Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездно дете (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Reefs of Space, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

РИФОВЕТЕ НА КОСМОСА. 1995. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.7. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [The Reefs of Space, Frederick POHL & Jack WILLIAMSON]. Формат: 20 см. Страници: 168. Цена: 65.00 лв. ISBN: 954-8340-03-8

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Mandor)
  3. — Добавяне

ШЕСТА ГЛАВА

Момичето пронизваше с огнен поглед онемелия Рейлънд. В нейно лице трудно можеше да се познае красавицата от кръглата вана. Хлапашката невинност беше изчезнала, нямаше и помен от детското държание.

Стив отново въздъхна. дъщеря на Планиращия или не, но определено му пречеше. Единственият способ да се избави от железния обръч около шията си мирно лежеше в клетката.

— Вървете си, мис Криири — рязко каза той. — Пространственикът умира и не бива да го безпокоите.

— Какво-о???

Гълъбите на Мира тревожно се обадиха.

— Не бива да ходите там — упорито повтори Рейлънд. — Моля ви, вървете си!

Без да отговори, Дона се обърна и се приближи до клетката.

— Не бой се, малката ми — прошепна тя на златистото същество. — Твоята Дона е тук.

Пространственикът вдигна глава и я погледна с големите си блестящи очи.

— Мис Криири! — недоволно каза Рейлънд. — Помолих ви да си вървите!

Момичето дори не се обърна.

— Добричката ми, добричката ми — ласкаво повтаряше тя. — Къде е тая гадна врата?

Рейлънд се разсърди не на шега.

— Там не може! — извика той и я хвана за ръката. Със същият успех можеше да се опита да улови опашката на някой тигър. Тя го удари с другата ръка по лицето толкова бързо, че той не успя да реагира. Докато идваше на себе си, Дона намери резето и влезе в клетката.

Пространственикът скимтейки запълзя срещу нея, превивайки се като тюлен.

Рейлънд разбра в колко трудна ситуация е попаднал. Ако нещо се случи с момичето, отговорността ще трябва да поеме той. Готлинг ще се погрижи за това. И тогава — край на мечтите за свобода! Или още по-вероятно — сбогом, глава!

Като се проклинаше злобно, той улови някакво тежко парче от верига. По повърхността й имаше характерни петна, които ясно говореха за предишното й предназначение. Гълъбите на Мира пискаха разтревожени и кръжаха над главата му.

— Спри! — заповяда Дона. — Спри, или ще пусна птиците!

— Тогава излезте! — поиска той.

Подът в клетката беше хлъзгав, покрит с воняща слуз. Част от нея беше кръв от пространственика, друга част — някакви полуразложени дребни същества, явно попаднали тук заедно с рифоплъха. Миризмата предизвикваше леко замайване и гадене, но Рейлънд стоически не обръщаше внимание. Щом дъщерята на Планиращия, свикнала на уханията на различни парфюми, може да издържи, то и той трябва да издържи!

Клекнала до съществото, момичето ласкаво галеше златистия мъх.

— Хвърли веригата — каза тя през рамо. — Плашиш я!

Отначало рифоплъхът трепереше и леко се дърпаше, но после се успокои. Дълъг черен език докосна бузата на Дона. Клетката се изпълни с басов звук, напомнящ доволното мъркане на голяма котка.

Отвън внезапно се разнесе някакъв шум и миг след това полковник Готлинг се втурна в шахтата, наклонил рогатата си глава настрани. Малките му очички яростно блестяха от дупките на черепообразното лице. След него подтичваха няколко сътрудници в червени униформи.

— Изчезвай от тука, глупако! — изрева полковникът и замахна с електрошоково устройство към Рейлънд.

Пространственикът престана да мърка и отново затрепери. Рейлънд успя бързо да се ориентира.

— Спрете! — извика той. — Ще го изплашите! Може да нападне мис Криири!

Но явно дъщерята на Планиращия не се нуждаеше от помощ. Тя се отпусна на колене в кървавата слуз до пространственика. Когато вдигна поглед от разбитата, покрита с кървави петна глава на съществото, очите й блестяха гневно.

— Полковник Готлинг! — гласът режеше като бръснач. — Трябва да поговоря с вас!

Полковникът беззвучно отвори уста и пак я затвори. Но нямаше намерение да отстъпва.

— Трябва да излезете от клетката, мис! Това животно е опасно! Вече няколко човека са контузени.

— А те какво са правили с нея, а? — попита с леден тон Дона, докато продължаваше невъзмутимо да успокоява пространственика. — Каква мръсотия! Незабавно въведете ред!

Тя стана и с жест заповяда на Рейлънд да излезе от клетката, след което го последва.

— Искам заседание на Групата — хладно съобщи Дона и затвори вратата на клетката. — И то веднага! През това време, Готлинг, вашите хора да почистят клетката. Ако намеря в някого електрошоково устройство, да знае, че сам ще изпита действието му.

