Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twelfth Night, or What You Will, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В двореца на княза.

Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.

 

КНЯЗЪТ

        Щом с музика се храни любовта,

        свирете, натъпчете ме без мяра,

        додето от преяждане със звуци

        гладът й заболее и умре!…

        Как беше? Повторете тук мотива!

        Заглъхна той в слуха ми като полъх,

        откраднал от лехата с теменужки

        дъха им и донесъл го до мен…

        Достатъчно! Не ми е сладък вече!

        Любов, ти тъй си жадна, че макар

        като море огромна, като него

        поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

        най-трайното и скъпото дори —

        потъне ли във тебе, мигновено

        загубва откъм стойност и цена.

        О, тъй си ти с фантазии богата,

        че висша си фантазия самата!

 

ТУРИО

        Ще ходим ли на лов, мой княже?

 

КНЯЗЪТ

                                        Лов?

        А на какво?

 

ТУРИО

                        На едър дивеч, княже.

 

КНЯЗЪТ

        Какъв по-едър, Турио, от мен?

        Когато взорът ми за първи път

        видя Оливия, като че ли

        тя въздуха пречисти от зараза,

        и както Актеон[1], съзрял Диана,

        в елен се аз превърнах и до днеска

        от своите желания съм гонен,

        тъй както той — от кучетата свои!

 

Влиза Валентин.

 

        Най-сетне! И какво ти каза тя?

 

ВАЛЕНТИН

        Простете, но графинята изобщо

        не ме прие, мой княже, и изпрати

        прислужницата да ми съобщи,

        че небосводът щял да я съгледа

        в откритото лице едва когато

        преминело под него седмо лято,

        защото дотогаз под черно було

        тя щяла да се крие и да ръси

        с горчиви сълзи стаите в дома си

        веднъж на ден, редовно; всичко туй,

        за да опази по-задълго свежа

        скръбта си по покойния си брат.

 

КНЯЗЪТ

        О, щом е с тъй чувствително сърце,

        че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,

        кой знае как дълбоко ще обича,

        стрелата златна на Амур[2], когато

        изтреби в нея всички други чувства

        и върху трите трона на духа й —

        сърце, чер дроб и мозък[3] — възцари се

        единствен властник, за да я въздигне

        до истинско човешко съвършенство!

        Но да отидем, Турио, в гората —

        най-сладък е любовният ни блян

        сред цветен дъх, под навес от бръшлян!

 

Излизат.

 

ВТОРА СЦЕНА

На морския бряг.

Влизат Виола, Капитанът и Моряци.

 

ВИОЛА

        Приятели, коя е таз страна?

 

КАПИТАНЪТ

        Илирия[4], госпожице.

 

ВИОЛА

                                Ах, боже!

        Защо ми е Илирия, когато

        в Елизия[5] е скъпият ми брат!

 

        Или случайно може да е жив?

        Как мислите? Кажете ми, моряци!

 

КАПИТАНЪТ

        На случай се дължи, че вий сте жива!

 

ВИОЛА

        О, бедният ми брат! Но може би

        подобен случай е спасил и него?

 

КАПИТАНЪТ

        Възможно е, мадам. За да ви дам

        надежда, ще ви кажа, че видях го,

        когато корабът ни се разпука

        и вий, и тези неколцина тука

        се хванахте за лодката ни, как

        той — тласнат от надвисналата гибел —

        съобразително със хватка бърза

        завърза се за плаващ къс от мачта

        и както Арион[6] върху делфина

        по бурните талази се понесе,

        додето го загубих.

 

ВИОЛА

                                Ето злато

        за златните ти думи! Моят случай

        ми дава вяра, че и той спасен е,

        а твойта реч я доукрепва в мене.

        Илирия. Познаваш ли тоз край?

 

КАПИТАНЪТ

        И още как, госпожице! Роден съм

        и раснал в таз страна на час оттука.

 

ВИОЛА

        А кой я управлява?

 

КАПИТАНЪТ

                        Славен княз

        по титла и по кръв.

 

ВИОЛА

                        А как се казва?

 

КАПИТАНЪТ

        Орсино.

 

ВИОЛА

        Княз Орсино? От баща си

        съм чувала туй име. Той тогава

        не беше женен.

 

КАПИТАНЪТ

                        И сега не е.

        Или е женен може би отскоро,

        защото преди месец аз напуснах

        страната, а мълвеше се тогава

        (вий знаете как дребният народ

        одумва големците си), че князът

        бил влюбен във красивата и умна

        Оливия.

 

ВИОЛА

                Коя е тя?

 

КАПИТАНЪТ

                                Девойка

        със рядък нрав и дъщеря на граф.

        Преди дванайсет месеца бащата

        издъхна, завещавайки на брат й

        да я закриля; но и братът също

        умря наскоро и от скръб по него

        девойката, тъй казваха, била

        решила да страни за дълго време

        от хората.

 

ВИОЛА

                Да можех да й служа,

        далеч от хорските очи, додето

        съзрее сладък случай да разкрия

        коя съм всъщност!

 

КАПИТАНЪТ

                        Май ще бъде трудно

        графинята решително отблъсква

        когото и да е, дори и княза!

 

ВИОЛА

        Добри обноски имаш, капитане,

        и аз — макар да помня колко често

        природата във прелестна обвивка

        укрива гнилост — искам да повярвам,

        че на вида ти честен отговаря

        и честна мисъл. Моля те (и щедро

        ще ти платя, изпълниш ли молбата),

        не ме издавай и ми помогни

        да се преоблека по начин, който

        подхожда на кроежа ми. Аз мисля

        да искам служба в княжеския двор.

        Като евнух-певец[7] ще ме представиш —

        аз знам да пея и добре умея

        със музика сърцата да отключвам

        в различни ключове; така че, вярвай,

        не ще отиде твоят труд напразно.

        За другото ще видим по-натам.

        Най-важното е ти да бъдеш ням!

 

КАПИТАНЪТ

        Евнух и ням? Ще бъде цял харем!…

        Добре! Бъдете сигурна съвсем:

        каквото зная, тука ще остане!

 

ВИОЛА

        Благодаря! Води ме, капитане!

 

Излизат.

Бележки

[1] Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

[2] Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

[3] „…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка.

[4] Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава.

[5] Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

[6] Арион — гръцки поет и музикант (VII в. пр.н.е.), за когото легендата разказва, че при едно негово пътуване по море моряците се сговорили да го убият, за да го ограбят, но той измолил от тях да изпее една последна песен, която била тъй сладка, че когато след нея певецът се хвърлил в морето, един делфин, очарован от изкуството му, го изнесъл на гърба си до брега.

[7] Евнух-певец — скопците били ценени в миналото като певци-изпълнители на дискантови партии.