Нора Робъртс
Прослава в смъртта (2)

Втора глава

Ив би предпочела да се прибере в апартамента си, независимо че прекарваше повечето нощи в дома на Рурк. Там щеше необезпокоявана от никого да размишлява, да спи и отново да се спре на всяка минута от последния ден от живота на Сисли Тауърс. Вместо това се отправи към апартамента на Рурк.

Чувстваше се смазана от умора и затова превключи на автопилот, който да преведе колата през не особено натовареното движение. Реши, че в момента най-много й е необходима храна. А ако й останат десетина минутки да организира и мислите си, още по-добре.

Пролетта най-сетне беше решила да настъпи и прекрасното време изкуши Ив да свали стъклото на колата и да се престори, че не забелязва ръмженето на автомобилите, бръмченето на гигантските автобуси, забързаните пешеходци и свистенето на ниско прелитащите летателни машини.

За да избегне туристическите дирижабли, от който се разнасяха високите гласове на екскурзоводите, тя зави към Десето авеню. Много по-бързо би достигнала целта си, ако пресече центъра на града и мине по краткия маршрут през парка, но в този случай щеше принудително да изслуша монотонното описание на забележителностите на Ню Йорк, на историята и традициите на Бродуей, на великолепните музеи, на различните магазини, по-специално на универсалния магазин за сувенири, принадлежащ на съответната туристическа компания.

Тъй като маршрутът на дирижаблите минаваше над жилището й, беше научила наизуст репертоара на екскурзоводите. Писнало й беше да слуша за удобството от безмоторните самолети, служещи за връзка между бляскавите модни магазини от Пето авеню до площад Медисън, или с най-новата тераса на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

Временно спиране на движението на Петдесет и втора улица я накара да се загледа в огромен плакат, на който ослепително красиви мъж и жена бяха впили устни в страстна целувка, която, според техните писмени твърдения, била подслаждана при всяко поемане на дъх от освежителя за уста „Планински ручей“.

Двамата таксиметрови шофьори, допрели калниците на колите си, си разменяха невъобразимо цинични псувни. Водачът на огромен, претъпкан с пътници микробус, натискаше непрекъснато клаксона и оглушителното пищене караше минувачите по тротоарите или специалните прелези да поклащат глави или заплашително да размахват юмруци.

Хеликоптер на пътната полиция се сниши, някой нареди по мегафона таксиметровите коли да продължат пътя си, в противен случай шофьорите щели да бъдат глобени. Автомобилите се насочиха към жилищните квартали на града сред свистенето на гуми и спирачки и нервните подвиквания на водачите.

Гледката се промени, докато Ив пътуваше от центъра към богаташките квартали. Улиците станаха по-широки и по-чисти, зеленината на многобройните паркове действаше отморяващо. Тук колите се движеха почти безшумно, минувачите носеха елегантни костюми и скъпи обувки.

Ив отмина електронен разводач на кучета, който се справяше с двете златисти хрътки с умението на опитен дроид.

Когато колата й наближи имението на Рурк, моторът заработи на празни обороти, докато охранителната програма пропусне автомобила й. Дърветата наоколо бяха цъфнали. Бели и розови цветчета, които изпъкваха още по-ярко на фона на други — тъмночервени и сини, а под дърветата се разстилаше великолепен килим от зелена трева.

Сградата се извисяваше на фона на притъмняващото небе, многобройните й прозорци проблясваха под лъчите на залязващото слънце, придаващо величествен вид на каменните зидове. Изминали бяха месеци откакто я беше видяла за пръв път, но все още не можеше да свикне с великолепието и разкоша на този дом, издаващ огромното богатство на собственика. Ив непрестанно се питаше какво прави тя заедно с Рурк.

Паркира колата си пред стълбите от гранит и тръгна да се изкачва. Няма да почука на вратата. Гордостта й не го позволяваше. Икономът на Рурк я ненавиждаше и дори не се опитваше да прикрие чувствата си.

Както и очакваше, Съмърсет безшумно се появи в коридора като призрак. Побелялата му коса блестеше гладко пригладена, върху вечно намръщеното му лице беше изписано неодобрение.

— Лейтенант? — Студените му очи я пронизаха и я накараха да осъзнае, че все още носи дрехите, които беше облякла сутринта, и че те са доста измачкани. — Нямахме представа кога ще се върнете и дали изобщо възнамерявате да го сторите.

— Нима? — Тя сви рамене и тъй като знаеше, че жестът й ще го подразни, свали ожуленото си кожено яке и го хвърли в ръцете на иконома. — Рурк вкъщи ли е?

— В момента осъществява междупланетен разговор.

— За курорта „Олимп“ ли?

Съмърсет сви устни, сякаш беше захапал лимон.

— Не разпитвам Рурк за деловите му проекти.

„Много добре знаеш с какво се занимава господарят ти и кога са работните му срещи“ — каза си Ив, но реши да не спори и зави по широкия, блестящ коридор към витата вътрешна стълба.

— Отивам горе. Трябва да се изкъпя. — Хвърли поглед през рамо и добави: — Уведомете го къде съм, щом приключи разговора си.

Изкачи се пеша до най-големия апартамент в къщата. Подобно на Рурк тя рядко използваше асансьора. Започна да се съблича веднага, щом затръшна вратата на спалнята. Отправи се към банята, захвърляйки след себе си ботуши, джинси, риза и бельо.

Нареди на електронното устройство да загрее водата до трийсет и пет градуса и след мигновено колебание хвърли във ваната шепа от ароматните соли, които Рурк й беше донесъл от Сайлас Три. На повърхността на водата се образува морско зелена пяна, разнесе се ухание на приказни гори.

Ив едва се въздържа да не се изтегне в огромната мраморна вана и да не се разплаче, когато топлината проникна в костите й. Пое дълбоко въздух, гмурна се под водата, преброи до трийсет и изскочи на повърхността, въздишайки от чувствена наслада. Притвори клепачи и се унесе. Така я завари Рурк. Страничният наблюдател би помислил, че мускулите й са отпуснати. Ала страничният наблюдател не би могъл да познава и да разбира Ив Далас, както я познаваше той. Беше по-близък душевно и физически с нея, отколкото с която и да било друга жена. Но все още имаше кътчета на съзнанието й, до които не беше успял да проникне.

За него Ив бе непрестанен източник на изненади.

Тя лежеше във ваната, потопена до брадичката в горещата вода и благоуханните мехурчета. Лицето й беше зачервено от топлината, очите й бяха затворени, но очевидно беше напрегната. Издаваше я ръката, свита в юмрук върху широкия ръб на ваната, леката бръчка между веждите й.

Рурк знаеше, че Ив размишлява. И се тревожи. И крои планове. Пристъпи безшумно, както се бе научил още навремето по уличките на Дъблин, по кейовете и мръсните свърталища из целия свят. Когато седна на ръба на ваната и впери поглед в Ив, тя остана неподвижна още няколко минути. Ала Рурк разбра кога тя усети присъствието му.

Ив отвори златистите си очи, в които нямаше следа от предишната умора, и ги впи в неговите. Неизменно изпитваше нещо като шок при вида му. Сините очи грееха върху лицето му, сякаш изрисувано от велик художник — маслен портрет на ангел, извършил грехопадение. Това красиво лице, обрамчено от гъста черна коса, непрестанно я удивляваше.

Повдигна вежда, наклони глава и заяви:

— Перверзен тип!

— Не забравяй, че си в моята вана. — Без да откъсва поглед от нея, той плъзна ръка под водата и докосна гърдите й. — Ще се свариш.

— Обичам горещата вода, особено днес.

— Имала си труден ден.