Готлинг почервеня.

— Това не е вече мое задължение, мис Криири. Сега мистър Рейлънд се занимава с този проблем.

— А пък аз ви връщам на старото място. За мистър Рейлънд ще се намери друга работа.

— Но заповедта на Машината… — запротестира Стив.

— Ще се погрижа за Машината — спокойно отвърна Дона. — Ей, вие, там! Започвайте да чистите! И не забравяйте, че на пространственика са нужни неговите симбиоти, а те бързо умират…

— Аз… — опита се да заговори Рейлънд, но момичето го прекъсна с жест.

— Да вървим на събранието. Трябва да решим някои въпроси — сериозно произнесе тя.

Когато пристигнаха в „Зеленият триъгълник“, завариха цялата Група събрана.

Дона Криири ръководеше събранието. Майор Чатърджи бръщолевеше жизнерадостно, генерал Флаймър дръпна половин дузина речи за ползата от Груповата Атака, полковник Готлинг се изчервяваше от безсилна злоба, полковник Лескюри се опита да възрази… Но никой не успя да вземе връх над момичето.

— Ако това животно умре, повечето от вас ще го последват — с леден тон съобщи тя. — Трябва да ви кажа, че банките за органи страдат от липса на материал. — Аудиторията настръхна под пронизителният й поглед. — Някои от вас биха функционирали много добре като резервни органи. Ясна ли бях?

— Напълно! — смирено потвърди генерал Флаймър. — Обаче, мис Криири, целта на тази Група е…

— Замълчете за малко — ласкаво го прекъсна Дона. — Какво има?

— Чака ви съобщение на телетайпа, мис Криири — произнесе майор Чатърджи с най-голяма почтителност.

— Ще почака — в стаята се разнесе изумено шумолене, но тя не му обърна внимание. — От този момент за Групата отговаря мистър Рейлънд.

— Но, мис Криири — прошепна полковник Готлинг, — един Опасен не може…

— Може! — отряза дъщерята на Планиращия. — Добре. За да няма недоразумения, ще издам заповед.

Дона се приближи до телетайпа и спокойно натисна клавиша „ИЗТРИВАНЕ“. Нова въздишка мина през залата. Момичето започна да пише. След няколко секунди Машината върна отговор:

„Действия. Групата на генерал Флаймър да се подчинява на указанията на Дона Криири.“

— Още нещо да ви безпокои? — предизвикателно попита момичето.

Присъстващите сведоха погледи.

— Отлично. Можете да вървите. А с вас, Рейлънд, бих желала да поговорим.

Тихо шепнейки, сътрудниците на Групата се заизнизваха през вратата. Дона се прозя.

— Май е по-добре — унесено каза тя.

Рейлънд се покашля.

— Мис Криири…

— Какво има?

— Съобщение за вас, мис Криири.

— Пак ли… — въздъхна тя и като се опря небрежно на рамото му, застана до телетайпа.

„Информация. Планиращият Криири пътува от Момбаса към Кейптаун. Информация. Личната ракета на Дона Криири е заредена и готова за полет. Информация. Лондонският симфоничен оркестър потвърждава получаването на инструкциите за откриването на сезона. Действия. Посочете изпълнителят на концерта на Бетовен за фортепиано и оркестър. Информация. Лунната колония «Алфа-6» има молба Дона Криири да присъства на празненствата по случай двадесет и петгодишнината от основаването на колонията. Информация…“.

— Рутинна информация — пак се прозина момичето. — Ще почака. Тук е ужасно мрачно, Стив. Имате ли си своя стая? Да отидем там.

Без да дочака отговора на Стив, тя го повлече след себе си.

Рейлънд дори не се учуди, че Дона толкова добре познава лабиринтите на Центъра. На това момиче като че ли малко неща бяха неизвестни.

Но събитията явно излизаха от контрол. Да дава заповеди на цялата изследователска Група. това не е нейна работа! На всички е известно, че в системата на Плана заповеди издава Машината, а всички хора, дори и дъщерята на Планиращия, трябва с максимална прилежност да изпълняват работата си. Само своята работа. Това е логиката на планирането, логиката на Плана.

Той объркан застана до вратата. Дона с интерес разглеждаше обстановката.

— Затворете вратата, моля ви — нетърпеливо каза тя. — Нали моите гълъби на Мира ме пазят добре.

Рейлънд продължаваше да стои като закован. Тя го погледна, разсмя се, разположи се на леглото в цял ръст и запали цигара. Гълъбите, изгонени от обичайното си място, кацнаха на желязната табла на леглото.

Рейлънд затвори вратата с разтуптяно сърце. После кимна към телетайпа.

— Не искате ли да се регистрирате?

— Машината сама ще ме намери — весело отговори Дона. — Вижте!

