Биография
По-долу е показана статията за Исак Паси от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Исак Паси | |
| български философ, изкуствовед и културолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България | 
| Етнос | евреи | 
| Учил в | Софийски университет | 
| Работил в | Софийски университет | 
| Философия | |
| Регион | Западна философия | 
| Епоха | Съвременна философия | 
| Школа | Марксизъм | 
| Интереси | История на философията, естетика | 
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание, културология | 
| Семейство | |
| Деца | Соломон Паси | 
| Исак Паси в Общомедия | |
Исак Соломон Паси е български философ, изкуствовед и културолог от еврейски произход.[1][2]
Житейски път

Исак Соломон Паси израства в семейството на Соломон Исак Паси – виден адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив.[3] Завършва право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет през 1950 г. Става асистент в катедрата по „Марксизъм-ленинизъм“ (1952 – 1959) към Философския факултет на СУ. През 1957 г. защитава докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“. През 1971 г., на 43-годишна възраст, той вече е професор по естетика, доктор на науките. Изследванията му се простират в областта на историята на естетиката, естетиката, историята на западноевропейската литература.
Исак Паси членува в БКП. През 1993 г. в знак на протест срещу „декомунизационния“ закон „Панев“ проф. Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.[4]
Баща е на българския политик Соломон Паси, бивш външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Умира на 13 август 2010 г. в София.
Научна и творческа дейност
Проф. Исак Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл.
За своето духовно израстване и творческите си стремежи той споделя: „Когато се събудя сутрин, а това става някъде между 3 и 4 часа... преди да стана, нерядко си спомням съдбите на големите.“[5]
Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. „Литературна мисъл“. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и пр.
Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история – от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.
Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.
Трудове
Авторски книги

- „Трагичното“ (1963)
 - „Философски литературни етюди“ (1968, 1981, 1987, 1993)
 - Проблемата за ценностите // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет. Книга 1 - Философия; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de philosophie et histoire. Livre 1 - Philosophie 62 (1). 1968. Посетен на 14 януари 2025.
 - Смешното. 3. София, Издателска къща „Труд“, 2001. Посетен на 14 януари 2025.
 - Естетически студии. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. Посетен на 14 януари 2025.
 - „Томас Ман“ (1975, 2008)
 - Естетиката на Кант. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1976. Посетен на 14 януари 2025.
 - „Френски моралисти – Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер“ (1978)
 - „Есета“ (1981, 1987, 1993)
 - „Немска класическа естетика“ (1982, 1985, 1991)
 - Метафората. 4. София, Издателска къща „Труд“, 2001. Посетен на 14 януари 2025.
 - „Естетика на немския романтизъм“ (1984) (сборник)
 - При изворите на модерната естетика. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1987. Посетен на 14 януари 2025.
 - Проблеми, хора, спомени: есета. 1. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. Посетен на 14 януари 2025.
 - „Автобиографични есета“ (1994, 1997, 2002)
 - „Към философията на живота. Осем философски портрета“ – Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Фройд, Унамуно, Ортега-и-Гасет, Шестов, Бердяев (1994)
 - „Биография на духа“ (1994, 2000, 2004, 2005, 2007)
 - Мислители и мисли. 2. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1998. Посетен на 14 януари 2025.
 - „Руски мислители“ (1996, 2000)
 - „Фридрих Ницше“ (1996)
 - „Артур Шопенхауер“ (1998)
 - „Сьорен Киркегор“ (1998)
 - Човек и хора. София, Издателство „Балкани“, 1998. Посетен на 13 януари 2025.
 - „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания“ (1998)
 - „Съвременна испанска философия: Мигел де Унамуно и Трагедията на човека; Хосе Ортега-и-Гасет и Социологията на нашия век“ (1999)
 - „Философски миниатюри и фрагменти“ (2000)
 - „Ралф Уолдо Емерсън“ (2000)
 - „Шопенхауер, Киркегор, Ницше“ (2001)
 - „Николай Бердяев. Опит за философски портрет“ (2001)
 

- „Избрани произведения в 6 тома“ (2003-2004)
 
- Т. 1: „Френски моралисти“
- „Руски мислители“
 - „Съвременна испанска философия“
 
 - Т. 2: „Мислители и мисли“
- „Ралф Уолдо Емерсън“
 - „Николай Бердяев“
 
 - Т. 3: „Философски портрети, миниатюри и фрагменти“
 - Т. 4: „Немска класическа естетика – Баумгартен, Винкелман, Лесинг, Кант, Хердер, Гьоте, Шилер, Ф. Шлегел, Шелинг, Хегел, Маркс“
 - Т. 5: „Артур Шопенхауер“
- „Сьорен Киркегор“
 - „Фридрих Ницше“
 - „Томас Ман“
 
 - Т. 6: „Философски литературни етюди“
- „Смешното“
 - „Метафората“
 - „Десет нови философски етюда“
 
 
- Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм. София, Издателска къща „Труд“, 2006. Посетен на 13 януари 2025.
 - Мотиви на човешкото поведение: 60 социално-психологически етюда. София, Фондация Ком, 2006. Посетен на 13 януари 2025.
 - „Френски мислители“ (2007)
 - „Философски портрети“ (2007)
 - Биография на духа: автобиографични есета и други статии. София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
 - Философски портрети, миниатюри и фрагменти. София, Фондация Ком, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
 - Философски послания. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2008. Посетен на 13 януари 2025.
 - Автобиография. 2-ро. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2013. Посетен на 14 януари 2025.
 
Книги в съставителство и редакция
- Библиотека Естетика и изкуствознание – Изд. „Наука и изкуство“, София
 

- За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до Романтизма XV-XIX в. (1966, 1975). 358 с., Прев. Здравка Петракиева и др.
 - Ман, Томас, Литературна есеистика (1978). 2 тома. 478 с., 708 с., Прев. Страшимир Джамджиев
 - Гьоте за литературата (1979). 2 тома. 520 с., 710 с., Прев. Страшимир Джамджиев
 - Естетика на немския романтизъм (1984). 572 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 - Хердер, Естетически студии и статии (1985). 588 с., Прев. Иван Атанасов
 
- Библиотека Класическо наследство – Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София
 
- Фройд, Зигмунд, Естетика, изкуство, литература (1991). 608 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 - Шопенхауер, Артур, Афоризми за житейската мъдрост (1991). 196 с., Прев. Красимира Михайлова
 - Ницше, Фридрих, Несвоевременни размишления (1992). 304 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 - Шестов, Лев, Достоевски и Ницше; Киркегор и екзистенциалната философия (1993). 425 с., Прев. Недялка Видева
 - Ортега-и-Гасет, Хосе, Бунтът на масите. Есета в два тома (1993)
 
- Т. 1. 1906-1925. 583 с., Прев. Албена Шишкова и др.
 - Т. 2. 1926-1953. 409 с., Прев. Албена Шишкова и др.
 
- Киркегор, Сьорен, Върху понятието за ирония. С постоянно позоваване на Сократ (1993). 316 с., Прев. Стефан Начев
 - Ницше, Фридрих, Веселата наука („La gaya scienza“), Прев. Харитина Костова-Добрева; Песни на принц Фогелфрай, Прев. Ренета Килева-Стаменова. (1994). 264 с.
 - Толстой, Лев, Що е изкуство? (1994). 271 с., Прев. Лидия Денкова
 - Льобон, Густав, Психология на тълпите (1995). 148 с., Прев. Христо Гутев
 - Бергсон, Анри, Творческата еволюция (1996), Прев. Христо Гутев
 - Ницше, Фридрих Вилхелм, Зазоряване (1997). 310 с., Прев. Ерика Лазарова
 - Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том I. (1997). 716 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 
- Поредица Философия и човек – Изд. „Захарий Стоянов“, София
 
- Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том II. (2000). 832 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 - Ницше, Фридрих Вилхелм. Съчинения в 6 тома:
 
- Т. 1. Раждането на трагедията; Несвоевременни размишления: Давид Щраус – изповядващият се писател; За ползата и вредата от историята за живота; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер в Байройт (2001). 696 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
 - Т. 2. Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове; Странникът и неговата сянка; Гордата самота като пристан и призвание (2006). 277 с., Прев. Ерика Лазарова
 - Т. 3. Зазоряване; Веселата наука (2002). 615 с., Прев. Ерика Лазарова, Харитина Костова-Добрева
 - Т. 4. Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого (2003). 308 с., Прев. Мара Белчева
 - Т. 5. Отвъд доброто и злото; Към генеалогията на морала (2002). 374 с., Прев. Ренета Килева-Стаменова
 - Т. 6. Случаят Вагнер; Залезът на кумирите; Ницше contra Вагнер; Антихрист; Ессе Homo (2004). 390 с., Прев. Харитина Костова-Добрева и др.
 
