Исак Паси

(автор)

По-долу е показана статията за Исак Паси от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Исак Паси
български философ, изкуствовед и културолог
Роден
Починал
13 август 2010 г. (82 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Марксизъм
Интереси История на философията, естетика
Научна дейност
Област Изкуствознание, културология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Исак Паси в Общомедия

Исак Соломон Паси е български философ, изкуствовед и културолог от еврейски произход.

Житейски път

Гробът на проф. Паси в Централните софийски гробища.

Исак Соломон Паси израства в семейството на Соломон Исак Паси – виден адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив.[1] Завършва право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет през 1950 г. Става асистент в катедрата по „Марксизъм-ленинизъм“ (1952 – 1959) към Философския факултет на СУ. През 1957 г. защитава докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“. През 1971 г., на 43-годишна възраст, той вече е професор по естетика, доктор на науките. Изследванията му се простират в областта на историята на естетиката, естетиката, историята на западноевропейската литература.

Исак Паси членува в БКП. През 1993 г. в знак на протест срещу „декомунизационния“ закон „Панев“ проф. Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.[2]

Баща е на българския политик Соломон Паси, бивш външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Умира на 13 август 2010 г. в София.

Научна и творческа дейност

Проф. Исак Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл.

За своето духовно израстване и творческите си стремежи той споделя: „Когато се събудя сутрин, а това става някъде между 3 и 4 часа... преди да стана, нерядко си спомням съдбите на големите.“[3]

Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. „Литературна мисъл“. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и пр.

Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история – от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.

Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.

Трудове

Авторски книги

Etudes-Isaac Passy 1968.jpg
  • „Трагичното“ (1963)
  • „Философски литературни етюди“ (1968, 1981, 1987, 1993)
  • „Смешното“ (1972, 1979, 1993, 2001, 2002)
  • „Естетически студии“ (1970)
  • „Томас Ман“ (1975, 2008)
  • „Естетиката на Кант“ (1976)
  • „Френски моралисти – Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер“ (1978)
  • „Есета“ (1981, 1987, 1993)
  • „Немска класическа естетика“ (1982, 1985, 1991)
  • „Метафората“ (1983, 1988, 1995, 2001, 2002)
  • „Естетика на немския романтизъм“ (1984) (сборник)
  • „При изворите на модерната естетика“ (1987)
  • „Проблеми, хора, спомени“ (1992)
  • „Автобиографични есета“ (1994, 1997, 2002)
  • „Към философията на живота. Осем философски портрета“ – Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Фройд, Унамуно, Ортега-и-Гасет, Шестов, Бердяев (1994)
  • „Биография на духа“ (1994, 2000, 2004, 2005, 2007)
  • „Мислители и мисли“ (1995, 1998)
  • „Руски мислители“ (1996, 2000)
  • „Фридрих Ницше“ (1996)
  • „Артур Шопенхауер“ (1998)
  • „Сьорен Киркегор“ (1998)
  • „Човек и хора“ (1998)
  • „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания“ (1998)
  • „Съвременна испанска философия: Мигел де Унамуно и Трагедията на човека; Хосе Ортега-и-Гасет и Социологията на нашия век“ (1999)
  • „Философски миниатюри и фрагменти“ (2000)
  • „Ралф Уолдо Емерсън“ (2000)
  • „Шопенхауер, Киркегор, Ницше“ (2001)
  • „Николай Бердяев. Опит за философски портрет“ (2001)
  • „Мотиви на човешкото поведение: 14 социално-психологически етюда“ (2002)
Essays-Isaac Passy 1981.jpg
  • „Избрани произведения в 6 тома“ (2003-2004)
Т. 1: „Френски моралисти“
„Руски мислители“
„Съвременна испанска философия“
Т. 2: „Мислители и мисли“
„Ралф Уолдо Емерсън“
„Николай Бердяев“
Т. 3: „Философски портрети, миниатюри и фрагменти“
Т. 4: „Немска класическа естетика – Баумгартен, Винкелман, Лесинг, Кант, Хердер, Гьоте, Шилер, Ф. Шлегел, Шелинг, Хегел, Маркс“
Т. 5: „Артур Шопенхауер“
„Сьорен Киркегор“
„Фридрих Ницше“
„Томас Ман“
Т. 6: „Философски литературни етюди“
„Смешното“
„Метафората“
„Десет нови философски етюда“
  • „Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм“ (2006)
  • „Мотиви на човешкото поведение: 60 социално-психологически етюда“ (2006)
  • „Френски мислители“ (2007)
  • „Философски портрети“ (2007)
  • „Философски портрети, миниатюри и фрагменти“ (2008)
  • „Философски послания“ (2008)
  • „Автобиография. Четиридесет и четири философски преживявания“ (2009)

Книги в съставителство и редакция

Библиотека Естетика и изкуствознание – Изд. „Наука и изкуство“, София
Isaac Passy - On Beauty and Art 1966.jpg
  • За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до Романтизма XV-XIX в. (1966, 1975). 358 с., Прев. Здравка Петракиева и др.
  • Ман, Томас, Литературна есеистика (1978). 2 тома. 478 с., 708 с., Прев. Страшимир Джамджиев
  • Гьоте за литературата (1979). 2 тома. 520 с., 710 с., Прев. Страшимир Джамджиев
  • Естетика на немския романтизъм (1984). 572 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
  • Хердер, Естетически студии и статии (1985). 588 с., Прев. Иван Атанасов
Библиотека Класическо наследство – Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София
  • Фройд, Зигмунд, Естетика, изкуство, литература (1991). 608 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
  • Шопенхауер, Артур, Афоризми за житейската мъдрост (1991). 196 с., Прев. Красимира Михайлова
  • Ницше, Фридрих, Несвоевременни размишления (1992). 304 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
  • Шестов, Лев, Достоевски и Ницше; Киркегор и екзистенциалната философия (1993). 425 с., Прев. Недялка Видева
  • Ортега-и-Гасет, Хосе, Бунтът на масите. Есета в два тома (1993)
Т. 1. 1906-1925. 583 с., Прев. Албена Шишкова и др.
Т. 2. 1926-1953. 409 с., Прев. Албена Шишкова и др.
  • Киркегор, Сьорен, Върху понятието за ирония. С постоянно позоваване на Сократ (1993). 316 с., Прев. Стефан Начев
  • Ницше, Фридрих, Веселата наука („La gaya scienza“), Прев. Харитина Костова-Добрева; Песни на принц Фогелфрай, Прев. Ренета Килева-Стаменова. (1994). 264 с.
  • Толстой, Лев, Що е изкуство? (1994). 271 с., Прев. Лидия Денкова
  • Льобон, Густав, Психология на тълпите (1995). 148 с., Прев. Христо Гутев
  • Бергсон, Анри, Творческата еволюция (1996), Прев. Христо Гутев
  • Ницше, Фридрих Вилхелм, Зазоряване (1997). 310 с., Прев. Ерика Лазарова
  • Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том I. (1997). 716 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
Поредица Философия и човек – Изд. „Захарий Стоянов“, София
  • Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа. Том II. (2000). 832 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
  • Ницше, Фридрих Вилхелм. Съчинения в 6 тома:
Т. 1. Раждането на трагедията; Несвоевременни размишления: Давид Щраус – изповядващият се писател; За ползата и вредата от историята за живота; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер в Байройт (2001). 696 с., Прев. Харитина Костова-Добрева
Т. 2. Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове; Странникът и неговата сянка; Гордата самота като пристан и призвание (2006). 277 с., Прев. Ерика Лазарова
Т. 3. Зазоряване; Веселата наука (2002). 615 с., Прев. Ерика Лазарова, Харитина Костова-Добрева
Т. 4. Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого (2003). 308 с., Прев. Мара Белчева
Т. 5. Отвъд доброто и злото; Към генеалогията на морала (2002). 374 с., Прев. Ренета Килева-Стаменова
Т. 6. Случаят Вагнер; Залезът на кумирите; Ницше contra Вагнер; Антихрист; Ессе Homo (2004). 390 с., Прев. Харитина Костова-Добрева и др.

Отличия

  • През 2003 г. проф. Паси е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен „за фундаменталния му принос в областта на българската философия, естетика и културология, за заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му.“ [4]
  • През 2008 г. с указ на президента на Република България проф. д-р Исак Паси е удостоен с орден „„Св. св. Кирил и Методий““ – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на българската философия, естетика и културология и по случай 80-годишнината му.“ [5][6]
  • На 19 март 2008 г. при специална церемония в Зала 1 ректорът на СУ проф. Иван Илчев връчва на проф. Исак Паси най-престижното академично отличие „Почетен знак на Софийския университет с огърлица“. [7]
  • На 4 април 2008 г. председателят на ОЕБ „Шалом“ Максим Бенвенисти удостоява философа професор Исак Паси и музиканта професор Милчо Левиев с наградата „Шофар“. [8]

Източници

Външни препратки

За него