Със сълзи на очи, буца в гърлото и болка в сърцето завърших „Крадецът на книги“. Историята те стиска за гърлото и не пуска дълго след прочита и на последния ред. Зюсак е успял да изгради чудесни образи, които ти стават близки…все едно ти също живееш на ул. Химел и си част от тяхното общество.
Разказвайки за един от най-ужасяващите периоди в човешката история, Зюсак успя да посади в мен семенцето на надеждата — надеждата в добрината, състрадателността и човещината.
Това е книга, която ще помня и обичам, но не знам дали бих имала куража да прочета повторно…боли!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.