Читателски коментари от itzoa

Огромна благодарност и поздравления на виновниците, които имат принос да се качи тук цялата декалогия!

Нямам търпение да започна да я чета отначало!

Прочетох цялата декалогия (10-те тома) за около 2 месеца. Просто нямах интернет и телевизия :) Но мога спокойно да кажа, че авторът има ненадминато въображение и се чете на един дъх. В същото време макар и леко пародийно на моменти има цяла плеяда от тънки идеи, които се преплитат една в друга и понякога наистина можеш да им загубиш нишката. Именно затова препоръчвам да се четат всички томове от начало до край без прекъсване.

Не знам защо са спорили тук за портокали и нарове, при абсурдното описание на хиени в Южна Америка :) Влязох да видя коментарите, защото наистина бях удивен от начина по който толкова реалистично е разказал тези небивалици или поне бях сигурен, че са небивалици, докато не прочетох горните коментари. Все пак съм скептик, че е ходил там, но ако не е — то това, което е притежавал автора е невероятно въображение.

2021 вече не звучат толкова като фантасмагории голяма част от нещата, особено частта с Китай ;)

Имам на хартия двата тома на РАМА, които са преиздадени от БАРД и съдържат цялата поредица (Поредица: Велики майстори на фентъзи и фантастика).

Ако някой е заинтересован да сканира втората част от втория том, който е продължението на тази да ми пише — ще му ги подаря.

За мен поне беше страхотно четиво, но определено първото продължение беше леко бозаво. После обаче става все по-интересно и се нареди сред любимите ми книги, заедно с Гейтуей, който обаче в последната си част развали всичко — тук поне не е така, краят е епичен.

Лошото на тази книга е, че ще я прочетат само специфичен кръг от хора, вместо всички тези, чиито парадигма на мисленето е обусловена от масмедиите ръководещи житието им или иначе казано хора с промити мозъци, жертви на изкривената история.

Може би на харесалите книгата, ще им допадне и „Храната на Боговете“ на Терънс Маккена…

Добре, че не се подведох по коментарите, че след „Говорителя на мъртвите“ сагата става безинтересна. Наистина разбирам, че не може да е по вкуса на всеки и докато „Играта на Ендър“ си е подходяща за масовия вкус, то за мен е леко посредствена, докато по-дълбоките идеи се развиват в следващите книги. Не бях чувал за Орсън Кард и съм приятно изненадан от свежия стил на писане… Като цяло за поредицата още ми е рано да се изкажа, но е очевидно заимстването от други класици като Хайнлайн и Кларк например…

За съжаление последната книга е леко казано разочароваща…. Твърде много кибер пънк, това беше първата фантастика, която не дочетох, при все, че първите части ги нареждам в любимите ми книги.

Бях предубеден, защото началото беше дълго, тромаво и прекалено абстрактно, но се оказа страхотна и завладяваща книга.

За съжаление от други хора, чели останалите части, разбрах че идеята е развита и същинското се случва в следващите книги, но по някаква причина издателството закупило авторските права се е отказало от издаването им. Явно на Фармър не му върви с издателствата ;)

Жалко, че няма 3-та и 4-та част, на които тази е само въведение и то наистина скучновато. В тях вече въображението се развихря на максимум. Препоръчвам да се прочете, издадени са от Бард в един дебел том към поредицата „Велики Майстори: Фентъзи и Фантастиката“.

Вие колко опит сте натрупали в Аушвиц?

Всъщност такава литература не само е трудно да се намери, а и отричането на Холокоста е криминализирано, което ни дава възможност да си зададем въпроса, първо — това не е ли нарушаване на правото за свободно слово и второ — не е ли това с цел да се прикрие нещо?