Стивън Кинг
Сърца в Атлантида (41)

30.

Анди Уайт и Ашли Райе така и не се появиха след ваканцията — дотук осем души. В трите дни преди първата зимна буря, останалите се наблюдаваше видима промяна към по-лошо. Видима само за околните обаче. Ако си вътре в играта, гориш в треска и всичко ти изглежда почти както обикновено.

Преди есенната ваканция каретата в читалнята имаха тенденцията да се разпадат и преразпределят през учебната седмица, дори понякога играта напълно замираше за известно време, докато хората посещаваха занятия. Сега групичките станаха почти постоянни и промени настъпваха единствено когато някой се замъкнеше да спи или се преместваше на друга маса, за да се отърве от уменията на Рони и непрестанното му дърдорене. Получи се така, понеже голяма част от обитателите на третия етаж не се бяха върнали с цел да продължат образованието си: Бари, Ник, Марк, Харви и не знам още колко народ почти се бяха отказали да се образоват. Бяха се върнали, за да продължат борбата за напълно безсмислените „мач точки“. Мнозина от момчетата в „Чембърлейн“ III всъщност на практика вече специализираха хартс. Колкото и да ми е тъжно, ние със Скип Кърк бяхме сред тях. В понеделник изкарах два-три часа лекции, после си казах: „абе, майната му“, и се чупих. Във вторник въобще не отидох на училище, а през нощта сънувах, че играя хартс (дори помня част от съня, когато изпуснах дама пика, а картата беше с образа на Каръл), после цяла сряда играх наяве. Геология, социология, история… все думи, лишени от смисъл.

През това време във Виетнам хеликоптери В-52 удариха виетнамски базов лагер в покрайнините на Донг Ха и пометоха цяла рота американски морски пехотински: Дванайсет убити и четирийсет ранени — опа-а! кофти. А прогнозата за времето за четвъртък беше за силен снеговалеж, който в следобедните часове ще премине в дъжд ще образува поледици. Малцина от нас обърнаха внимание на тези предсказания — и през ум не ни е минавало Че бурята ще промени посоката на живота ни.

В сряда си легнах в полунощ и спах като заклан. И да съм сънувал хартс или Каръл Джърбър, не помня. Като се събудих в осем часа сутринта в четвъртък, навън валеше такъв силен сняг, че светлините на „Франклин“ отсреща едва се виждаха. Взех душ, после бързо-бързо се замъкнах в читалнята да видя почнала ли е вече играта. Имаше само една маса: Лени Дориа, Ранди Екълс, Били Марчант и Скип. И четиримата бяха бледи, брадясали и уморени, сякаш не бяха мигвали цяла нощ. Сигурно наистина не бяха ставали от масата. Облегнах се на вратата и започнах да следя играта. В това време навън в снега ставали далеч по-интересни неща, но ние късно научихме за това.