По-долу е показана статията за Дидие Дьокоен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дидие Дьокоен
Réception de Patrice Franceschi comme Écrivain de Marine le 10 février 2014 à l'Hôtel de la Marine à Paris - 17.jpg
Дидие Дьокоен, 2014 г.
Роден 13 март 1945 г. (73 г.)
Професия писател, журналист, сценарист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1966 -
Жанр любовен роман, драма
НаградиГонкур
Уебсайт Страница в IMDb
Дидие Дьокоен в Общомедия

Дидие Дьокоен (на френски: Didier Decoin) е френски журналист, сценарист и писател на произведения в жанра драма и любовен роман.

Биография и творчество

Дидие Дьокоен е роден на 13 март 1945 г. в Булон Биянкур, О дьо Сен, Франция. Син е на режисьора Анри Дьокоен. След завършване на гимназия в Ньой сюр Сен започва да работи като журналист за вестници като „Франс Соар“, „Фигаро“ и „Новел“, участва в създаването на списание „V.S.D.“, и като запален по навигацията пише за списание „Neptune Moteur“.

Заедно с журналистиката започва да пише романи. Първият му роман „Le Procès à l'Amour“ (Процесът на любовта) е публикуван през 1966 г. За произведенията си получава множество награди, като пред 1977 г. е удостоен с наградата „Гонкур“ за романа „John l'Enfer“.

Освен като писател и журналист, от 1973 г. активно работи като сценарист за киното и телевизията. Участва и в множество телевизионни програми.

Член е на Обществото на литераторите и на два пъти е негов президент. През 1995 г. става секретар на академията „Гонкур“. През 2007 г. е избран за президент на Сдружението на писателите на морска тематика. През 2012 г. е избран за председател на Международния фестивал на аудиовизуалните програми (FIPA).

Дидие Дьокоен живее със семейството си в Нормандия. Сънът му Жулиен Дьокоен също е писател.

Произведения

  • Le Procès à l'Amour (1966)
  • La Mise au monde (1967)
  • Laurence (1969)
  • Elisabeth ou Dieu seul le sait (1970) – награда на Четирите журита
  • Abraham de Brooklyn (1971) – награда на библиотеките
  • Ceux qui vont s'aimer (1973)
  • Un policeman (1975)
  • La dernière Troïka (1976)
  • John l'Enfer (1977) – награда „Гонкур
  • La Dernière Nuit (1978)
  • L'Enfant de la mer de Chine (1981 )
  • Les Trois Vies de Babe Ozouf (1983)
  • Autopsie d'une étoile (1987)
  • Meurtre à l'anglaise (1988)
  • La Femme de chambre du Titanic (1991)
    Камериерката от „Титаник“, изд.: ИК „Хемус“, София (1995), прев. Пенка Пройкова
  • Lewis et Alice (1992)
    Луис & Алис, прев. Венелин Пройков
  • Docile (1994)
  • La Promeneuse d'oiseaux (1996)
  • La Route de l'aéroport (1997)
  • Louise (1998)
  • Madame Seyerling (2002)
  • Avec vue sur la Mer (2005) – награда „Cotentin“ и „Livre & Mer
  • Henri ou Henry le roman de mon père (2006)
  • Est-ce ainsi que les femmes meurent (2009)
  • Une anglaise à bicyclette (2011)
  • La pendue de Londres (2013)
  • Le Bureau des jardins et des étangs (2017)

Екранизации

Кино

  • 1974 La merveilleuse visite
  • 1977 La Bible
  • 1979 I... comme Icare
  • 1983 L'indic
  • 1983 Un bon petit diable
  • 1985 Carné, l'homme à la caméra
  • 1987 De guerre lasse
  • 1987 L'homme voilé
  • 1988 Rabu sutori o kimini
  • 1988 Un château au soleil
  • 1990 Dancing Machine
  • 1991 Hors la vie
  • 1994 Des feux mal éteints
  • 1997 La femme de chambre du Titanic
  • 1999 Jakob le menteur
  • 2000 Le roi danse
  • 2000 Les misérables
  • 2002 Napoléon
  • 2012 38 témoins – по „Est-ce ainsi que les femmes meurent

Телевизия

  • 1973 Témoignages – ТВ сериал
  • 1979 Caméra une première – ТВ сериал
  • 1979 La nuit de l'été
  • 1981 Cinq-Mars
  • 1981 La dernière nuit
  • 1981 Les fiançailles de feu
  • 1984 Soldat Richter
  • 1997 La ville dont le prince est un enfant
  • 1998 Граф Монте Кристо – ТВ сериал, награда за сценарий
  • 1998 Venise est une femme
  • 1999 Balzac
  • 2004 Dans la tête du tueur
  • 2005 Louise
  • 2006 Prince Rodolphe: l'héritier de Sissi
  • 2007 La promeneuse d'oiseaux
  • 2010 Le Roi, l'Écureuil et la Couleuvre – ТВ сериал, награда за сценарий
  • 2010 Les diamants de la victoire
  • 2012 Mon frère Yves
  • 2015 Pierre Brossolette ou les passagers de la lune
  • 2016 La face

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Didier Decoin“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.