Исак Паси (автор)

Исак Соломон Паси е български философ, изкуствовед и културолог от еврейски произход.^[1][2]

Исак Соломон Паси израства в семейството на Соломон Исак Паси – виден адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив.^[3] Завършва право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет през 1950 г. Става асистент в катедрата по „Марксизъм-ленинизъм“ (1952 – 1959) към Философския факултет на СУ. През 1957 г. защитава докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“. През 1971 г., на 43-годишна възраст, той вече е професор по естетика, доктор на науките. Изследванията му се простират в областта на историята на естетиката, естетиката, историята на западноевропейската литература.

Исак Паси членува в БКП. През 1993 г. в знак на протест срещу „декомунизационния“ закон „Панев“ проф. Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.^[4]

Баща е на българския политик Соломон Паси, бивш външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Умира на 13 август 2010 г. в София.

Проф. Исак Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл.

За своето духовно израстване и творческите си стремежи той споделя: „Когато се събудя сутрин, а това става някъде между 3 и 4 часа... преди да стана, нерядко си спомням съдбите на големите.“^[5]

Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. „Литературна мисъл“. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и пр.

Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история – от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.

Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.

• „Трагичното“ (1963)
• „Философски литературни етюди“ (1968, 1981, 1987, 1993)
• Проблемата за ценностите // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет. Книга 1 - Философия; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de philosophie et histoire. Livre 1 - Philosophie 62 (1). 1968. Посетен на 14 януари 2025.
• Смешното. 3. София, Издателска къща „Труд“, 2001. Посетен на 14 януари 2025.
• Естетически студии. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. Посетен на 14 януари 2025.
• „Томас Ман“ (1975, 2008)
• Естетиката на Кант. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1976. Посетен на 14 януари 2025.
• „Френски моралисти – Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер“ (1978)
• „Есета“ (1981, 1987, 1993)
• „Немска класическа естетика“ (1982, 1985, 1991)
• Метафората. 4. София, Издателска къща „Труд“, 2001. Посетен на 14 януари 2025.
• „Естетика на немския романтизъм“ (1984) (сборник)
• При изворите на модерната естетика. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1987. Посетен на 14 януари 2025.
• Проблеми, хора, спомени: есета. 1. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. Посетен на 14 януари 2025.
• „Автобиографични есета“ (1994, 1997, 2002)
• „Към философията на живота. Осем философски портрета“ – Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Фройд, Унамуно, Ортега-и-Гасет, Шестов, Бердяев (1994)
• „Биография на духа“ (1994, 2000, 2004, 2005, 2007)
• Мислители и мисли. 2. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1998. Посетен на 14 януари 2025.
• „Руски мислители“ (1996, 2000)
• „Фридрих Ницше“ (1996)
• „Артур Шопенхауер“ (1998)
• „Сьорен Киркегор“ (1998)
• Човек и хора. София, Издателство „Балкани“, 1998. Посетен на 13 януари 2025.
• „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания“ (1998)
• „Съвременна испанска философия: Мигел де Унамуно и Трагедията на човека; Хосе Ортега-и-Гасет и Социологията на нашия век“ (1999)
• „Философски миниатюри и фрагменти“ (2000)
• „Ралф Уолдо Емерсън“ (2000)
• „Шопенхауер, Киркегор, Ницше“ (2001)
• „Николай Бердяев. Опит за философски портрет“ (2001)

• „Избрани произведения в 6 тома“ (2003-2004)

Т. 1: „Френски моралисти“

„Руски мислители“

„Съвременна испанска философия“

Т. 2: „Мислители и мисли“

„Ралф Уолдо Емерсън“

„Николай Бердяев“

Т. 3: „Философски портрети, миниатюри и фрагменти“

Т. 4: „Немска класическа естетика – Баумгартен, Винкелман, Лесинг, Кант, Хердер, Гьоте, Шилер, Ф. Шлегел, Шелинг, Хегел, Маркс“

Т. 5: „Артур Шопенхауер“

„Сьорен Киркегор“

„Фридрих Ницше“

„Томас Ман“

Т. 6: „Философски литературни етюди“

„Смешното“

„Метафората“

„Десет нови философски етюда“

• Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм. София, Издателска къща „Труд“, 2006. Посетен на 13 януари 2025.
• Мотиви на човешкото поведение: 60 социално-психологически етюда. София, Фондация Ком, 2006. Посетен на 13 януари 2025.
• „Френски мислители“ (2007)
• „Философски портрети“ (2007)
• Биография на духа: автобиографични есета и други статии. София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
• Философски портрети, миниатюри и фрагменти. София, Фондация Ком, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
• Философски послания. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
• Автобиография. 2-ро. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2013. Посетен на 14 януари 2025.