„Знае за случилото се“ — каза си Ив и се опита да потисне гнева си. Рурк винаги беше отлично осведомен. Тя леко се размърда, когато той стана и отиде до електронния бар, вграден в стената. Разнесе се тихо жужене и автоматът поднесе две кристални чаши, пълни с вино.

Рурк отново се настани на ръба на ваната и подаде едната чаша на Ив.

— Не си се наспала, не си хапнала нито залък…

— Службата го изисква — отвърна тя и си помисли, че виното има вкус на разтопено злато.

— Все пак съм разтревожен за теб, лейтенант.

— Много лесно се тревожиш.

— Обичам те.

Сърцето й се сви при тези думи, изречени от мелодичния глас, който й навяваше странни асоциации с мъглата в Ирландия. Невероятно, но беше убедена, че е искрен. Не знаеше какво да му отговори, затова се намръщи и се втренчи в чашата си.

Рурк остана безмълвен и успя да прикрие раздразнението си от липсата на отговор.

— Ще ми разкажеш ли какво се е случило със Сисли Тауърс?

— Познаваше я, нали? — сряза го Ив.

— Бегло. Разбира се, срещали сме се в обществото, имахме делови контакти предимно чрез посредничеството на бившия й съпруг. — Отпи глътка вино и се загледа в облаците пара, издигащи се от ваната. — Струваше ми се достойна за възхищение — много умна и опасна.

Ив се поизправи във ваната, докато водата едва покриваше гърдите й.

— Опасна ли? За теб?

— Не конкретно за мен. Прокурор Тауърс беше заклет враг на безчестието, на беззаконието изобщо и на всички престъпници. Слава богу, че поправих поведението си.

Ив не беше напълно убедена в последното, но нямаше желание да спори. Вместо това продължи:

— Макар че си я познавал бегло и че си имал само делови контакти с нея, сещаш ли се за някого, който би искал да я убие?

Той отново отпи от виното, този път по-голяма глътка.

— Това разпит ли е, лейтенант?

Ироничната нотка в гласа му я накара да настръхне и тя троснато заяви:

— Да речем.

— Както обичаш. — Рурк се изправи, остави встрани чашата и взе да разкопчава ризата си.

— Какво правиш?

— Включвам се в играта, ако мога така да се изразя. Щом ще бъда разпитван от гола полицайка и то в собствената ми вана, защо и аз да не се присъединя към красивото ченге.

— По дяволите, Рурк, това не е шега, става дума за убийство.

Той потръпна, когато водата едва не го опари.

— Не е необходимо да ми го напомняш. — Погледна я през образувалата се пяна и заяви: — Сигурно наистина съм перверзен, щом се наслаждавам, когато те дразня. — И без да дочака отговора й, който положително щеше да се състои от нецензурни думи, той продължи: — И какво в теб ме привлича така неотразимо, дори когато седиш тук с невидима значка, прикрепена към прекрасната ти гръд?

Плъзна ръка под водата, докосна глезена й, прасеца и свивката на коляното, тъй като знаеше, че това й действа възбуждащо. Сетне промърмори:

— Желая те. Сега.

Ив усети, как пръстите й, стискащи чашата, неволно се отпускат, после успя да се отдръпне от нежните му обятия.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за Сисли Тауърс.

Рурк примирено се облегна назад във ваната. Нямаше да я пусне, преди да е задоволил страстите си, тъй че беше склонен да прояви търпение.

— Тя, бившият й съпруг и Джордж Хамет бяха в директорския съвет на една от моите компании, наречена „Меркурий“ на името на древния бог. Предмет на дейност — предимно внос и износ на стоки. Корабен транспорт, доставки, спешни пратки.

— Знам какво представлява „Меркурий“ — кисело промърмори Ив, разгневена от факта, че не е знаела кой е собственикът на компанията.

— Когато го купих преди десет години, предприятието беше пред фалит. В него инвестираха Марко Анджелини, бившият съпруг на Сисли, както и самата тя. По онова време май още бяха женени или пък току-що се бяха развели. Очевидно бракът им е бил разтрогнат по взаимно съгласие и по най-цивилизован начин. Хамет също вложи голяма сума. Мисля, че връзката му със Сисли започна няколко години по-късно.

