Аристофан
Облаците (2)

ПАРОД

ХОР (чува се отдалече)

Строфа

О вие, Облаци вечни,

нека покажем подвижната росна своя природа!

От Океана, баща ни, с бучащите

бездни, напред към планинските върхове гъстообраснали,

да съзерцаваме сините хълмове,

плодната свята земя напоявана,

шумните речни потоци божествени,

морската шир и талазите грохотни!

Неуморимо свети окото на Етера

със разгорени лъчи.

Ха да разсеем мъглата от нашите

вечни лица и с далекопроникващи

взори погледнем земята.

СОКРАТ

Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.

Ала ти — ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им божествен?

СТРЕПСИАД

И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска

да отвърна с пръдня

че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,

и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.

СОКРАТ

Я недей се подбива, недей прави тъй, както тези проклети комици,

а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.

ХОР (все още невидим)

Антистрофа

О, дъждоносни девойки,

нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем

скъпия Кекропов кът на героите,

там, дето чествуват тайните култове,

дето светилище

свира след обреда свят посветените;

на боговете поднасят се дарове:

храмове високопокривни, статуи,

празнични шествия в чест на блажените,

цветовенчани жертви и весели пирове —

цяла година е тъй!

В ранна пролет е празникът Бромиев

с трепета трескав на звучните хорове,

с гръмки флейтови звуци.