Библиотека Естетика и изкуствознание – Изд. „Наука и изкуство“, София

• За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до Романтизма XV-XIX в. (1966, 1975). 358 с., Прев. Здравка Петракиева и др.
• Ман, Томас, Литературна есеистика (1978). 2 тома. 478 с., 708 с., Прев. Страшимир Джамджиев
• Гьоте за литературата (1979). 2 тома. 520 с., 710 с., Прев. Страшимир Джамджиев
• Естетика на немския романтизъм (1984). 572 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
• Хердер, Естетически студии и статии (1985). 588 с., Прев. Иван Атанасов

Библиотека Класическо наследство – Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София

• Фройд, Зигмунд, Естетика, изкуство, литература (1991). 608 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
• Шопенхауер, Артур, Афоризми за житейската мъдрост (1991). 196 с., Прев. Красимира Михайлова
• Ницше, Фридрих, Несвоевременни размишления (1992). 304 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
• Шестов, Лев, Достоевски и Ницше; Киркегор и екзистенциалната философия (1993). 425 с., Прев. Недялка Видева
• Ортега-и-Гасет, Хосе, Бунтът на масите. Есета в два тома (1993)

Т. 1. 1906-1925. 583 с., Прев. Албена Шишкова и др.

Т. 2. 1926-1953. 409 с., Прев. Албена Шишкова и др.

• Киркегор, Сьорен, Върху понятието за ирония. С постоянно позоваване на Сократ (1993). 316 с., Прев. Стефан Начев
• Ницше, Фридрих, Веселата наука („La gaya scienza“), Прев. Харитина Костова-Добрева; Песни на принц Фогелфрай, Прев. Ренета Килева-Стаменова. (1994). 264 с.
• Толстой, Лев, Що е изкуство? (1994). 271 с., Прев. Лидия Денкова
• Льобон, Густав, Психология на тълпите (1995). 148 с., Прев. Христо Гутев
• Бергсон, Анри, Творческата еволюция (1996), Прев. Христо Гутев
• Ницше, Фридрих Вилхелм, Зазоряване (1997). 310 с., Прев. Ерика Лазарова
• Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том I. (1997). 716 с., Прев. Харитина Костова-Добрева

Поредица Философия и човек – Изд. „Захарий Стоянов“, София

• Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том II. (2000). 832 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
• Ницше, Фридрих Вилхелм. Съчинения в 6 тома:

Т. 1. Раждането на трагедията; Несвоевременни размишления: Давид Щраус – изповядващият се писател; За ползата и вредата от историята за живота; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер в Байройт (2001). 696 с., Прев. Харитина Костова-Добрева

Т. 2. Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове; Странникът и неговата сянка; Гордата самота като пристан и призвание (2006). 277 с., Прев. Ерика Лазарова

Т. 3. Зазоряване; Веселата наука (2002). 615 с., Прев. Ерика Лазарова, Харитина Костова-Добрева

Т. 4. Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого (2003). 308 с., Прев. Мара Белчева

Т. 5. Отвъд доброто и злото; Към генеалогията на морала (2002). 374 с., Прев. Ренета Килева-Стаменова

Т. 6. Случаят Вагнер; Залезът на кумирите; Ницше contra Вагнер; Антихрист; Ессе Homo (2004). 390 с., Прев. Харитина Костова-Добрева и др.

• През 2003 г. проф. Паси е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен „за фундаменталния му принос в областта на българската философия, естетика и културология, за заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му.“
• През 2008 г. с указ на президента на Република България проф. д-р Исак Паси е удостоен с орден „„Св. св. Кирил и Методий““ – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на българската философия, естетика и културология и по случай 80-годишнината му.“ ^[6][7]
• На 19 март 2008 г. при специална церемония в Зала 1 ректорът на СУ проф. Иван Илчев връчва на проф. Исак Паси най-престижното академично отличие „Почетен знак на Софийския университет с огърлица“. ^[8]
• На 4 април 2008 г. председателят на ОЕБ „Шалом“ Максим Бенвенисти удостоява философа професор Исак Паси и музиканта професор Милчо Левиев с наградата „Шофар“. ^[9]

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Исак Паси
• В Общомедия има медийни файлове относно Исак Паси
• Исак Паси. Сайт за бележития български философ
• Бележити български евреи Архив на оригинала от 2010-04-05 в Wayback Machine., omda.bg
• От и за Исак Паси в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Исак Паси в Моята библиотека
• Тодор Павлов срещу Исак Паси, „И естетиката е партийна!“, в-к „Култура“, бр. 40, 3 октомври 1964 г.
• Исак Паси, Апотеоз на виното (от един въздържател), Хемус, бр. 1, 2001 г.
• Исак Паси, Познание и съществуване, в-к „Дума“, 7 януари 2006 г.
• @IsaacPassy в Туитър - Цитати от и за проф. Исак Паси
• „БХК сезира СЕМ за обругаване на Исак Паси и за антисемитска реч в предаване на ТВ „СКАТ“, Български хелзинкски комитет, 5 юни 2008 г.

За него

• Филипа Бондокова, „Господ изля върху него милост“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., АзБуки, бр. 10, 13 март 2008 г. (мъртъв линк)
• Георги Коларов, „В памет на Исак Паси“, news.bg, 14 август 2010 г.
• Майя Кръстева, „Исак Паси – Дон Кихот на българската философия“, в-к „Монитор“, 16 август 2010 г.
• Йордан Ефтимов, „Исак Паси, или Всичко е естетика“, в-к „Новинар“, 16 август 2010 г.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN LNB NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat