Някои литературни критици се изкушават да търсят в прозата на Джорджо Басани психологизма на Хенри Джеймс, други правят паралели с Камю… И тъй като сега българският читател се запознава за пръв път с творчеството на този голям италиански писател, и то направо с най-известния му роман, сигурно формулата на Хемингуей, че всеки писател е добър по своему, ще му се стори най-приемлива, защото Басани е наистина своеобразен писател, създал творчество, чиято магия не са ярките багри, а пастелните цветове, меките полутонове.

„Градината на Финци-Контини“ е произведение, широко известно от неговата екранизация от Виторио де Сика. Сюжетът на романа, свързан с една от най-трагичните страници в историята на човечеството, е извезан сякаш с копринени нишки върху вътъка на една уж банална, а всъщност неповторима съдба. Търсещият динамично действие няма да го намери в този елегичен роман, в който ценното са атмосферата, настроенията, паметта на сърцето, загатването, а не натрапените изводи.

Разбира се, ако човек се вслуша в сърцето, то винаги има какво да каже за това, което ще се случи. Но какво знае сърцето? Само мъничко от това, което вече се е случило.

Мандзони, „Годениците“, гл. VIII

Издание:

Джорджо Басани. Градината на Финци-Контини

ИК „Народна култура“, София, 1983

Италианска. Първо издание

Редактор: Бояна Петрова

Коректор: Здравка Славянова, Грета Петрова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Иван Скорик

Рецензент: Никола Иванов