Произведения

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Робер_Сабатие от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Робер Сабатие
Robert Sabatier
Робер Сабатие, 2006 г.
Робер Сабатие, 2006 г.
ПсевдонимРобер Валеру
Роден17 август 1923 г.
Починал28 юни 2012 г. (88 г.)
Професияписател, поет, сценарист, литературен критик
Националност Франция
Активен период1950 – 2012
Жанрдрама, мемоари, лирика, криминален роман, документалистика
Известни творбипоредица „Романът на Оливие“
НаградиКомандор на Ордена за заслуги към Франция Командор на Ордена на Почетния легион
СъпругаКристиан Леспар (1957 – 2002)
Уебсайт
Робер Сабатие в Общомедия

Робер Сабатие (на френски: Robert Sabatier) е френски литературен критик, сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Писал е криминални роман под псевдонима Робер Валеру (Robert Vellerut).[1][2][3]

Биография и творчество

Робер Сабатие е роден на 17 август 1923 г. в Монмартър, Париж, Франция.[2] Баща му е участвал в Първата световна война. Част от детството си прекарва при дядо си Огюст, ковач в Соге (Оверн-Рона-Алпи), който се е научил да чете сам, след което ограмотява останалите. Остава сирак през 1935 г. и е отгледан в района на канала Сен Мартен от чичо си, който държи малка печатница и благодарение на когото научава професията на типограф на 13 години.[2]

Остава в Париж по време на германската окупация и се опитва да се затвърди отново в професията си след освобождението на Париж. От този период датират и първите му литературни опити. От 1950 г. работи в издателство Presses Universitaires de France, а след това като директор на публикациите в издателство Albin Michel до 1971 г.[1][2] Жени през 1957 г. за писателката Кристиан Леспар (1928 – 2002).

Поезията е негова голяма страст. Първата му книга, стихосбирката „Слънчеви празници“, е издадена през 1952 г. и получава литературната награда за поезия „Антонен Арто“. През 1969 г. получава Голямата награда за поезия от Френската академия за цялото си творчество. В периода 1975 – 1982 г. публикува документалната „История на френската поезия“ в 9 тома, която се счита за основополагаща.[1][3]

През 1953 г. е издаден първият му роман „Ален и негърът“, в който героите от Монмартър са: малкия Ален, майка му, застаряваща жена, и нейният любовник, Винсънт Негъра, красивият африканец, джазмен и спортист. Постепенно отношението на Ален към Винсънт преминава от омраза към приятелство. През 1964 г. романът е екранизиран във филма „Хлапе от могилата“.[1]

Първият му роман „Шведски кибрит“ от полуавтобиографичната поредица „Романът на Оливие“ е издаден през 1969 г., чийто главен герой е момче на име Оливие. Действието на романа се развива през 30-те години на 20 век в парижкия квартал Монмартър. Оливие загубва родителите си и остава сирак. Жан и Елоди, негови братовчеди, го взимат, но той избягва и се връща в квартала, в който е роден и отраснал, където са всичките му приятели. Романът става веднага бестселър и го представя като един от големите имена във френската литература. През 1996 г. е екранизиран от Жак Ерто в едноименния телевизионен минисериал с участието на Наел Маранден, Ан Жакмен и Адриана Асти. Следват продълженията „Три ментови близалки“, „Дивите лешници“, „Пеещи бутилчици“ и др., като осемтомната сага завършва през 2007 г. с романа „Военните тръби“ и с няколко милиона продадени копия от нея.[1][2][3]

Като влиятелна фигура в света на издателството, през 1971 г. е избран за член на Академия „Гонкур“, а по-късно и на Академия „Маларме“.[1][3]

Робер Сабатие умира на 28 юни 2012 г. в Булон Биянкур, Франция.[2][4]

Гробът на Робер Сабатие в Гробището „Монпарнас“

Произведения

Самостоятелни романи

  • Alain et le Nègre (1953)[1][2]
  • Le Marchand de sable (1954)
  • Le Goût de la cendre (1955)
  • Boulevard (1956)
  • Canard au sang (1958)
  • La Sainte Farce 1960)
  • La Mort du figuier (1963) – награда „Ришельо“
  • Dessin sur un trottoir (1964)
  • Le Chinois d’Afrique (1966)
  • Les Enfants de l’été (1978)
  • Les Années secrètes de la vie d’un homme (1984)
  • La Souris verte (1990)
  • Le Cygne noir (1995)
  • Le Lit de la Merveille (1997)
  • Le Sourire aux lèvres (2000)
  • Le Cordonnier de la rue triste (2009)

Поредица „Романът на Оливие“ (Le roman d’Olivier)

  1. Les Allumettes suédoises (1969)[1][2]
  2. Trois sucettes à la menthe (1972)
  3. Les Noisettes sauvages (1974)
  4. Les Fillettes chantantes (1980)
    Пеещи бутилчици, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Фани Червенкова
  5. David et Olivier (1986)
  6. Olivier et ses amis (1993)
  7. Olivier 1940 (2003)
  8. Les Trompettes guerrières (2007)

Поезия (частично)

  • Les Fêtes solaires (1952) – награда „Антонен Арто“, награда „Аполинер“[1][2]
  • Dédicace d’un navire (1984)
  • Les Châteaux de millions d’années (1969) – Голямата награда за поезия на Френската академия

Документалистика

  • Histoire de la poésie française (9 тома, 1975 – 1982)[1][2]
  • Je vous quitte en vous embrassant bien fort (2014) – мемоари

Като Робер Валеру

  • Pourquoi tuer un chien ? (1956)[1][2]
  • Le Portrait dans la vitrine (1956)
  • Piste en zigzag (1966)

Екранизации

  • 1960 Boulevard – режисьор Жулиен Дювивие
  • 1964 Un gosse de la butte – по романа Alain le nègre
  • 1972 La sainte farce – тв филм
  • 1983 Dessin sur un trottoir – тв филм
  • 1996 Les allumettes suédoises – тв минисериал, 3 епизода, и с негово участие

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert Sabatier в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​