— И хората от този любовен триъгълник — Анджелини, Тауърс, Хамет — също имаха най-приятелски отношения, така ли?

— Поне така изглеждаше. — Рурк разсеяно натисна една плочка в стената. Когато тя се отвори и под нея се показа команден пулт, младият мъж програмира музиката. Слушаше му се нещо тихо и тъжно. — Ако се интересуваш от моето участие в цялата история, то беше свързано единствено с бизнес и то много доходен.

— Какво количество контрабандни стоки доставя „Меркурий“?

Рурк се усмихна дяволито.

— Какъв неделикатен въпрос.

Ив седна във ваната и водата се разплиска.

— Не си играй с мен, Рурк!

— Скъпа, най-съкровеното ми желание е да направя точно това.

Тя стисна зъби и изрита ръката, плъзгаща се нагоре по бедрото й.

— Сисли Тауърс се ползваше с репутацията на прокурор, който не търпи никакви машинации и увъртания и бе изцяло посветена на професията си, освен това корупцията й беше напълно непозната. Откриеше ли незаконна сделка, тя не би се спряла пред нищо, за да ти натрие носа. И така значи, тя научава за моите далавери, а пък моя милост я примамва в онзи отвратителен квартал и наема убиец да й пререже гърлото. — Безизразните му очи бяха вперени в нейните. — В това ли ме обвиняваш, лейтенант?

— Не, по дяволите! Знаеш, че не те обвинявам, но…

— Други хора могат да стигнат до същото заключение — довърши той. — Което може да те постави в деликатно положение.

— Не това ме безпокои. — В момента се тревожеше единствено за него. — Рурк, трябва да знам истината. Моля те, кажи ми, ако има нещо, каквото и да било, което би те замесило в разследването.

— И ако има?

Сърцето й се вледени.

— Ще се наложи да предам случая на някой колега.

— Неведнъж сме говорили по този въпрос.

— Но сега положението е по-различно, отколкото при случая Деблас. Не си заподозрян в извършване на убийството. — Рурк иронично повдигна вежда и тя се постара гласът й да прозвучи убедително, не раздразнено. Защо всичко, свързано с Рурк, беше толкова сложно? — Мисля, че не си замесен в убийството на Сисли Тауърс. Това не е ли достатъчно?

— Не се доизказа.

— Добре. Аз съм ченге и работата ми е да задавам въпроси — на теб и на всички, потенциално свързани с жертвата. Не мога да го избегна.

— Питам се доколко ми вярваш.

— Това няма нищо общо с доверието ми към теб.

— Не отговори на въпроса ми. — Погледът му стана студен, безразличен и Ив осъзна, че е сгрешила. — Ако досега не си започнала да ми вярваш, значи между нас няма нищо друго, освен доста интригуващо полово влечение.

— Не извъртай! — Ив се опитваше да запази спокойствие, макар поведението му да я плашеше. — Не те обвинявам в нищо. Ако бях поела случая, без да те познавам или да изпитвам симпатии към тебе, щях да те включа в списъка на заподозрените. Но аз те познавам, пък и работата не е там. По дяволите!

Затвори очи и прекара мокрите си длани по лицето. Почувства се ужасно.

— Опитвам се да получа отговори, които ще ми помогнат да те оневиня напълно и го правя, защото държа на теб. Същевременно все си мисля как да те използвам заради връзките ти с Тауърс и с много именити хора. Повярвай, че ми е трудно.

— Много по-лесно би било да ми го кажеш направо — промърмори Рурк и поклати глава. — „Меркурий“ вече е напълно законна компания, тъй като няма причина да бъде обратното. Работи добре, дава добра печалба. И макар да ме смяташ за достатъчно нахален да се занимавам с незаконна дейност, щом една прокурорка е член на дирекционния ми съвет, трябваше да предположиш, че не съм толкова глупав, че да си го позволя.