И наистина, още преди да завърши, затрака телетайпа.

„Информация. Планиращият Съвет моли Дона Криири да определи ежегодните Награди на Плана. Информация. Списание «Лайф» моли за разрешение да използва снимката на Дона Криири за корицата на специалния брой «Жена на годината». Информация…“

— Някой винаги ще направи услуга, като съобщи на Машината къде съм отишла — каза Дона, вече без усмивка. — Ако ли пък не… самата Машина винаги може да познае къде да ме намери.

Рейлънд си помисли, че тя се отнася с Машината като със стар приятел. Но не успя да развие тази мисъл, защото момичето изведнъж каза:

— Не си много добър, Стив, но си по-добър от останалите. Ще защитиш ли моят пространственик?

— Вашият?

Тя се засмя.

— Да, моят, защото го обичам. А всичко, което обичам, е мое. Това ми е принцип. — Тя се замисли и изведнъж стана сериозна. — Но още не съм решила как да се отнасям с теб.

Рейлънд почувства хлад.

— Аз имам задължения, мис Криири — каза той. — И възнамерявам да ги изпълнявам! Надявам се това да не означава неудобства за животното, но ако се наложи… Виждате ли това?

— Кое?

Рейлънд посочи нашийника.

— Искам да се избавя от него! И ако трябва заради това да изпотроша един милион рифоплъхове, окото ми няма да мигне!

Момичето лениво духна към него струйка дим.

— На полковник Готлинг разправяхте друго — отбеляза тя.

— От къде знаете какво съм му говорил?

— О, много неща зная. Защо не? Машината е вездесъща, а баща ми практически е част от нея. Освен това, тя ми харесва, а всичко, което ми харесва…

Тя грациозно повдигна рамене.

Рейлънд внимателно я погледна. Тя го дразни, поне това е ясно.

— Мис Криири, не одобрявам подобни забележки относно Машината — сдържано каза той. — Аз вярвам в Плана на Човека!

— Много мило от ваша страна — възхити се Дона.

— Дявол да ви вземе! — избухна Рейлънд, загубил търпение. — Стига сте ме правили на клоун! На Плана му трябва нереактивен двигател! Разбирате ли това, глупава фуста? А ако заради това пространственикът трябва да умре, той ще умре!

Момичето стана с лекота и плътно се приближи до Рейлънд. Няколко секунди спокойно и дружелюбно го разглежда, а след това неочаквано попита:

— Още ли обичаш Анжела?

Въпросът го завари неподготвен.

— Кого? Коя Анжела?

— Анжела Цвик — търпеливо обясни Дона. — Дъщерята на Стефан Цвик, блондинка, двадесетгодишна, ръст един и шестдесет и три, очи зелени. Една вечер я назначиха за твоя телетайпистка, и още същата вечер те застави да я целунеш. Все още ли обичаш тази, която те предаде?

Очите на Рейлънд се разшириха от учудване.

— Знаех, че имате особени източници на информация, но не подозирах, че…

— Отговаряй на въпроса — нетърпеливо го подкани тя.

Рейлънд въздъхна дълбоко и се замисли. Накрая каза:

— Не знам. Навярно, да.

Дъщерята на планиращия кимна.

— Така си и знаех. Добре, Стив. Просто си мислех… Не, нищо няма да се получи, нали? Но съм възхитена от силата на твоят дух.

Той пак въздъхна. Да, биваше я да поставя хората в неловко положение. Няма смисъл да се състезаваш с нея. Единственият способ да се запазиш от уловки е като се придържаш към основните житейски истини.

— Ако става дума за Плана на Човека, никаква сила на духа не е нужна. На Плана му трябва тайната на нереактивната тяга — значи това е моята функция в неговата система. Това е всичко.

Дона кимна и седна на леглото. Гълъбите на Мира веднага се наместиха на раменете й.

— Кажи ми, Стив, знаеш ли защо му е на Плана тази тайна?

— Не знам точно. Но предполагам…

— Без предположения. Трябва за усвояване на Рифовете. Знаеш ли какво търси плана сред Рифовете?

— Не.

— Търси Рон Дондъривоу, Стив.

— Дондъривоу? — намръщи се Рейлънд.

— Да. Същият човек, който успя да се избави от железния нашийник. Човекът, с който би имал и ти самият изгода да се запознаеш. Той е успял някак си да се отърве от обръча, да избегне всичките му капани и да остане жив. Така. Машината много би искала да си поговорят с Дондъривоу на тази тема.

Рейлънд напрегнато я гледаше. Тя кимна.

— Да, Дондъривоу е там, на Рифовете. И затова Машината трябва да направи нещо. Може просто да унищожи Рифовете. Зная, че вече се работи по такива проекти. Но ако не стане, ще бъде изпратен човек, който да намери и убие Дондъривоу. Ето за това й трябва на Машината нереактивният двигател.