след това много нежно. Когато я пусна, очите й бяха потъмнели, а погледът — премрежен. Беше отпуснала главата си на рамото му, а ръцете й висяха отстрани на тялото й.

— Филип ми каза, че е готов да ти прости, че си го излъгала, ако ти го помолиш за това — каза той и се върна на мястото си. — Струва ми се, че той те разбира много добре. Казва, че лъжата ти нямала никакво значение, след като си я използвала за каузата си да служиш

Тя се взираше в него. Филип беше умно момче. Продължи да се взира в Колин, в устните му. Сигурно трябва да му каже нещо мило, помисли тя. Някакви нежни гальовни думи. Може би трябваше да му каже, че оценява това, че той се е трогнал от нейната обич. Усещаше в устата си вкуса на устните му. Погледна го безпомощно. Всичко, което си мислеше, се четеше като в отворена книга по лицето й. Това извика усмивка на огорчение на устните му, която изчезна толкова бързо, колкото се бе появила.

— Яж, Джоан — изражението му оставаше все така неразгадаемо. Това направо я измъчваше.

Тя отхапа от препечената филийка и се зачуди защо Бог със своя всевишен разум беше сътворил мъжа толкова различен от жената.

— Исках да ти кажа още, че тази сутрин възнамерявам да разпитам леля Арлет. Ще измъкна от нея истината и ще разбера дали тя е източникът, на който Робърт Макферсон се позовава, за да твърди, че съм убил Фиона.

— Нещо ме кара да мисля, че не е тя, въпреки невероятната й омраза към теб. Но от друга страна тя не е обичала и Фиона. Обичала е единствено баща ти и брат ти, както успявам да разбера от несвързаните й бръщолевения. На леля Арлет рядко й се случва да каже нещо смислено. Нали се сещаш като разправяше, че си син на келпи? Много е странна.

— Това е без значение. След като изясня каква е нейната роля в тази история, тя, заедно със своята странност, ще напусне Вер.

— Но тя няма никакви пари, Колин.

— Както ти казах, тя има семейство и аз вече съм изпратил писмо на брат й. Той и семейството му живея близо до Питлокри в централния високопланински район. Те са длъжни да й дадат подслон. Съжалявам, че се е държала така с теб.

В интерес на истината, едва не ме уби — канеше се да каже Синджан, но замълча. И това беше без значение. Тя скоро щеше да се махне от тук. Затова каза:

— Ако не тя е източникът на Робърт Макферсон, тогава кой е?

— Не знам, но ще науча. Междувременно, както знаеш. Роби обеща да внимава и по отношение на хората си, и по отношение на себе си. Обеща да разговаря е баща си и да се вслуша в думите му. Не ме разбирай погрешно, Джоан. Ако той нападне някого — било нас самите или някой от селяните ни — аз ще го убия и той знае това. Може би ще направи всичко възможно да се държи разумно.

— Сирена е негова сестра. Логично е тя да те е обвинила пред него.

Той изглеждаше изненадан и смутен като някой младеж, който току-що се е осмелил да отправи първия си комплимент към дама.

— О, не, Сирена ме обича. Поне ми го е казвала безброй пъти, откакто се ожених за теб. Ще се погрижа и тя да отиде при баща си.

— Мили Боже, замъкът ще опустее! Моля те, Колин, това не е необходимо. Сирена е странна птица, може би дори е откачена, но тя е безопасна. Ако се опита обаче да те целуне отново, сигурно ще се наложи да разговарям с нея.

Колин се засмя.

— Тя не си дава сметка колко си свирепа и какво собственическо отношение имаш към мен. Трябва да й кажа, че никак няма да бъде безопасно за нея да се навърта около теб, ако си позволи даже да ме докосне. Сама трябва да ме помоли да я изпратя при баща й. Сега, след като ти си тук и се грижиш за децата, изобщо няма нужда от никоя от тези две жени. Съгласна ли си?

— Напълно — отговори Синджан.

— Вече всичко идва на мястото си — продължи след миг той. Тези дни очаквам да пристигнат овцете. Не съм купил чак толкова много, че да принудя хората си да напуснат своите земи, а само толкова, колкото ни трябват за вълна и мляко. Освен това свиквам всички селяни и арендатори. Имам предложение да разработят цялата земя. Аз ще осигуря всичко необходимо. Ще ремонтираме покривите, оградите и навесите. И кланът Кинрос повече няма да страда от недоимък и несигурност. Благодаря ти, Джоан.

