Мигел Анхел Астуриас
Индианци

Слизат индианците от Миско,

тъмна синева на гръб понесли,

и градът огромен ги приема

с улици изплашени и черни,

с кичури от светлини, които

като нощните звезди угасват,

блесне ли над стрехите зората.

 

Шум неспирен на сърца оставят

техните ръце, които бързо

вятъра гребат като лопати;

и от ходилата им остават

като щампи стъпките им боси

по изстиналия прах на друма.

 

Белите звезди, които ниско

грейват в Миско, в Миско си остават:

индианците добри ги вземат

вместо кошници и ги напълват

със кокошки и розетки бели

от разкошни цветове на юка.

 

От живота ни по-тих и скромен

е на индианците живота

и когато слизат те във Миско,

чува се понякога дъхът им

как във сините им устни съска,

сякаш е копринена змия.