Отличия
- През 2003 г. проф. Паси е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен „за фундаменталния му принос в областта на българската философия, естетика и културология, за заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му.“
 - През 2008 г. с указ на президента на Република България проф. д-р Исак Паси е удостоен с орден „„Св. св. Кирил и Методий““ – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на българската философия, естетика и културология и по случай 80-годишнината му.“ [6][7]
 - На 19 март 2008 г. при специална церемония в Зала 1 ректорът на СУ проф. Иван Илчев връчва на проф. Исак Паси най-престижното академично отличие „Почетен знак на Софийския университет с огърлица“. [8]
 - На 4 април 2008 г. председателят на ОЕБ „Шалом“ Максим Бенвенисти удостоява философа професор Исак Паси и музиканта професор Милчо Левиев с наградата „Шофар“. [9]
 
Източници
- ↑ Паси, Исак. Автобиография. 2-ро. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2013. Посетен на 13 януари 2025.
 - ↑ Паси, Соломон; Зоткова, Антоанета. Книга на Паси; Паси от Фес: хроника за будители, спасители и спасени, потомци на Соломон Паси. София, Фабер, 2023. с. 188 -. Посетен на 14 януари 2025.
 - ↑ Елиезер Калев
 - ↑ Исак Паси – човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения, Иван Гранитски, Le Monde diplomatique, 1 април 2007 г.
 - ↑ Георги Мичев, Възхвала на един висок ум и на една благословена лява ръка Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., Литературен вестник, бр. 8, 5-11.3.2008.
 - ↑ Правителството предлага на президента да издаде укази за награждаването на проф. д-р Исак Паси и на Гиньо Ганев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие Архив на оригинала от 2018-06-03 в Wayback Machine., Правителствен сайт, 22 февруари 2008 г.
 - ↑ Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – Указ № 47 Обн. ДВ. бр.26 от 7 март 2008 г.
 - ↑ Исак Паси получи престижното отличие Почетен знак на СУ с огърлица[неработеща препратка], Club.bg, 19 март 2008 г.
 - ↑ Професор Исак Паси и Милчо Левиев получиха наградата „Шофар“, bulFoto, 4.04.2008 г.
 
Външни препратки
 Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Исак Паси
 В Общомедия има медийни файлове относно Исак Паси- Исак Паси. Сайт за бележития български философ
 - Бележити български евреи Архив на оригинала от 2010-04-05 в Wayback Machine., omda.bg
 - От и за Исак Паси в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
 - Произведения на Исак Паси в 
 Моята библиотека - Тодор Павлов срещу Исак Паси, „И естетиката е партийна!“, в-к „Култура“, бр. 40, 3 октомври 1964 г.
 - Исак Паси, Апотеоз на виното (от един въздържател), Хемус, бр. 1, 2001 г.
 - Исак Паси, Познание и съществуване, в-к „Дума“, 7 януари 2006 г.
 - @IsaacPassy в Туитър - Цитати от и за проф. Исак Паси
 - „БХК сезира СЕМ за обругаване на Исак Паси и за антисемитска реч в предаване на ТВ „СКАТ“, Български хелзинкски комитет, 5 юни 2008 г.
 
- За него
 
- Филипа Бондокова, „Господ изля върху него милост“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., АзБуки, бр. 10, 13 март 2008 г. (мъртъв линк)
 - Георги Коларов, „В памет на Исак Паси“, news.bg, 14 август 2010 г.
 - Майя Кръстева, „Исак Паси – Дон Кихот на българската философия“, в-к „Монитор“, 16 август 2010 г.
 - Йордан Ефтимов, „Исак Паси, или Всичко е естетика“, в-к „Новинар“, 16 август 2010 г.
 
  |