Ив му повярва и обръчът, който часове наред стягаше гърдите й, се разкъса. Тя промълви:

— Добре. Приготви се да отговаряш на въпроси. Медиите също са направили връзка помежду ни.

— Разбрах и много съжалявам. Навярно ти тровят живота.

— Страхувам се, че още не са започнали. — Макар да не беше склонна към проява на нежни чувства, тя хвана ръката му и я стисна. — Аз също съжалявам. Изглежда, че отново сме се забъркали в една и съща каша.

— Мога да ти помогна. — Рурк се плъзна напред и поднесе сплетените им пръсти към устните си. Когато Ив се усмихна, той разбра, че най-сетне е готова да се отпусне. — Не бива да ми спестяваш неприятностите. Уверявам те, че мога да се справя сам. Освен това не се чувствай гузна, че ти се налага да ме използваш при разследването.

— Ще ти кажа, ако се нуждая от помощта ти. — Този път беше неин ред да повдигне вежди, когато свободната му ръка се плъзна нагоре по бедрото й. — Ако се опитваш да го направиш във ваната, вероятно ще ни бъде необходима водолазна екипировка.

Рурк се надвеси над нея, а водата преля навън.

— О, струва ми се, че ще се справим и без нея.

И усмихнато впи устни в нейните, за да докаже твърдението си.

 

 

Когато по-късно същата нощ Ив заспа до него, Рурк остана да лежи буден, загледан в звездите през огромния прозорец в тавана. Умело беше скрил безпокойствието си от нея, ала сега очите му бяха тревожни. Съдбите им бяха свързани от професионална и лична гледна точка. Едно убийство ги беше направило любовници, убийствата винаги щяха да играят важна роля в съвместния им живот. Защото жената, която лежеше до него, защитаваше мъртвите.

„Както често постъпваше Сисли Тауърс“ — помисли си и се запита дали точно това не й е струвало живота.

Беше си поставил за цел да не се замисля прекалено често за професията на Ив. Съзнаваше, че кариерата е най-важното нещо в живота й.

Двамата се бяха изградили като хора и професионалисти сами, без чужда помощ. Самият той в момента купуваше, продаваше, контролираше и се наслаждаваше на властта си. И на печалбите.

Хрумна му, че притежава някои компании, които биха могли да навредят на Ив, ако истината се разчуе. Не я бе излъгал, когато й каза, че „Меркурий“ развива напълно законна дейност, но това беше отскоро. Собственик беше на множество други предприятия, които извършваха тъмни сделки. Пък нали и самият той беше израснал сред контрабандисти и аферисти и имаше вкус към съмнителните дела.

Контрабандата, независимо дали се извършваше на Земята или на другите планети, беше доходен и при това интересен занаят. Предмет на контрабанда бяха великолепните вина произвеждани на Таурус Пет, неповторимите сини диаманти, добивани от пещерите на Рефони, безценните изделия от прозрачен порцелан, изработвани в художническата колония на Марс.

Вече не му се налагаше да заобикаля законите, за да живее в охолство. Ала старите навици трудно се забравят.

Питаше се какво би се случило, ако не беше превърнал „Меркурий“ в напълно законна компания. Онова, което за него бе безобидно развлечение, при това носещо му добра печалба, можеше да се превърне в огромно бреме върху плещите на Ив.

Освен това не биваше да забравя най-важното, което му беше особено унизително: макар да градяха съвместни планове за бъдещето, тя все още не му вярваше безрезервно.

Ив промълви нещо в просъница и се размърда. Рурк забеляза, че дори в съня си тя се поколеба, преди да се обърне към него. Това ужасно го терзаеше. Каза си, че в най-скоро време двамата с Ив трябва да се променят.