— Няма нищо — каза тя и преглътна. Той беше разговарял с нея като с равноправен партньор. — Защо ми казваш всичко това?

За миг той замълча. Взе си една лъжица от кашата и замислен преглътна.

— Мога да си го позволя благодарение на твоите пари. Редно е да знаеш за какво ги харча.

Изпита разочарование, защото гласът му прозвуча студен и презрителен. Въпреки това тя успя да отговори достатъчно спокойно.

— Кажи ми какво трябва да направя аз. Домакинството вече влиза в релси, но има още много неща, които трябва да бъдат ремонтирани. Трябват и градинари.

— Знам. Алекс вече ми проглуши ушите с настоявания какво трябва да се направи в двора. Няма да се изненадам, ако я видя навън да почиства розовите храсти от плевели. Говореше с такова вълнение за това. Разговаряй по този въпрос с мистър Ситън. Той ще ти представи евентуалните кандидати, за да се спреш на най-подходящите. Всичко това ще ни отнеме време, но времето е нещо, с което сега разполагаме. Кредиторите вече не висят като дамоклиев меч над главата ми. Вече сме платежоспособни и вървим с пълна пара напред. Съвсем скоро ще изготвим с теб онзи прословут списък. А сега Дъглас и Райдър пожелаха да ги разведа из имението и да им кажа какво правим. Искат да се срещнат с някои от нашите хора. Желаеш ли да ни придружиш?

Тя погледна мъжа си. Той беше включил и нея. Дали това не беше доказателство, че най-после е повярвал, че тя няма да му открадне кутийката? Не, сигурно не беше това. Просто ставаше въпрос за нейните пари, както той беше казал. Явно не искаше тя да се чувства пренебрегната. Държеше се любезно. Проклета да е преизподнята, тя не искаше от него да проявява към нея любезност! Любезността върви ръка за ръка със студенината и безразличието.

— Не, не този път — каза тя и хвърли салфетката си върху чинията. Стана и каза: — Искам да се срещна с децата, по-специално с Филип. Дължа му извинение и тъй като той е във всяко отношение твой син, сигурно ще ме накара да се унижа пред него, преди да ми прости.

Колин избухна в буен смях. Синджан продължи:

— Освен това и съпругите ще искат да узнаят какво е станало с Макферсон.

— Вече им разказах всичко по време на закуската. Алекс тъкмо спореше безпощадно с мен, когато изведнъж позеленя, хвана се за корема и изхвърча от стаята. Дъглас изохка, грабна легена, който мисис Ситън предвидливо му бе подала, и хукна след нея. Райдър и Софи се редуваха ту да се присмиват, ту да си крещят един на друг. Направиха жалък опит да проявят интерес към моите проекти, но се провалиха. Братята ти са очарователни, Джоан, когато не се опитват да ме убият.

Тя се засмя, представяйки си без затруднение картината, която Колин и описваше.

— Как се държаха леля Арлет и Сирена? Като виновни или като ядосани?

— Леля Арлет не обели нито дума. Сирена изглеждаше отнесена в някакъв свой свят. Дахлинг беше тази, която непрекъснато задаваше въпроси. Искаше да знае защо не си я взела и тя да се изправи срещу Макферсон, след като това е бил един дамски поход. След това попита Сирена защо брат й е толкова лош човек. Сирена отвърна, че мразел ангелското си лице и затова отхранвал в себе си душа на дявол.

— Излиза, че трябва да се извиня и на Дахлинг. Сигурен ли си, че леля Арлет нямаше вид на виновна?

— Не. Страхувам се, че не. Въпреки това ще разговарям с нея лично.

— Все още се страхувам, Колин.

Той се изправи и тръгна към нея. Доближи я, погледна я, после разпери ръце и каза:

— Никой никога няма да те нарани повече — притегли я към гърдите си, преди да продължи. — Мили Боже, ти ме изплаши до смърт.

Тя зарови лице във врата му.

