Прочетох го за първи път на около 15 години, като част от задължителната литераутра в училище.
Чета го за втори път сега, на 26 години.
Толкова повече осъзнах и съзрях.
Едни времена, които ми се ще да преживее повече от сегашните.
Една трудност, бедност, същият грозен хайлайф, ама по-необразован от сегашния.
Това е моят поглед. Уникално четиво. Не можех да се наситя. Всички емоции преминаха през мен, Димов е бил извън времето си! Не напразно е бил репресиран, за да можем сега да осъзнаваме и разсъждаваме. Прочетете. Заслужава си.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.