Тютюн от Димитър Димов
Не ме разбирайте погрешно. По-необразован, в смисъл, имащ желанието, нямащ ресурсите. Сега — всичко на тепсия, но по-прост, ограничен народ. Не искащ, не вярващ, глухоням. Така описателен, строг и дълбок е Димов, че ми се ще да го познавах. Не се впуска в меланхолии, в същото време има описателност за всички — аз се повълнувах главно от тютюнопроизводството, търговията и износа. Но за други, любовта е там, историята (през очите на автора) също присъства в детайл. Тежко, но удоволетворяващо четиво.
Прочетох го за първи път на около 15 години, като част от задължителната литераутра в училище.
Чета го за втори път сега, на 26 години.
Толкова повече осъзнах и съзрях.
Едни времена, които ми се ще да преживее повече от сегашните.
Една трудност, бедност, същият грозен хайлайф, ама по-необразован от сегашния.
Това е моят поглед. Уникално четиво. Не можех да се наситя. Всички емоции преминаха през мен, Димов е бил извън времето си! Не напразно е бил репресиран, за да можем сега да осъзнаваме и разсъждаваме. Прочетете. Заслужава си.
Читателски коментари от lilianasl