Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twelfth Night, or What You Will, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ПЕТА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влизат сър Тоби, сър Андрю и Фабиан.

 

СЪР ТОБИ

        Идеш ли, месьо Фабиан?

 

ФАБИАН

        А как мислите! Да ме сварят в казан с черна жлъчка, ако изпусна един миг от целия номер!

 

СЪР ТОБИ

        Нима толкоз ти е дотрябвало да гледаш как жестоко ще бъде подигран този мръсен стипца, този мазен и подъл кучи доносник?

 

ФАБИАН

        Не, но само ще скачам до небето от радост. Той ме злепостави пред графинята зарад една борба на мечки с кучета.

 

СЪР ТОБИ

        Сега него ще го разиграем като мечка, докато позеленее от яд. Нали, сър Андрю?

 

СЪР АНДРЮ

        Да пукнем, ако не позеленее!

 

СЪР ТОБИ

        Ето я и нашата малка хитруша!

 

Влиза Мария.

 

        Какво става, бисерче мое индийско?

 

МАРИЯ

        Скрийте се и тримата зад чемшира! Малволио иде по тази алея. Стоя половин час на слънце да учи сянката си на изящни движения. Не го изпускайте, ако искате да си умрете от смях — писмото ще го превърне в самовлюбен идиот. Крийте се да не ви види!

 

Пуска на земята писмо.

 

        Ей го рибока! Сега ще го пипнем с гъделичкане под хрилете?

 

Влиза Малволио.

 

МАЛВОЛИО

        Всичко зависи от случая! Да ще да ми провърви! Мария ми каза, че графинята имала слабост към мене; а и тя самата веднъж почти ми намекна, че ако би обикнала някого, то той би бил от моя тип. Освен туй тя се отнася към мене с повече уважение, отколкото към другите от дома. Как да си обясня това?

 

СЪР ТОБИ

        Какъв самовлюбен петел!

 

ФАБИАН

        Тихо! Още не се е надул съвсем. Гледайте го сега, пуяка му с пуяк, как ще разпери опашка!

 

СЪР АНДРЮ

        Ръцете ме сърбят! Ще скоча да го пребия!

 

ФАБИАН

        Тихо!

 

МАЛВОЛИО

        Да стана граф Малволио!…

 

СЪР ТОБИ

        Ах, негодяй!

 

СЪР АНДРЮ

        Застреляйте го! Дайте ми пищова!

 

ФАБИАН

        Ш-шт! Тихо!

 

МАЛВОЛИО

        Има такива случаи. Графиня Стрейчи[28] не се ли омъжи за своя камерлакей?

 

СЪР АНДРЮ

        У-у-у, Месалин[29] мръсен!

 

ФАБИАН

        Вече е с двата крака! Гледайте къде ще го откара манията му!

 

МАЛВОЛИО

        Седя под балдахина, три месеца след женитбата…

 

СЪР ТОБИ

        Абе няма ли един арбалет[30]? Искам да го застрелям в окото!

 

МАЛВОЛИО

        …извиквам подчинените си и заставам пред тях, облечен в кадифен халат с бродерии, след като съм оставил на дивана своята Оливия, разхвърляна и потънала в сладък сън…

 

СЪР ТОБИ

        Огън и сяра! Пали фитила!

 

ФАБИАН

        Тихо, тихо!

 

МАЛВОЛИО

        …И тогава ми хрумва да ги постегна малко. Бавно-бавно ги обхождам със строг поглед, който им казва, че зная кой съм аз и че ще съумея да накарам и тях да знаят какво са. После давам нареждане да повикат моя сродник Тоби…

 

СЪР ТОБИ

        Бомби и гранати! На парчета да стане!

 

ФАБИАН

        Тихо! Тихо, ви казвам! Ще развалите всичко!

 

МАЛВОЛИО

        …Седмина от моите хора с послушен подскок се отправят да го дирят. Аз чакам, сбърчил вежди. И може би навивам часовника си или си играя с… с нещо, с някаква скъпоценност. Тоби се приближава, прави ми дълбок поклон…

 

СЪР ТОБИ

        Ще му скъсам врата като на пиле!

 

ФАБИАН

        Тихо! Мълчете, колкото и думите да ви издуват!

 

МАЛВОЛИО

        …Аз простирам ръката си към него, като охлаждам усмивката на роднината със строгостта на оня, комуто се дължи послушание…

 

СЪР ТОБИ

        И Тоби не ти стоварва един в муцуната?

