Пиер Байяр (автор)

Произведения

Научен текст

Биография

По-долу е показана статията за Пиер Байяр от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Пиер Байяр
френски психоаналитик, литературен критик и писател
Роден
2 декември 1954 г. (69 г.)
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Работилуниверситетски преподавател, писател, литературен критик
Литература
Периодот 1978 г.
Жанроведокументалистика, хумор
Известни творби„Как да говорим за книги, които не сме чели“ (2007)
Награди„Маргьорит Юрсенар“ (2021)
ПовлиянСебастиен Жапризо, Ромен Гари, Ерик Шевилар
Семейство
Уебсайт
Пиер Байяр в Общомедия

Пиер Байяр (на френски: Pierre Bayard) е френски литературен критик, преподавател, писател и психоаналитик.[1]

Биография

Байяр е роден на 2 декември 1954 г. в Амиен. Следва литература в „Екол нормал“, където защитава докторат. Допълнително следва и получава диплома за клинична психология и личен анализ. От 1986 г. е преподавател по френска литература и професор в университета Париж-VIII.[2]

Първата му книга, „Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin“ (Балзак и смяната на въображаемото. Четене на „Шагренова кожа“), е издадена през 1978 г.[3]

Прочува се с „Как да говорим за книги, които не сме чели“ от 2007 г.[1] В тази книга с много хумор критикува идеята, че има ясна граница между четене и не-четене, и приканва читателите да изградят едни по-свободни, и по-малко сложни взаимоотношения с литературния текст. Във Франция книгата става бестселър. През 2012 г. Байяр разработва формулата като публикува „Как да говорим за места, които не сме посетили“ и се връща отново към нея[4] в 2020 г., когато публикува „Как да говорим за факти, които не са се случили“.

Байяр е основоположник на „интервенционистичната критика“, като е срещу неутралната критика на литературните произведения. В есетата си често разследва случаи на ненаказани литературни престъпници (поради небрежност на създателите им).[3]

В книгата си „Qui a tué Roger Ackroyd?“ (Кой уби Роджър Акройд?) от 1998 г. прави преглед на разследването на детектива Еркюл Поаро в романа „Убийството на Роджър Акройд“ и представя на читателите мотиви за допуснатите грешки. Същата тема поставя и в книгата си „L'Affaire du Chien des Baskerville“ (Аферата „Баскервилското куче“) от 2008 г., в който предполага, че Шерлок Холмс не е разкрил истинския убиец в романа „Баскервилското куче“ и е трябвало да стигне до други заключения. В книгата си „La vérité sur Dix petits nègres“ (Истината за „Десет малки негърчета“) от 2019 г. напълно поставя под въпрос решението, предоставено от Агата Кристи, за обяснение на случая. А в книгата си „Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds“ (Разследване на Хамлет. Диалогът на глухите) от 2002 г. твърди, че Клавдий не е убил бащата на Хамлет.[5]

През 2015 г. заедно с историчката и теоретик на изкуството Соко Фай основава Международния център за изследвания и образование на масови убийства (CIREMM), който има за цел да подпомогне на национално и международно ниво изследванията на масовите убийства, вкл. геноцида, колективните самоубийства и престъпленията срещу културата и цивилизацията[6].

Награда за цялостно творчество на името на Маргьорит Юрсенар е присъдена на Байяр в 2021 г.[7]

Пиер Байяр живее със семейството си в Париж.

Библиография

Книги от Пиер Байяр
  • Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin. Lettres modernes-Minard (1978)[5]
  • Symptôme de Stendhal. Armance et l’aveu. Lettres modernes-Minard (1980)
  • Il était deux fois Romain Gary. Presses universitaires de France (1990)
  • Le Paradoxe du menteur. Sur Laclos. Minuit (1993)
  • Maupassant, juste avant Freud. Minuit (1994)
  • Le Hors-sujet. Proust et la digression. Minuit (1996)
  • Qui a tué Roger Ackroyd?. Minuit (1998 (2002)
  • Lire avec Freud. Pour Jean Bellemin-Noël, dir. Pierre Bayard. Presses universitaires de France (1998)
  • Comment améliorer les œuvres ratées?. Minuit (2000)
  • Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds. Minuit (2002)
  • Le Détour par les autres arts. Pour Marie-Claire Ropars. dir. Pierre Bayard et Christian Doumet. L’Improviste (2004)
  • Peut-on appliquer la littérature à la psychanalyse. Minuit (2004)
  • Demain est écrit. Minuit (2005)
  • Comment parler des livres que l'on n'a pas lus?. Minuit (2007)
    Как да говорим за книги, които не сме чели, изд.: „Сиела“, София (2008), прев. Петя Кондузова-Илиева
  • L'Affaire du Chien des Baskerville. Minuit (2008)
  • Le Plagiat par anticipation. Minuit (2009)
  • Et si les œuvres changeaient d'auteur?. Minuit (2010)
  • Comment parler des lieux où l’on n’a pas été?. Minuit (2012)
  • Aurais-je été résistant ou bourreau?. Minuit (2013)
  • Il existe d’autres mondes?. Minuit (2014)
  • Aurais-je sauvé Geneviève Dixmer?. Minuit (2015)
  • Le Titanic fera naufrage. Minuit (2016)
  • L'énigme Tolstoïevski. Minuit (2017)
  • La vérité sur „Dix petits nègres“. Minuit (2019)
  • Comment parler des faits qui ne se sont pas produits? (2020)
  • Oedipe n'est pas coupable. Minuit (2021)

Книги за писателя

Източници

  1. ↑ а б ((fr)) Биографична справка за Пиер Байяр в „Babelio“.
  2. ↑ ((fr)) Биография и библиография във „Franceinter“
  3. ↑ а б ((fr)) Биография и библиография на сайта на „Les editions de minuit“
  4. ↑ Сам той отбелязва, че „проблематиката се пресича с тази на вече две публикувани книги“, Bayard P., Comment parler des faits qui ne se sont pas produits, Paris:Minuit, p. 15
  5. ↑ а б ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  6. ↑ ((fr)) Présentation | ciremm // Ciremm.org. Посетен на 2019-02-12.
  7. ↑ ((fr)) Pierre Bayard: Prix Marguerite Yourcenar 2021 pour l'ensemble de l'œuvre, Scam.fr, 30 juin 2021.

Външни препратки

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни