Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Не ме разбирайте погрешно. По-необразован, в смисъл, имащ желанието, нямащ ресурсите. Сега — всичко на тепсия, но по-прост, ограничен народ. Не искащ, не вярващ, глухоням. Така описателен, строг и дълбок е Димов, че ми се ще да го познавах. Не се впуска в меланхолии, в същото време има описателност за всички — аз се повълнувах главно от тютюнопроизводството, търговията и износа. Но за други, любовта е там, историята (през очите на автора) също присъства в детайл. Тежко, но удоволетворяващо четиво.