Читателски коментари от emili bronte

Невероятна история. Определено дава повод за размисъл. Аз самата доста си пофантазирах по повод " ами ако тогава бях постъпила по друг начин…" и възможните отклонения от вече изминатият път, само заради едно различно взето решение.

Силно препоръчвам за хора, настроени философски към живота.

Със сълзи на очи, буца в гърлото и болка в сърцето завърших „Крадецът на книги“. Историята те стиска за гърлото и не пуска дълго след прочита и на последния ред. Зюсак е успял да изгради чудесни образи, които ти стават близки…все едно ти също живееш на ул. Химел и си част от тяхното общество.

Разказвайки за един от най-ужасяващите периоди в човешката история, Зюсак успя да посади в мен семенцето на надеждата — надеждата в добрината, състрадателността и човещината.

Това е книга, която ще помня и обичам, но не знам дали бих имала куража да прочета повторно…боли!

След прочита на „В навечерието“ ти остава един горчиво-сладък вкус в устата. Все още се опитвам да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми…така ме разтърси тази книга.

През цялото време, четейки историята, я приемах като комплимент към България, към образът на българина и към мен самата, като българка. Особено, имайки предвид, че авторът не е българин.

Това е разказ за романтичната любов, любовта към родината, приятелството, имането, нямането, смъртта.

П.П. в действителност има доста правописни грешки, но потапяйки се в историята, започваш да не им обръщаш внимание и автоматично да ги коригираш, можеби защото са и еднотипни. Въпреки, това дребно неудобство, силно препоръчвам „В навечерието“.

С всеки следващ разказ искам още и още от Фицджералд. Чудесен разказвач и както изглежда — познавач на женската психика. Препоръчвам с две ръце.

Чудесен е Фицджералд. Чете се с наслада. Красиво написана история, с красиво подбрани думи. А Отсам рая ми хареса повече дори от Великият Гетсби.

Чудесна поредица! Краят някак си не ме изуми, но и не ме разочарова. Много досасни и повтарящи се правописни грешки, които отнемат част от удоволствието.

Невероятна! Чете се с лекота и удоволствие. Няма излишни думи или описания. Тъкмо я прочетох и все още не съм преглътнала заседналата буца в гърлото ми. За първи път чета Виктор Пасков и със сигурност ще повторя.

Чудесна!

Продължавам със следващата част от поредицата.