Никола Фурнаджиев (автор и преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Никола Фурнаджиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Фурнаджиев.
Никола Фурнаджиев
български поет
Роден
Починал
26 януари 1968 г. (64 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилучител, чиновник, редактор, писател, преводач
Литература
ПсевдонимВеселяк, Дядо Лука, Ник. Брезин, К. Йорданов, Скорпион, Ч. Тодоров, Фиделио
Жанровестихотворение, приказка, пътепис
Направлениекръгът около сп. „Нов път“
ТечениеСептемврийска поезия
Дебютни творби„Песен“ (13.11.1917)
Известни творби„Пролетен вятър“ (1925)
Никола Фурнаджиев в Общомедия

Никола Йорданов Фурна̀джиев е български поет. Представител е на така наречената Септемврийска поезия.

Биография

Образование и първи литературни опити

Роден е на 27 май 1903 година в Пазарджик, България. Дядо му Никола от Правец е бил фурнаджия, откъдето идва фамилията на рода. Никола е женен за Мария Костуркова от големия панагюрски род Костуркови, преселен от Костур.[1] Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.

За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От 1918 година редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на списание „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през 1922 година в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 година педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.

Учителстване и сътрудничество на „Нов път“ и „Златорог“ (1920 – 1944)

Сътрудниците на списание „Златорог“ (1925-1927). Фурнаджиев е вторият от ляво надясно на първия ред. Източник: ДА „Архиви“

В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 година отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.

След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 година заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 година. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 година преподава във Втора девическа гимназия в София.[2]

Творческо развитие след Деветосептемврийския преврат (1944)

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Фурнаджиев е главен редактор на вестник „Литературен фронт“ (1945 - 1949), а след това главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в издателство „Български писател“. В началото на 60-те години е редактор на списание „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 година.[3]

Паметна плоча на Никола Фурнаджиев, площад „Папа Йоан Павел II“ № 3, София

През 50-те и 60-те години Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и 3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр – пътеписа. През 1952 година излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“.

Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.

Умира в София на 26 януари 1968 година.

Библиография

  • Пролетен вятър (1925)
  • Дъга (1928)
  • Велики дни (1950)
  • По пътищата ти вървях (1958)
  • Най-трудното (1964)
Посмъртни издания
  • Съчинения в 4 тома (1970 – 1973)
  • Съчинения в 2 тома (1983)

Източници

  1. ↑ Сестримски, Иван. Български писатели. Биографии. София, Български писател, 1973. с. 443.
  2. ↑ Биографии на български писатели, стр. 174.
  3. ↑ Биографии на български писатели, стр. 175

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни