Ханс Ланд

(автор)

Романи

По-долу е показана статията за Хуго Ландсбергер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Хуго Ландсбергер
Псевдоним Ханс Ланд
Роден 25 август 1861 г.
Починал 1938 г. (76 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1889 – 1930
Жанр съвременни и криминални романи
Съпруга Лола Рамо
Уебсайт Страница в IMDb

Хуго Ландсбергер (на немски: Hugo Landsberger) е немски писател на съвременна и криминална литература. Пише под псевдонима Ханс Ланд (на немски: Hans Land).

Биография и творчество

Хуго Ландсбергер е роден на 25 август 1861 г. в Берлин, Германия. Син на немския евреин равина Юлиус Ландсбергер и Агнес Херцберг. Има по-малък брат. Завършва гимназия „Йоахим Щалер“ в Берлин. Баща му е искал да го направи търговец, но вместо това той учи литература и история, първо в Университета в Лайпциг, а след това в Берлин.

Като студент в Берлин установява контакти с работнически асоциации, което довежда до изключването му от университета. Започва да пише за различни социалистически издания, както и художествени романи. Присъединява се към натуралистичните литературни движения, като кръгът „Friedrichshagener“. Става близък приятел с писателя Йозеф Кайнц.

От 1898 г. до 1901 г. Ландсбергер започва издаването на самостоятелен седмичник за политика, наука и изкуство с показателното заглавие „Нов век“. През 1901 г. се жени за берлинската актриса Лола Рамо.

От 1905 г. работи като редактор в издателство „Рекламс Универсум“. От 1909 г. до 1911 г. заема различни длъжности в изпълнителната власт. По същото време е бил член на съвета на „Neue Freie Volksbühne“. От 1912 г. започва да работи за киното, като пише сценарии и дори участва като актьор във филми.

След идването на Хитлер на власт взема дейно отношение по различни обществено-социални въпроси, за което е преследван от фашистите.

Първите романи, с които през 1898 г. Ландсбергер се изявява за първи път като писател са „Die am Wege sterben“ (Умиращи край пътя) и „Stiefkinder der Gesellschaft“ (Сираци на обществото). Издава ги под псевдонима Ханс Ланд. Произведението, което го налага като писател през 1891 г. е романът „Der neue Gott “ (Новият Бог). В този роман, както и в написаната съвместно с Феликс Холандер драма „Die heilige Ehe“ (Светият брак), Ландсбергер се опитва в нравствен план да мотивира сближаването на синовете на висшата класа с низините.

Определян е от критиците като представител на буржоазно-индивидуалистичния бунт в немската псевдосоциална проза, един от представителите на натурализма. По правило произведенията му имат силен социален привкус, изследват градуса на чувствата, семейството, зова на кръвта, влиянието на традицията и средата. На тази широка основа развиват конфликтите и вътрешните драми на неговите герои.

Хуго Ландсбергер не е популярен писател. Може да се каже, че единствената му книга издадена в България е „Да отгледаш престъпление“. Тя за първи път е издадена през 1919 г. като „Мисията на Фридрих Вердера“. През 1935 г. е издаден романът „Артур Ипхаф“ като приложение към списание „Домакиня и майка“.

Следите на Хуго Ландсбергер се губят през 1935 г. в Берлин. Предполага се, че умира през същата година. Води се „безследно изчезнал“ при погрома на нацистите срещу евреите.

Произведения

Литература

  • Die am Wege sterben (1889)
  • Amor Tyrannus (1889)
  • Stiefkinder der Gesellschaft (1889)
  • Der neue Gott (1891)
  • Sünden ... (1892)
  • Die heilige Ehe (1893) – в съавторство с Феликс Холандер
  • Die Richterin (1893)
  • Mutterrecht (1894)
  • Die Tugendhafte (1895)
  • Um das Weib (1896)
  • Schlagende Wetter (1897)
  • Von zwei Erlösern (1897)
  • Und wem sie just passieret ... (1899)
  • Liebesopfer (1900)
  • Bande!! (1902)
  • Sonnenwende und andere Novellen (1904)
  • Artur Imhoff (1905)
    Артур Ипхаф, изд. „Димитър Чолаков“ (1935), прев. Димитър Чолаков
  • Ja – die Liebe (1906)
  • Königliche Bettler (1906)
  • Stürme (1909)
  • Flammen und andere Geschichten (1911)
  • Alfred von Ingelheims Lebensdrama (1914)
  • Staatsanwalt Jordan (1915)
  • Friedrich Werders Sendung (1917)
    Мисията на Фридрих Вердера, изд. „Слънце“ (1919, 1929), прев. Иван Шнитер
    Да отгледаш престъпление, изд. „Пламък“ (1993), прев. Иван Шнитер
  • Das goldene Friedelchen (1917)
  • Wanda (1917)
  • Das Mädchen mit dem Goldhelm (1918)
  • Flammen aus der Tiefe (1919)
  • Spartacus (1919)
  • Tyrannei der Schatten (1919)
  • Der Liebe Golgatha (1921)
  • Mutas Glück und Schuld (1921)
  • Der Aufstand des Spartacus (1922)
  • Entgleist (1922)
  • Der Fall Gehrsdorf, Stuttgart (1922)
  • Das Mädchen aus dem goldenen Westen (1922)
  • Liebe ohne Grenzen (1924)
  • Des Königs Pflegesohn (1925)
  • Der Liebeskäfig (1925)
  • Die singende Hand (1926)
  • Der Fechter von Capua (1927)
  • Alexander Forescu (1928)
  • Mayas Traum und Erwachen (1928)
  • Kampf um Eva (1930)

Филмография

Като автор

  • 1913 Stürme (по романа)
  • 1915 Arthur Imhoff (по романа)
  • 1916 Friedrich Werders Sendung (по романа)
  • 1917 Die Richterin
  • 1917 Der Richter (по романа / сценарий)
  • 1917 Königliche Bettler (сценарий)
  • 1919 Stürme – Ein Mädchenschicksal (по романа)
  • 1919 Staatsanwalt Jordan (по романа)
  • 1921 Alfred von Ingelheims Lebensdrama (по романа)
  • 1922 Die Kleine vom Film (по романа / сценарий)
  • 1922 Das Mädchen aus dem goldenen Westen (по романа)
  • 1925 Der Liebeskäfig
  • 1926 Wenn das Herz der Jugend spricht (по романа)
  • 1926 Staatsanwalt Jordan (по романа)
  • 1927 Die Hochstaplerin (по романа)

Като актьор

  • 1922 Schamlose Seelen oder Ein Mädchenhandel
  • 1922 Die Kleine vom Film
  • 1922 Das Mädchen aus dem goldenen Westen – като нотариус
  • 1924 Mother and Child – като пастор

Източници

Външни препратки