Засега по-добре да насочи вниманието си към дела, които са под негов контрол. Не представляваше проблем да телефонира на неколцина души и да ги поразпита за Сисли Тауърс. Много по-сложно и трудоемко беше превръщането на незаконния бизнес в легален.

Впери поглед в жената до себе си. Тя спеше спокойно, дланите й не бяха свити в юмруци. Рурк знаеше, че понякога Ив има кошмари. Ала не и днес. Надявайки се, че любимата му ще прекара нощта в непробуден сън, той безшумно стана от леглото и се залови за работа.

 

 

Ив се събуди и мигновено усети аромата на кафе. На истинско, качествено кафе, добивано в южноамериканската плантация на Рурк. Трябваше да признае, че това бе едно от нещата, заради които преодоля колебанието си, когато ставаше въпрос да заживее с него.

Усмихна се блажено, още преди да отвори очи.

— Господи, едва ли в рая е по-хубаво оттук.

— Радвам се, че мислиш така.

Очите й все още бяха замъглени от съня, но все пак успя да открие с поглед Рурк. Днес беше облечен с един от любимите си тъмни костюми, които му придаваха много делови вид и същевременно го караха да изглежда застрашителен. Настанил се бе на канапето встрани от ниския подиум, върху който се намираше леглото. Закусваше с апетит, докато следеше новините по монитора.

Сивият котарак, когото Ив беше кръстила Галахад, се беше настанил на облегалката на канапето и се взираше в чинията на Рурк с разноцветните си, алчни очи.

— Колко е часът? — попита младата жена и будилникът на нощното шкафче изтананика „Шест нула нула“. — Господи, откога си на крак? — възкликна тя.

— Отдавна. Не ми каза в колко часа трябва да бъдеш на работа.

Ив прокара длани по лицето си, опита се да среши с пръсти косата си.

— Имам два часа на разположение.

Беше от хората, които при събуждане са почти неадекватни. Сега изпълзя от леглото и замаяно се огледа за някаква дреха.

Рурк не откъсваше поглед от нея. Винаги му доставяше удоволствие да я наблюдава сутрин, когато ставаше от леглото гола и със замъглени очи. После й посочи халата, който домашният дроид беше вдигнал от пода и сгънал прилежно върху таблата на леглото. Ив несръчно го облече; очевидно беше още неразсънена, защото не потръпна, когато копринената материя докосна кожата й.

Рурк й наля чаша кафе и изчака, докато се настани в кресло срещу него и отпи от ароматната течност. Навярно решил, че с нейна помощ ще се добере до някаква храна, котаракът се стовари на скута й с цялата си тежест, което я накара да изохка.

— Тази нощ спа добре.

— Да. — Тя жадно отпи от кафето, сякаш поемаше глътка живителен въздух, и леко потръпна, когато Галахад се настани по-удобно и заби острите си нокти в бедрото й. — Чувствам се почти като нормален човек.

— Гладна ли си?

Ив промърмори нещо. Вече знаеше, че кухнята му се обслужва от отлични готвачи, които бяха и истински художници. Взе от сребърния поднос паста във формата на лебед и ентусиазирано я изгълта на три хапки. Когато протегна ръка да налее второто си кафе, погледът й вече напълно се беше избистрил. В прилив на щедрост отчупи главата на друг лебед и я подаде на Галахад.

— Винаги ми доставя удоволствие да наблюдавам как се разсънваш — отбеляза Рурк. — Ала понякога се питам дали не ме търпиш само заради кафето.

— Ами… — Тя му се усмихна и пак отпи. — Храната също ми харесва. Пък и сексът си го бива.

— Останах с впечатление, че снощи нямаше рекламации по този въпрос. Слушай, налага се днес да замина за Австралия. Ще се върна утре или най-късно вдругиден.

— О, така ли?

— Иска ми се да останеш тук, докато отсъствам.

— Колко пъти ще трябва да ти обяснявам, че не се чувствам уютно.

