Роман

По-долу е показана статията за Дидие Дьокоен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дидие Дьокоен
Didier Decoin
Дидие Дьокоен, 2014 г.
Дидие Дьокоен, 2014 г.
Роден 13 март 1945 г. (74 г.)
Професия писател, журналист, сценарист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1966 -
Жанр любовен роман, драма
Награди Гонкур
Уебсайт
Дидие Дьокоен в Общомедия

Дидие Дьокоен (на френски: Didier Decoin) е френски журналист, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете драма и любовен роман.

Биография и творчество

Дидие Дьокоен е роден на 13 март 1945 г. в Булон Биянкур, О дьо Сен, Франция. Син е на режисьора Анри Дьокоен. След завършване на гимназия в Ньой сюр Сен започва да работи като журналист за вестници като „Франс Соар“, „Фигаро“ и „Новел“, участва в създаването на списание „V.S.D.“, и като запален по навигацията пише за списание „Neptune Moteur“.

Заедно с журналистиката започва да пише романи. Първият му роман „Le Procès à l'Amour“ (Процесът на любовта) е публикуван през 1966 г. За произведенията си получава множество награди, като пред 1977 г. е удостоен с наградата „Гонкур“ за романа „John l'Enfer“.

Освен като писател и журналист, от 1973 г. активно работи като сценарист за киното и телевизията. Участва и в множество телевизионни програми.

Член е на Обществото на литераторите и на два пъти е негов президент. През 1995 г. става секретар на академията „Гонкур“. През 2007 г. е избран за президент на Сдружението на писателите на морска тематика. През 2012 г. е избран за председател на Международния фестивал на аудиовизуалните програми (FIPA).

Дидие Дьокоен живее със семейството си в Нормандия. Сънът му Жулиен Дьокоен също е писател.

Произведения

  • Le Procès à l'Amour (1966)
  • La Mise au monde (1967)
  • Laurence (1969)
  • Elisabeth ou Dieu seul le sait (1970) – награда на Четирите журита
  • Abraham de Brooklyn (1971) – награда на библиотеките
  • Ceux qui vont s'aimer (1973)
  • Un policeman (1975)
  • La dernière Troïka (1976)
  • John l'Enfer (1977) – награда „Гонкур
  • La Dernière Nuit (1978)
  • L'Enfant de la mer de Chine (1981)
  • Les Trois Vies de Babe Ozouf (1983)
  • Autopsie d'une étoile (1987)
  • Meurtre à l'anglaise (1988)
  • La Femme de chambre du Titanic (1991)
    Камериерката от „Титаник“, изд.: ИК „Хемус“, София (1995), прев. Пенка Пройкова
  • Lewis et Alice (1992)
    Луис & Алис, прев. Венелин Пройков
  • Docile (1994)
  • La Promeneuse d'oiseaux (1996)
  • La Route de l'aéroport (1997)
  • Louise (1998)
  • Madame Seyerling (2002)
  • Avec vue sur la Mer (2005) – награда „Cotentin“ и „Livre & Mer
  • Henri ou Henry le roman de mon père (2006)
  • Est-ce ainsi que les femmes meurent (2009)
  • Une anglaise à bicyclette (2011)
  • La pendue de Londres (2013)
  • Le Bureau des jardins et des étangs (2017)

Екранизации

Кино

  • 1974 La merveilleuse visite
  • 1977 La Bible
  • 1979 I... comme Icare
  • 1983 L'indic
  • 1983 Un bon petit diable
  • 1985 Carné, l'homme à la caméra
  • 1987 De guerre lasse
  • 1987 L'homme voilé
  • 1988 Rabu sutori o kimini
  • 1988 Un château au soleil
  • 1990 Dancing Machine
  • 1991 Hors la vie
  • 1994 Des feux mal éteints
  • 1997 La femme de chambre du Titanic
  • 1999 Jakob le menteur
  • 2000 Le roi danse
  • 2000 Les misérables
  • 2002 Napoléon
  • 2012 38 témoins – по „Est-ce ainsi que les femmes meurent

Телевизия

  • 1973 Témoignages – ТВ сериал
  • 1979 Caméra une première – ТВ сериал
  • 1979 La nuit de l'été
  • 1981 Cinq-Mars
  • 1981 La dernière nuit
  • 1981 Les fiançailles de feu
  • 1984 Soldat Richter
  • 1997 La ville dont le prince est un enfant
  • 1998 Граф Монте Кристо – ТВ сериал, награда за сценарий
  • 1998 Venise est une femme
  • 1999 Balzac
  • 2004 Dans la tête du tueur
  • 2005 Louise
  • 2006 Prince Rodolphe: l'héritier de Sissi
  • 2007 La promeneuse d'oiseaux
  • 2010 Le Roi, l'Écureuil et la Couleuvre – ТВ сериал, награда за сценарий
  • 2010 Les diamants de la victoire
  • 2012 Mon frère Yves
  • 2015 Pierre Brossolette ou les passagers de la lune
  • 2016 La face

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Didier Decoin“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.