— Божичко — пророни тя, докато обсипваше с целувки брадичката му, — ти беше ужасно проклет. Няма да ти се отрази зле, ако се промениш поне малко в бъдеще.

Той се засмя, привлече я по-плътно в прегръдката си и я попита:

— Днес чувстваш ли се добре?

— Много по-добре. Само леко отпаднала.

— Това сигурно е заради снощи. Така ще се чувстваш почти всяка сутрин от днес нататък.

Тя вдигна глава с намерение да го целуне.

— Татко, на Синджан сигурно не й харесва да я милваш на масата по време на закуска.

Колин въздъхна, целуна леко брадичката на Синджан и я пусна. Погледна към сина си, който стоеше на вратата с ръце на хълбоците в същата поза, която той, неговият баща, често заемаше.

— Какво има, Филип? Джоан тъкмо се готвеше да се срещне с теб. Тя иска да те помоли за прошка. Готова е даже да се умилква около теб, да ти приготвя захаросани бадеми, докато ти се развалят зъбите. Готова е да приеме безконечните ти обиди, които ти сигурно ще отправиш към нея, след като си мой син.

За един кратък миг Филип успя да запази строгото си изражение, после каза:

— Няма нищо, Синджан. Добре те познавам. Съмнявам се, че някога ще се промениш — след това бързо се обърна към баща си. — Чичо Райдър ме попита дали искам да отида на гости при него и леля Софи, както и на всичките им деца. Казва, че сега са повече от дузина и ще ми бъде много забавно там. Всички живеели в Брендън Хауз която се намирала съвсем близко до тяхната къща. Знаеш ли, татко, че чичо Райдър спасява деца от най-различни страшни ситуации? Става техен настойник, грижи се за тях и ги обича. Струва ми се, че той се чувства неудобно, когато хората го смятат за добър човек. Чичо Райдър ми разказа за своя малък шурей Джереми, който учи в Итън. Той бил куц, но бил най-добрият борец, който чичо Райдър е срещал от много време насам. Каза ми още, че Джереми яздел бързо като вятъра. Чичо Райдър може да ме научи да се боря, ако ти нямаш нищо против. Казва, че Джереми бил на същата възраст като мен, когато го учил да се бори. Моля те, татко, позволи ми да се науча.

— Чичо Райдър и чичо Дъглас… — размишляваше на глас Колин. — Чуй какво ще ти кажа, Филип. Двамата с чичо Райдър ще се борим и който победи, той ще те учи. Съгласен ли си?

Филип никак не беше глупав.

— Може би ще е най-добре, ако и двамата с чичо Райдър ме учите.

— Той трябва да стане дипломат — заяви Колин на съпругата си, после притегли към себе си сина си, прегърна го и продължи. — Двамата ти чичовци и аз ще обсъдим този въпрос. А ти си почини, Джоан. Ще ти се обадя по-късно.

— Татко, знаеш ли, Синджан ме научи да стрелям с лък, но трябва да се науча и да се фехтувам. Макдъф ни даде няколко урока за начало, но трябваше да замине. Ти нали ще продължиш да ни учиш?

— Джоан се е учила да се фехтува заедно с теб?

— Да. И аз също трябва да продължа. Не мога да позволя Филип да ме превъзхожда.

— Не знаех, че притежаваш такива умения.

Като че ли беше малко недоволен. Тя наклони глава и се засмя.

— Толкова ми приличаш на Дъглас и Райдър, когато правех нещо по-добре от тях. Те ме научиха да стрелям с пистолет, да бъда отличен стрелец с лък, да яздя като същинска Диана, да плувам като… е, няма значение като какво. Мисълта ми е, че те ме научиха на всички тези мъжки умения, но когато ги овладях безупречно, те бяха искрено възмутени.

— Естествено, че са постъпили неразумно. Никой мъж не може да бъде доволен, когато жена му нахлузи неговия брич и яхне коня му, за да се сражава с враговете му, а в същото време зарязва мъжа си у дома — в неведение какво да прави и какво да каже.

— Вече разбрах, че една съпруга не бива да се намесва в тези работи. Мисля, че на мъжете им трябва да си мислят, че те са тези, които владеят положението.

