Читателски коментари от mick4an

Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни


Ами, прав си, няма какво да добавя, освен че съм по средата и вече се отегчавам… Ще взема да прочета края, дето толкова го хвалят, и да свършва тая мъка — порода американска авганка :)))))

Аз — снайперистката от Людмила Павличенко

mick4an (15 септември 2024 в 17:57), оценка: 5 от 6

Не се допускат коментари, които съдържат обидни и груби нападки към другите…

Аз — снайперистката от Людмила Павличенко

mick4an (14 септември 2024 в 20:04), оценка: 5 от 6

Интересно на чия ли страна в днешния конфликт би застанала авторката! Дали би се сражавала с отново надигащия глава фашизъм? Или национализмът й ще вземе връх?

Може би наследниците й ще знаят…

Руски дневник от Джон Стайнбек, Робърт Капа

mick4an (27 юли 2024 в 18:08), оценка: 6 от 6

Обичам да чета мемоарна и документална литература, а и фотографията не ми е чужда. Качествен (без да е социалистически) реализъм има в този дневник, а фотографиите са изненадващо добри за времето си. Истинска наслада е да се чете от хора, необременени от идеологически предразсъдъци.

Човек на име Уве от Фредрик Бакман


Не знам защо са избрали да направят българския превод, през английския, но това със сигурност е довело до влошаване на качеството му и до типичното англосаксонско „звучене“. По-добре да я прочета на руски в превод от оригинала, отколкото на побългарен английски!

Скритото изображение от Георги Б. Караджов

mick4an (18 октомври 2022 в 15:19), оценка: 5 от 6

Ако не си живял по това време, ще схванеш 2/3 от тази книга.

Ако магията на споделената любов никога не те е спохождала, остава ти само 1/3.

Но ако и тайнството на фотографията не те е запленявало, защото си от селфи–поколението, почти нищо не ти остава…

Освен философското „скрито изображение“, спояващо тези три компонента.

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов


Книгите не са за тия, дето „знаят“ всичко. Те са за хора, които искат да научат нещо повече! В този смисъл книгата на Петър Константинов заслужава да й отделите нужното време, защото, дори да я сметнете за тенденциозна, никога не бихте я определили като антибългарска — точно обратното, това е патриотичната история на България.