Читателски коментари от elly_l

О, Боже, какъв неграмотен преводач!!! Подозирам, че не знае нито единият от двата езика, на които претендира, че превежда.

В 2 съседни изречения се говори ту на Вие, ту на ти. През цялото време говорят за някакъв гей, който изнасилвал жени, а той некадърникът не знае какво значи думата guy и я превежда, както му звучи. Правилото за неговото/своето е напълно непозната територия за този гений на буквите! Жабка се превежда като „чантичка за ръкавици“, миниван е „фургон“, а среща е „датирана вечеря“!!!. Същевременно преводачът е модерен и използва думи като „листинги“ и „деференциирам“. Книгата очевидно не е имала и редактор, защото иначе не би влязла изобщо за печат! Някои изречения са с тотално променен смисъл от оригинала. Жалко за интересната история, прочетох си я в оригинал и съжалявам, че се мъчих чак до средата с тези напъни. Добре, че другите преводи на книги на Пиърсън не са на този талантлив преводач! Подозирам, че или е ученик в първи курс или безнадеждно некадърен връзкар!

Аз имам забележка единствено към превода. По-удачно би било фут, ярд и т.н. мерки да бъдат преисчислени спрямо съответстващите им мерни единици, познати на масовия читател. Сферата била 30 фута, подводницата била 15 ярда — не мога да си представя, трябва ли да чета с калкулатор и справочник?

Отново абсолютно некадърен превод от този преводач, още от самото начало: какво означава това:

„От А и Б вървеше все нагоре. Ако го беше направил другояче — направо от А, например — приятелите му можеха да си помислят, че е свръхестествен.“???

какви а и бе, какво все нагоре, бе човек?

" Straight As and Bs all the way up the line." означава, че е имал само 6-ци и 5-ци наредени в бележника.

„If he’d done any better -straight As, for example- his friends might have begun to think he was weird.“ — ако, например имаше само пълни шестици, приятелите му щяха да си помислят, че му има нещо.

как може човек да се нарече преводач, при положение, че не познава елементарните всекидневни изразни средства на езика?

някой чел ли е разказът „Програмата“ от сборникът „Бъдеще имперфектно“ на Доминго Сантос? Много са подобни по идея, „Програмата“ е издаден една година преди тази книга. Интересното е, че никъде не намирам някой, който да е забелязал това, а когато прочетох онзи разказ, моментално се сетих за тази книга. Разказът го има в този сайт, ще ми е интересно да споделите какво мислите

В този разказ много силно се усеща симпатията на Кинг към Реймънд Чандлър. През цялото време ми напомняше на него, дори повече, отколкото „Последният случай“

Boogeyman би следвало да се преведе на български като „Торбалан“

Интересна новела, но преводът е отвратителен. Много непрофесионален, на места превеждано буквално, при което се губи смисълът на цялото изречение. (дори първото изречение — „It Is The Tale, Not He Who Tells It“ — „Важна е приказката, а не разказвача“, а не изречението без смисъл, което е сътворил преводача).

Всъщност, голяма част от очарованието на стила на автора се е загубило при превода. Не трябва да се разрешава на начинаещи или некадърни преводачи да превеждат Стивън Кинг.

Извън това — доста интересна история, която явно е останала леко незабелязана сред останалите три. Заслужава си да се прочете, още повече, че се чете на един дъх

аз пък обожавам точно това детайлно описание на нещата, както и уникалния стил, по който е направено. това качество на книгите ги прави много трудни за филмиране и затова рядко след това ми харесва филм по книга на Кинг. Именно великолепният описателен стил и чувството, че си в главата на героя ме грабва много повече от факта, че има черва или остри зъби. Аз съм фен на самия автор, не на жанра, в който той пише

Това беше първата книга на Кинг, която прочетох (даже това издание, с тази корица, която е публикувана тук). Изключително интересна книга, много живо си представях всеки един герой, дори след време, като изгледах филма, се разочаровах от тяхното виждане на героите.

Това е една от любимите ми книги на Кинг, защото не разчита на кървавия ужас, а на ужаса, който е в самите нас. Изобщо — повече ми харесват тези му книги, в които няма свръхестествено, а напротив — дори има доста вероятни случки.

Започнах да чета тази книга, докато карах велоергометъра вкъщи :) В един момент се усетих, че съм въртяла вече към 2 часа, не можех да се спра да чета, същевременно бях ужасно уморена и все едно бях сред участниците.

Обичам този тип книги на Кинг, които дълбаят в психологията на човека, изследват ужаса, който е в първичното и в подсъзнателното.