— Може би ще промениш отношението си, ако приемеш дома ми за свой. Ив… — Той стисна ръката й, преди младата жена да успее да му възрази. — Кога ще приемеш чувствата ми към теб?

— Слушай, много по-добре се чувствам в собственото си жилище, особено когато отсъстваш от Ню Йорк. Освен това сега ще бъда адски заета.

— Не отговори на въпроса ми — промълви той. — Няма значение. Ще ти се обадя, когато се върна. — Тонът му беше леден. Обърна монитора към нея и продължи: — Като стана въпрос за работата ти, вероятно ще ти бъде интересно мнението на медиите.

Ив примирено прочете водещото заглавие в някакъв вестник, сетне, мрачно стиснала устни, се залови да прегледа цялата преса. Заглавията бяха почти еднакви. „Убита е известна нюйоркска прокурорка. Полицията е объркана.“ Разбира се, изобилстваха снимки на Тауърс, фотографирана в съдебната зала, пред сградата на съда. Имаше и снимки на децата й, както и различни коментари.

Младата жена настръхна при вида на собствената си фотография, текстът под която я обявяваше за най-добрата криминална инспекторка в града.

— Ще си имам доста неприятности — гневно промърмори тя.

Естествено това не беше всичко. В няколко вестника бяха отпечатани кратки бележки за убийството, което беше разкрила миналата зима и в което бяха въвлечени известен сенатор и три проститутки. Както и очакваше, връзката й с Рурк се споменаваше във всеки материал.

— По дяволите, има ли значение коя съм или кой е любовникът ми?

— Вече си прочута, лейтенант. Споменаването на името ти е залог за огромни продажби на медийни чипове.

— Аз съм ченге, не някаква светска дама. — Побесняла от гняв, тя се обърна към противоположната стена, прикрита с изящно изработена метална решетка, и нареди: — Открий екрана и включи на Канал 75.

Решетката се повдигна, разкривайки екрана. Предаваха ранните сутрешни новини. Ив присви очи и изскърца със зъби:

— Ето го оня гаден пор, дето положително няма пишка.

Развеселен, Рурк отпи от кафето си и се загледа в екрана, където Си Джей Морз предаваше репортажа си. Даваше си сметка, че през последните няколко месеца неприязънта на Ив към пресата беше прераснала в истинска омраза. Омраза, породена от факта, че сега й се налагаше да се сблъсква с нахални репортери на всяка крачка в професионалния и личния си живот. Но дори да не беше така, помисли си Рурк, отвращението й от Морз беше напълно оправдано.

Репортерът продължаваше да говори:

— И тъй, една блестяща кариера беше прекъсната от жестока смърт. Жена, безкрайно честна и изцяло отдадена на професията си, беше убита на улицата, оставена да умре под проливния дъжд. Никога не ще забравим Сисли Тауърс, защото тя се бореше за справедливост в един свят, започнал да забравя значението на тази дума. Смъртта й няма да заличи спомена за делата й.

Но дали убиецът й ще бъде наказан според правосъдието, на което беше посветила живота си тя? Засега хората от нюйоркската полиция и от Отдела за обществена безопасност не дават никакви надежди, че това ще стане. Натоварената с разследването лейтенант Ив Далас, звездата на отдел „Убийства“, също не може да отговори на този въпрос.

Ив изстена, когато образът й изпълни екрана. Морз продължи да говори зад кадър:

— Когато се свързах с нея по видеотелефона, лейтенант Далас отказа да коментира убийството и хода на разследването, но не отхвърли категорично предположението, че полицията се опитва да хвърли прах в очите на данъкоплатците, прикривайки…

— Ах, този мазник! Изобщо не ми е задавал подобен въпрос. Какво да прикривам? — Тя удари с юмрук по креслото и Галахад скочи от скута й, търсейки по-безопасно убежище. — Занимавам се със случая едва от трийсетина часа!

— По-спокойно — промълви Рурк, но тя скочи и закрачи напред-назад из стаята.

