Уилям Шекспир
Комедия от грешки ^[0] (9)

ВТОРА СЦЕНА

 

АДРИАНА

        Дали наистина или на смях

        направи опит да те съблазни?

        Какъв бе той? Нахален или плах?

        С безкръвни или пламнали страни?

        И святкаха ли в неговите взори

        пламтящите сърдечни метеори?

 

ЛУЧИАНА

        „Над мене — каза, — няма тя права!“

 

АДРИАНА

        Не ми ги дава — прав е във това!

 

ЛУЧИАНА

        Закле се, че бил тука чужденец!

 

АДРИАНА

        И прав е пак, макар да е лъжец!

 

ЛУЧИАНА

        За теб припомних му!

 

АДРИАНА

                                А той? А той?

 

ЛУЧИАНА

        Той каза, че до гроб ще бъде мой!

 

АДРИАНА

        С какво опита да те очарова?

 

ЛУЧИАНА

        С учтивост и внимание такова,

        че ако беше честен, аз едва ли…

        Той чара и речта ми тъй разхвали!

 

АДРИАНА

        О, вий сте разговаряли?

 

ЛУЧИАНА

                                Сестричко!

 

АДРИАНА

        Не се сърди! Езикът иска всичко

        да каже на тоз никаквец, на тоз

        съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,

        прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,

        скъперник плиткоумен, тъп и див,

        с език на роб и вкус на кочияш,

        отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!

 

ЛУЧИАНА

        Че тъй кажи! То всичко в ред било:

        кой плаче по загубеното зло?

 

АДРИАНА

        Е, да, но аз портрет му правя точно

        обратен, за пред чуждите очи —

        така калугеричката нарочно

        далече от гнездото си цвърчи.

        Със хулна реч обсипа го езика,

        но вътре в мен сърцето ми го вика!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!

 

ЛУЧИАНА

        Защо си се задъхал?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                                От търчене!

 

АДРИАНА

        Къде е господаря ти, кажи!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Навярно вече в пъкъла лежи!

        Един зъл дух, един чер бяс го хвана,

        едно сърце, затворено в стомана,

        един от тези дяволи, вампири,

        пристегнати във кожени мундири,

        които дружелюбно потупват те по рамо,

        но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,

        и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада

        нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.

 

АДРИАНА

        Какво, какво излиза?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Че сигур е в пандиза!

 

АДРИАНА

        Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Такава, в униформа. Парите са във скрина!

 

АДРИАНА

        Сестрице, донеси ги!

 

                                О, тази вест ме смая!

        И за какво е длъжен, бих искала да зная!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        За някаква верижка.

 

АДРИАНА

                        За толкоз дребно в съд?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        По-едрата верига за после му гласят!

        Звъни, нима не чухте?

 

АДРИАНА

                                Веригата?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                                        Часът!

        Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!

 

АДРИАНА

        Как може: „беше два, а после бий един“?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Така — във бяг обратен готов е да удари

        дори старикът Време, щом срещнат го джандари!

 

АДРИАНА

        Но времето не е на никого длъжник!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:

        като платец фалирал то само обещава,

        но никому не връща ни щастие, ни слава,

        и няма нищо чудно, че види ли стражар,

        назад веднага драсва такъв разбойник стар!

 

АДРИАНА

        Занес парите, Дромио, веднага

        и своя господар освободи!…

        Уплаха и утеха, сестро драга,

        си дават среща в моите гърди.