Татяна Бек

(автор)

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Татяна Бек от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Татяна Александровна Бек
Tatyana Bek.jpg
Родена 21 април 1949 г.(1949-04-21)
Починала 8 февруари 2005 г. (на 55 г.)
Професия писател, преводач, критик
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1974 – 2005
Жанр поезия

Татяна Александровна Бек (на руски: Татья́на Алекса́ндровна Бек) е руски поет, преводач и литературовед.

Биография

Тя е родена на 21 април 1949 г. в семейството на известния руски писател Александър Бек. Завършила е Факултета по журналистика на Московския университет. Работила е като библиотекар, като редактор в сп. „Въпроси на литературата“. Автор е на литературоведски изследвания и критически статии, един от изтъкнатите преводачи на скандинавска поезия.

Творчество

Публикува като поет и критик в „Литературная газета“, в списанията „Знамя“, „НМ“, „Октябрь“, „Арион“, в алмансите „Апрель“ и „Конец века“. Водещ редактор е на поредицата „Самые мои стихи“ в издателство „Слово“. Съставителка е на сборника: „Акме. Антология на акмеизма“ (1997). Нейни стихове са преведени на български, грузински, италиански, немски, полски, шведски, датски и др. езици.

Голямо място в творчеството на Татяна Бек заема критиката и литературознанието. От 1975 г. тя е член на редколегията и наблюдател на сп. „Вопросы литературы“. В сферата на литературоведските и́ интереси са съвременната литература и литературата на „Сребърния век“. В продължение на дълги години тя води поетически семинар в Литературния институт „Максим Горки“.

Нейната проза също се радва на голям успех сред читателите – особено мемоарите и́ за Арсений Тарковски, спомените и́ за Йосиф Бродски, Борис Слуцки и Давид Самойлов – впечатляващи произведения за руското словесно изкуство и в частност за сложните реплики между класическата традиция и авангарда в поезията на ХХ век.

В продължение на много години Татяна Бек записва разговори със своите любими учители и съмишленици (почти като Екерман), създавайки безпрецедентна хроника на литературния живот в шумното творческо ателие. Обширните ѝ беседи с такива майстори на словото като Наум Коржавин, Владимир Корнилов, Хенрих Сапгир, Дмитрий Сухарев, Евгений Рейн и др. превръщат нейната белетристична хроника в остро полемичен документ на времето и литературната епоха.

Както казват нейните учители, колеги и ученици, поет като Татяна Бек никога ни би провъзгласявала: „Живяхме във велико време“. Пределно честният и́ поглед и́ позволява не само да разкаже за своето поколение, но и да свърже личното с общото, да впише историята на поколението в общата история: „Аз в света съм единствена. Но в света няма отделни съдби“.

Един от литературните критици на поколението, Алла Марченко[1] , справедливо отбелязва: „От всички нас единствено на Татяна Бек се удава почти невъзможното – от свое име да изпее заради всички нас онова, за което нямаме глас: обикновения ужас на обикновения живот… И заедно с това – да съхрани и речта, и гласа, и словото, и походката на стиха“. А известният литературен критик Лев Анински[2] пише за поетиката на Т. Бек: "Терзанията на пленения дух – това е главният нерв на тази поезия, невидимите и́ сълзи за света, нейната фатална тема… Понякога ти се струва, че тук духът спори с материята: духът се устремява нанякъде, материята не го пуска. От тук и едва забележимото „треперене“ на интонациите зад железните стихотворни ритми. И безпричинните сълзи, сменящи се от неочакван смях. И абсурдът, превръщащ се в част от логиката"…

Ето как самата Татяна Бек схваща задачата си на творец: "Действително, това, което е прекрасно, грандиозно в нашето време, великите личности, силните характери – всичко ще бъде възпято и без мен. А мен, това може би също идва от детството, ме привличат чудаците – хората, които са безкрайно добри и може би по-хуманни от онези – големите – но докрай не могат да изразят себе си. Едва когато осмислих всичко това, ми направи впечатление, че съм написала много стихотворения за старци и старици, за неудачници, някак подсъзнателно съм се стремяла към тях… Мисля, че това е моят малък дълг – да покажа скритото „прекрасно“. Винаги ме е привличала несиметричната красота, тя ме е трогвала и тя ми е по-интересна, по-достойна за поетическите ми усилия".[3]

Продължителка на руската класическа традиция, Татяна Бек търси в творбите си най-прекия път от ума и сърцето до словото. Но това, както е известно, е изключително трудно и се удава на малцина. Тя притежава дарбата да вижда ясно и да мисли обемно. Като прибавим и определената социална насоченост на художественото отражение при нея, подчинено на конкретна и ярка образност и съчетано с необикновена простота на поетичния изказ, ще добием представа за въздействието на нейните стихове.

На български избрани стихотворения на Татяна Бек са преведени от Светлозар Жеков („Кръглолика земя“, „Народна култура“, 1987; „Арсений Тарковски и други руски поети“, „Нов Златорог“ 2007).

Библиография

Поезия

  • „Скворешники“ (М.: Молодая гвардия,1974)
  • „Снегирь“ (М.: Советский писатель, 1980)
  • „Замысел“ (М.: Советский писатель, 1987)
  • „Смешанный лес“ (М.: ИВФ „Антал“. 1993)
  • „Облака сквозь деревья“ (М.: Глагол. 1997)
  • „Узор из трещин“ (М.: ИК „Аналитика“. 2002)
  • „Сага с помарками“, (2004)

Литературна критика

  • Татьяна Бек. До свидания, алфавит. Б.С.Г.-ПРЕСС, М., 2003. (Литературна критика, есеистика и „беседи“, автобиографични скици и мемоари)
  • Татьяна Бек. Она и о ней: Стихи, беседы, эссе. Воспоминания о Т. Бек. Б.С.Г.-ПРЕСС, М., 2005. (Тази книга е издадена в памет на Татяна Бек. В нея са публикувани последните и стихотворения, разговорите и́ с известни дейци на културата, есета. Мемоарната част включва спомени за Татяна Бек на нейни приятели, главно литератори.)

Източници

Външни препратки