 

МАЛВОЛИО

        …и казвам: „Вуйчо Тоби, тъй като щастието, което ме свързва с вашата племенница, ми дава прерогатива да ви говоря…“

 

СЪР ТОБИ

        Какво, какво му давало?

 

МАЛВОЛИО

        „…искам да ви кажа, че трябва да преустановите пиенето…“

 

СЪР ТОБИ

        Пукни, мерзавецо!

 

ФАБИАН

        Търпение, инак ще развалим шегата!

 

МАЛВОЛИО

        „…Освен това вие пилеете ценното си време с един изкуфял рицар…“

 

СЪР АНДРЮ

        Това е за мене, сигурен съм!

 

МАЛВОЛИО

        „…някой си сър Андрю…“

 

СЪР АНДРЮ

        Познах, като каза „изкуфял“! Много често ми викат тъй.

 

МАЛВОЛИО

        …Я! Какво представлява тази находка?

 

Вдига писмото от земята.

 

ФАБИАН

        Глухарят наближава мрежата!

 

СЪР ТОБИ

        Тихо! И дано духът на шегите го подучи да го прочете на глас!

 

МАЛВОЛИО

        Почеркът на графинята! Ето нейното „да“, нейното „у“, нейното „п“ и точно с такава извивка завършва нейното „е“. Няма съмнение, това е ръката на графинята!

 

СЪР АНДРЮ

        Нейното „д“, „у“, „п“, „е“? Не разбирам!

 

МАЛВОЛИО (чете)

        „До моя незнаен възлюбен с най-добрите ми пожелания.“ Нейният стил! С твое позволение, червено восъче! Но чакай! Спокойно! Да не бързаме! Това е образът на Лукреция[31] от пръстена, с който тя си запечатва писмата! От графинята е! Но до кого ли е отправено?

 

ФАБИАН

        Това ще го изкорми с дроба и дреболиите!

 

МАЛВОЛИО (чете)

                „О, любя го!

                Сърце, ридай!

                Но по кого,

                познай, познай!“

        „Познай, познай!“ Какво следва? Размерът става друг. „По кого?“ Ами ако е по теб, Малволио?

 

СЪР ТОБИ

        Върви да се обесиш, борсук!

 

МАЛВОЛИО (чете)

                „Над своя повелител аз владея,

                ала Лукреция е мой печат

                и аз немея, горда като нея.

                М, О, А, И, по тебе чезна в жад!“

 

ФАБИАН

        Ама че завъртяна гатанка!

 

СЪР ТОБИ

        Бива си го девойчето, ви казвам!

 

МАЛВОЛИО

        „М, О, А, И, по тебе чезна в жад.“ Чакай сега, чакай сега! Трябва поред и спокойно.

 

ФАБИАН

        Добра отрова му е сипала!

 

СЪР ТОБИ

        И как стръвно се нахвърля, ястребът му глупав!

 

МАЛВОЛИО

        „Над своя повелител аз владея.“ Така! Владее над мен, защото аз съм на служба при нея и тя ми е господарка. Това е очевидно за всеки нормален интелект. Отсъстват каквито и да било затруднения. Но краят? Какъв може да бъде скритият смисъл на тази азбучна комбинация? Да можеше да се свърже някак с мен! „М, О, А И…“

 

СЪР ТОБИ

        Обясни го де!… Обърка се!

 

ФАБИАН

        Ще се оправи! И ще има да тича по сърнешката диря, макар че тя вони на лисица!

 

МАЛВОЛИО

        „М“ — Малволио! Да! С „М“ започва името ми!

 

ФАБИАН

        Казвах ви, че ще измисли нещо! Чуден нюх има!

 

МАЛВОЛИО

        „М“-то е добре, но по-нататък съвпадението не е налице. Догадката ми не издържа на проверка. След „М“-то би трябвало да дойде „А“, а пък тук има „О“.

 

ФАБИАН

        И ще ти трябва още едно „О“ накрая!

 

СЪР ТОБИ

        Ако трябва, с малко бой ще го каже!

 

МАЛВОЛИО

        „И“-то вече е добре! Умишлено ги е разместила, защото инак съкращението щеше да бъде така просто, че би ми извадило очите.

 

ФАБИАН

        И да беше ги извадило и сложило на дирника ти, та да видиш, че повече подигравки те гонят по петите, отколкото почести те чакат пред носа!

 

МАЛВОЛИО

        „М, О, А, И.“ Тази загадка е по-трудна от първата и все пак с малко насилие може да се свърже с мен, защото всичките букви ги има в името ми! Но чакай! Тук имало и проза!

 

Чете.