— Въпреки цялата твоя решителност и смелост, въпреки цялата страст, с която се бориш да ме защитиш, въпреки страхотната ти изобретателност, ти пак си оставаш по-слаба от мен. Всеки мъж, независимо дали той е най-съвършеният или е кръгъл глупак, може да те нарани. За това са мъжете на този свят. Ние наистина сме полезни същества. Нашата най-свята отговорност е да закриляме съпругите и децата си.

— Ха! Знаеш, че това са глупости, Колин. Не живеем в средновековието, когато пътищата са гъмжели от разбойници.

— Защо спорите? — намеси се Филип, като местеше очи от Синджан към баща си. — И двамата сте прави. Момчетата също могат да бъдат силни. Нима аз не яздих сам през нощта, за да те доведа от Единбург, татко? Ако ти не се беше върнал, Джоан можеше сериозно да пострада.

Двамата се спогледаха над главата на Филип. Синджан се усмихна, а Колин каза:

— Ти смяташ, че всеки член от семейството трябва да дава своя принос, така ли? На всеки трябва да му се да де възможност да се прояви като герой.

— Това означава, че и за Дахлинг трябва да има такава възможност — каза Филип и се намръщи. — Ти какво мислиш, Синджан?

— Мисля, че баща ти най-накрая намери правилният отговор.

— Сега, Филип, ако ти приемеш извинението на Джоан…

— Името й е Синджан, татко. Ти си готова да направиш всичко за доброто на моя баща, така че смятам, че не бива да заставам срещу теб.

— Благодаря ти — отвърна кротко тя и забеляза как лявата вежда на Колин въпросително се повдигна. Проследи как баща и син напускат Вътрешната господарска стая. Колин се бе привел напред, за да чува какво му говори Филип.

Тя го обичаше толкова силно, че чак изпита болка от това.

Кой, по дяволите, беше казал на Робърт Макферсон, че Колин е убил жена си?

 

 

Късно следобед се застуди. Небето беше безоблачно и шербруково-синьо, както Софи обърна внимание на съпруга си, преди да го целуне.

Колин беше пожелал да остане за известно време сам. Сега, като видя петното от вода върху страницата на книгата, която държеше в ръце, той свъси вежди. Нямаше съмнение, че за книгата бяха положени грижи — беше почистена от праха, корицата беше запъната в хартия, но петното си стоеше върху страницата. Разбира се, тя се бе погрижила за книгата, както беше направила и с всички останали книги. Той знаеше отпреди, че тя беше свършила тази работа, но чак сега разбра, че се е отнесла с всяка книга като с истинско съкровище — с почит и преклонение. Той остави книгата и се върна при бюрото си. Отпусна се удобно в креслото, кръстосал, ръце на тила си, и затвори очи.

Намираше се в своя кабинет в северната кула. Усещаше аромата на пресен пирен и рози. Както и този на лимон и пчелен восък. Това му напомняше за майка му, но сега той не изпитваше гняв към съпругата си, а напротив — дълбока благодарност. Помисли си, че сигурно не след дълго, когато му замирише на лимон и пчелен восък, вече няма да се сеща за майка си, а ще си мисли за жена си.

Обичам те.

Колин мислеше, че винаги е знаел, че тя го обича, въпреки че не се отнасяше с особено доверие към идеята за любов от пръв поглед. От друга страна, тя беше застанала до него още от самото начало. Вярата й в него никога не се разколеба. Дори когато спореха, той знаеше, че тя с готовност ще умре за него, ако се наложи.

Всичко беше много просто.

Той беше толкова щастлив, че не можеше да повярва, че това, което става, е истина. Беше открил своята богата наследничка. Освен това беше намерил жената, която да бъде чудесна майка за неговите деца, беше спечелил незаменима съпруга. Макар и твърдоглава. Макар и прекалено импулсивна.

Точно в мига, когато всичко просветляваше и се измъкваше изпод булото на огромния черен облак, се появяваше някакъв таен неприятел. Замисли се дали не е трябвало да използва сила, за да научи името на врага си от Макферсон. Може би Джоан нямаше да му попречи да го направи в колибата. Може би тя самата щеше да настоява пред него да набие Макферсон.

