Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Мигел Анхел Астуриас от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мигел Анхел Астуриас
Miguel Ángel Asturias Rosales
гватемалски писател

Роден
Починал
9 юни 1974 г. (74 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Религиякатолицизъм[1][2][3][4]
Националност Гватемала
Учил вПарижки университет
Работилписател, дипломат
Литература
Период1928 – 1977
Жанровероман, разказ, новела, стихотворение
Направлениесюрреализъм
магически реализъм
ТечениеСюрреализъм, магически реализъм
Известни творби„Сеньор Президентът“ (1946)
Награди
Нобелова награда
Нобелова награда
Нобелова награда (1967)
Семейство
СъпругаКлеменсия Амаду (1939 – 1947)
Бланка Мора и Арою (1950 – 1974)
ДецаРодриго Астуриас

Уебсайт
Мигел Анхел Астуриас в Общомедия

Мигел Анхел Астуриас Росалес (на испански: Miguel Ángel Asturias Rosales) е гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.

Той е баща на Родриго Астуриас, партизанин и политик.

Биография и творчество

Астуриас в студентските му години.

Мигел Анхел Астуриас е роден през 1899 г. в град Гватемала. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в Салама. От 1917 г. той учи право в Университета „Сан Карлос“ в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора Мануел Естрада Кабрера. Дипломира се през 1923 г. и заминава за Париж, където учи етнология в Парижкия университет. Там се включва в групата на сюрреалистите, под влиянието на нейния водач Андре Бретон. През 1930 г. издава „Leyendas de Guatemala“, която му донася одобрението на критиката.


Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в Латинска Америка. След свалянето на президента Хакобо Арбенс през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966 – 1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава Ленинска награда за мир, а през 1967 г. – Нобелова награда за литература.

Мигел Анхел Астуриас умира през 1974 г. в Мадрид. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.

Произведения

  • „Arquitectura de la vida nueva“ (1928)
  • „Leyendas de Guatemala“ (1930)
    Гватемалски легенди, изд.: Народна култура, София (1976), прев. Тодор Нейков
  • „Sonetos“ (1936)
  • „El señor Presidente“ (1946)
    Сеньор Президентът, изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова
  • „Hombres de maíz“ (1949)
  • „Viento fuerte“ (1950)
  • „Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952)
  • „El papa verde“ (1954)
    Зеленият папа, изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова
  • „Week-end en Guatemala“ (1956)
    Уикенд в Гватемала, изд.: Народна младеж, София (1978), прев. Тамара Такова
  • „Los ojos de los enterrados“ (1960)
    Очите на погребаните, изд. „Партиздат“ София (1973), прев. Стефан Д. Савов
  • „El alhajadito“ (1961)
  • „Mulata de tal“ (1963)
  • „Rumania, su nueva imagen“ (1964)
  • „Latinoamérica y otros ensayos“ (1968)
  • „Malandrón“ (1969)
  • „Viernes de Dolores“ (1972)
  • „América, fábula de fábulas“ (1972)
  • „Sociología guatemalteco“ (1977)
  • „Tres de cuatro soles“ (1977)

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Ángel Asturias в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​