След прочита на „В навечерието“ ти остава един горчиво-сладък вкус в устата. Все още се опитвам да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми…така ме разтърси тази книга.
През цялото време, четейки историята, я приемах като комплимент към България, към образът на българина и към мен самата, като българка. Особено, имайки предвид, че авторът не е българин.
Това е разказ за романтичната любов, любовта към родината, приятелството, имането, нямането, смъртта.
П.П. в действителност има доста правописни грешки, но потапяйки се в историята, започваш да не им обръщаш внимание и автоматично да ги коригираш, можеби защото са и еднотипни. Въпреки, това дребно неудобство, силно препоръчвам „В навечерието“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.