Това предизвика усмивката му. Тя ставаше истински кръвожадна, когато нещо заплашваше неговия живот. Помисли си за леля Арлет — една жена, която явно не беше на себе си, и той беше единственият, който не го бе забелязал. Заради неговата слепота Джоан можеше сега да е мъртва. Той стисна зъби при тази мисъл. Всичко се оказа вярно. Леля Арлет призна пред него, че щяло да бъде по-добре, ако малката кучка била умряла. Тогава всичко щяло да се върне по старому. Тогава тя отново щяла да има власт.

Но тя не беше казвала нищо на Макферсон. Колин въздъхна. Когато чу да отекват стъпки нагоре по стълбището на кулата, той отвори очи. Разпозна чии са тези леки стъпки и се наведе напред в креслото, отправил поглед към обкованата с желязо врата.

Беше Джоан. Лицето и беше поруменяло от напрежението. Челото й беше потно.

Той скочи от мястото си и отиде при нея:

— Още не си съвсем във формата си на амазонка. Ела и седни за малко, да си поемеш дъх.

Тя го направи.

— Срамота е да се задъхвам от някакви най-обикновени стълби. Здравей. Колин. Добре ли си? Имах нужда да се освободя за малко от чуждо присъствие. И ти ли?

— Да, но се радвам, че ти си тук.

Тя пое дълбоко дъх.

— Дойдох по конкретен повод.

— Искаш да разбереш как е минал разговора ми с леля Арлет.

— Може би да, но не е точно това. Тоест, има нещо друго, но мисля, че няма да ме изгониш навън, след като не съм дошла да науча това. Дошла съм за нещо съвсем различно, което не търпи отлагане. Виждам, че не четеш някаква книга.

Той въпросително повдигна вежди и й подаде книгата с думите.

— Благодаря ти, че си се погрижила за тази книга. Тя ми спомен от дядо ми. Той обичаше да ми чете откъси от нея. Това са Писмата на Честърфийлд до сина му. Мисля, че е време и аз да започна да чета на Филип от тези писма на историческа и митологическа тема. Прегледах отново книгата и се оказа, че съм бил прав.

— Синът на Честърфийлд също се казва Филип. Не е ли любопитно това съвпадение? Дъглас не ме насочи към Честърфийлд, но аз сама го открих много бързо. Той не е живял добре с жена си и затова е имал лошо отношение към жените въобще. Дъглас каза, че Честърфийлд нямал удоволствието да срещне мен, за да промени отношението си. И след като било така, аз не трябвало да му обръщам никакво внимание. А ето едно от любимите ми писма. Носи знанието си, както личния си часовник, в своя джоб… Най-важно от всичко е да избягваш да говориш за себе си когато това е възможно.

Той я гледаше смаян. Чудеше се дали тя ще продължи да му поднася изненади до края на живота му.

— Книгите ми, които пристигнаха от дома, още стоят в сандъците. Не ми е останало време да ги разопаковам — като каза това, тя го погледна неуверено. — Освен това не знам къде би желал да ги подредя.

Колин се почувства като някой влюбен в себе си идиот. Ако не тя, а някой друг беше поставил този въпрос пред него по такъв начин, той щеше да го измъчва, да го смаже от бой. Но с нея беше различно. Дори сега тя не беше сигурна как ще реагира на думите й той. Ставаше въпрос за проклетите й книги, за Бога.

— Знаеш — произнесе бавно той и се усмихна, — че в замъка има стаи в излишък. Можеш да използваш всяка една от тях, която пожелаеш. Но ако искаш, ще ми бъде приятно да поделя тази стая с теб.

Ослепителна усмивка огря лицето й и тя скочи на крака.

— Ах, Колин. Толкова те обичам! — и се хвърли в обятията му.

Той я пое. Смееше се, целуваше ухото и носа й, галеше веждите й с пръсти. Завъртя я във въздуха и попита:

— И всичко това единствено заради предложението да използваш тази мрачна стая и няколко рафта?

Той й предлагаше част от себе си. Предлагаше й нещо лично свое, нещо скъпо, мило и съвсем интимно, което никога не би позволил да му отнемат. Но тя не му каза това. Той й го беше предложил, защото вярваше, че тя никога нямаше да му го отнеме.

— Дойдох при теб по специален повод — каза с искрящи очи тя и го целуна по брадичката.

— Да, но още не си ми казала точно какъв е поводът.

— Дойдох при теб, за да се любим. Колин.