Мария Илиева
Пастел

Безмълвна, нощта се отпуска

като младо момиче в очите ти…

Плахо рисувам те в мислите.

С четка от огън и болка.

Не искам в буря светкавици,

а искам дъжд да измие лицата ни.

Да промие — болезнени — раните.

Да измие обидата, цялата!

Нека вали! — над въглени парещи!

Нежна мъгла от обич изплетена

от моите пръсти с влюбена прежда.

Рисуват те крилата на гълъби

по бялото платно на съня ми…