Книгата в сюжета си е първично посредствена, поредният любовен роман. Идеята е точно за безвкусния, фалшив живот на американската мечта. Героите са по-малко от очарователни, повърхностни, не заслужават съчувствие, затова и читателят няма как да идентифицира себе си с тях.
Отличителен е стилът на повествование на Фицджералд. Сцената в романа, в която Ник за първи път се среща лице в лице с Гетсби например, както и последвалото описание на усмивката на Гетсби „Разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си…“.
Основни са мотивите за несподелената любов, за връщането в миналото. Ключови са последните думи от книгата:
„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.