Морз продължаваше да говори:

— … дълъг списък на известни личности, свързани с прокурор Тауърс, между които е и командир Уитни, шефът на Далас. Наскоро той отказа да оглави цялата нюйоркска полиция. Дългогодишен, близък приятел на жертвата.

— Това е върхът! — Побесняла от гняв, Ив изключи телевизора ръчно, без помощта на робота. — Ще накълцам този червей на кайма. Къде, по дяволите, е Надин Фарст? Щом се налага някой репортер да ни диша във вратовете, предпочитам нея — поне не е тъпа.

— Мисля, че е в наказателна станция „Омега“ — подготвя репортаж за реформата в затворите. Съветвам те да дадеш пресконференция, Ив. Най-добрият начин да залъжеш гладните песове, е да им подхвърлиш някой оглозган кокал.

— Как не! Между другото какво беше това по телевизията? Репортаж или коментар?

— Между двете почти няма разлика, откакто преди трийсет години беше гласуван новият закон за медиите. Репортерите имат право да излагат в материалите си собственото си мнение при условие, че изрично упоменават този факт.

— Прекрасно познавам проклетия закон. — Тя се обърна и пъстроцветният халат разкри глезените й. — На онзи мръсник няма да му се размине инсинуацията за прикриване на престъплението. Уитни е неподкупен, също и аз. А Морз ще си изпати и задето намесва и теб. Ето какво целеше с жалкия си репортаж. Ще бъдеш следващият му обект.

— Този тип не ме притеснява. Не бива да тревожи и теб.

— Не ме тревожи. Направо ме вбесява. — Затвори очи и дълбоко си пое дъх, опитвайки да се успокои. Постепенно на лицето й грейна лукава усмивка. — Измислих как да му го върна тъпкано. — Отвори очи и продължи: — Как мислиш, дали ще му хареса, ако се обадя на Фарст и й предложа изключителното право да отразява хода на разследването?

Рурк отмести чашата си и промълви:

— Ела.

— Защо?

— Няма значение. — Изправи се и се приближи до нея. Обхвана лицето й с длани и страстно я целуна. — Луд съм по теб.

— Приемам го като комплимент за блестящата ми идея.

— Покойният ми баща ме научи на нещо особено важно. „Синко — казваше ми с дрезгавия си глас на непоправим ирландски пияница, — когато се биеш с някого, използвай мръсни номера. Удряй само под пояса.“ Имам чувството, че до края на деня ще изриташ Морз право в топките.

— Няма. — Безкрайно доволна от себе си, тя също го целуна. — Защото вече му ги отрязах.

Рурк потръпна престорено.

— Жестоките жени са адски привлекателни. Май спомена преди малко, че разполагаш с два часа, преди да отидеш на работа.

— Вече не.

— Така си и помислих. — Той направи крачка назад и извади някакъв диск от джоба си. — Мисля, че ще ти бъде от полза.

— Какво има на него?

— Сведения за бившия съпруг на Тауърс и за Хамет, както и данни за дейността на „Меркурий“.

Тя взе диска и пръстите й се вледениха от обзелия я страх.

— Не съм те помолила да го правиш.

— Така е. Положително щеше да го откриеш и сама, но щеше да ти отнеме повече време. Знай, че цялата ми електронна апаратура е на твое разположение.

Ив разбра, че става дума за нерегистрираната апаратура, която сензорите на Компютърна охрана не можеха да засекат.

— Засега предпочитам да използвам редовните канали.

— Както искаш. Ако промениш решението си докато отсъствам, Съмърсет е уведомен, че имаш достъп до специалната зала.

— Ако питаш него, положително би предпочел да имам достъп до ада — промърмори Ив.

— Моля?

— Нищо, нищо. Отивам да се облека. — Тя понечи да излезе, но спря на прага. — Рурк, работя по въпроса.

— По кой въпрос?

— Опитвам се да приема чувствата ти към мен.

Той повдигна вежда и я посъветва:

— Работи по-усърдно.