 

                „Ако това писмо попадне в ръцете ти, размисли! Моите звезди са по-висши от твоите, но ти не се плаши от величието: на едни то се пада по наследство, други го придобиват; а към трети то само снизхожда. Щастието разгръща ръце, за да те прегърне. Дръж го със своите ум и страст и за да се приготвиш за туй, което те очаква, отхвърли скромната си обвивка и се появи обновен! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата, остави езикът ти да говори високо по държавни въпроси, порази всички с разни чудатости — такъв съвет ти дава таз, която въздиша по тебе. Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи и кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст? Спомни си, повтарям! Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш! Ако не, остани си там, долу, с дружбата на слугите, недостоен да докоснеш пръстчето на щастието! Сбогом. Тази, която жадува да ти служи, вместо да бъде обслужвана от тебе. Щастливата нещастница“…

 

        Всичко е ясно като бял ден! Пълна очевидност! Ще бъда надменен, ще чета политически книги, ще преследвам сър Тоби, ще се освободя от всичките ниски познанства, ще стана, отдето и да ме погледнеш, изискан господин! Сега вече няма съмнение, че въображението не ми играе лоша шега; всичко доказва, че господарката ми е влюбена в мене. Нали тя похвали неотдавна жълтите ми чорапи? Нали тя заяви, че пристегнати накръст, ми стоели отлично! А в писмото вече дава път на моята любов и с помощта на намеци ме насочва да се обличам по нейния вкус. Небе, благодаря ти, аз съм щастлив! Ще бъда необичайно груб, обут в жълти чорапи и с кръстосани връзки. И то веднага! Още сега! Всевишни Боже и вие, звезди мои, бъдете благословени!… Ха, тук има и послепис!

 

Чете.

 

                „Ти навярно си отгатнал вече коя съм. В такъв случай, ако не отхвърляш любовта ми, дай ми знак с усмивка! Тя тъй те отваря! Затова в мое присъствие усмихвай се винаги, скъпи мой! Моля те! Същата…“

 

        Светци небесни, благодаря ви! Ще се усмихвам, мила! Ще правя всичко, което пожелаеш!

 

Излиза.

 

ФАБИАН

        Не бих дал участието си в тази шега за доживотна пенсия от хазната на персийския шах!

 

СЪР ТОБИ

        Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й!

 

СЪР АНДРЮ

        И аз!

 

СЪР ТОБИ

        И не ми трябва друга зестра освен още една шега като тази!

 

СЪР АНДРЮ

        И на мен!

 

ФАБИАН

        Ето я нашата „Мери — втора не мож намери“! Укротителката на глупците!

 

Влиза Мария.

 

СЪР ТОБИ

        Искаш ли да ми стъпиш на врата?

 

СЪР АНДРЮ

        И на моя!

 

СЪР ТОБИ

        Готов съм да си изиграя свободата на барбут и да ти стана роб до гроб!

 

СЪРАНДРЮ

        И аз съм готов!

 

СЪР ТОБИ

        Ти го унесе в такъв сън, че когато всичко се разсее, той съвсем ще откачи!

 

МАРИЯ

        Не, кажете наистина: подейства ли му?

 

СЪР ТОБИ

        Като „Spiritus vini“[32] на акушерка!

 

МАРИЯ

        Тогава, ако искате да видите плодовете на шегата, наблюдавайте как ще се държи пред господарката ми! Той ще се появи в жълти чорапи, а тя мрази този цвят. Той непременно ще е кръстосал връзките си, а тя не може да търпи тази мода. И най-после той постоянно ще се усмихва, а това е най-неподходящото, което би могъл да измисли при нейното жалейно настроение. Това стига, за да предизвика гнева й. Следвайте ме, ако искате да сте свидетели на избухването му!

 

СЪР ТОБИ

        До портите на пъкъла с тебе, дяволче остроумно!

 

СЪР АНДРЮ

        И аз!

 

Излизат.

Бележки

[28] Графиня Стрейчи — навярно злободневен намек за някакъв неравен брак, нашумял в обществото.

[29] Месалин — мъжки род от името на Месалина — известната римска развратница, сестра на императора Август (VIII в.), по чиято заповед били избити мнозина знатни римляни, осъдили нейната порочност. (в оригинала е употребено по-малко познатото у нас име на прочутата библейска сладострастница Йезавел.).

[30] Арбалет — средновековно оръжие: лък, снабден с приклад и с улей, насочващ стрелата.

[31] Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

[32] „…spiritus vini…“ (лат.) — винен спирт. Изглежда, акушерките от епохата са обичали да се почерпват след раждането на детето.