Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд
Не сте разбрал думите ми , но все пак ви благодаря за коментара.Мисля че дължа извинение на вас и на господина писал в отговор на моя коментар преди вас.
Това се получи , ще си призная , понеже мразя да греша. А пък както виждам първия си коментар съм написал в някакво особено състояние , което и аз не мога да си обясня :D. Извинете ме наистина , не съм склонен да съдя който и да било , но природата ми е такава че трудно признавам грешките си .
П.С.
А вие господине все пак ен сте разбрал казаното от мен . Това разбира се ме обижда , кой човек би искал на думите му да се гледа толкова повърхностно , дори повече от това … сякаш не сте чел изобщо , какво съм написал.Убеден съм в това , защото иначе не бихте написали толкова забавен поне за мен коментар .
Наистина съм засегнат от това повърхностно отношение .:)
Не си ме разбрал , все пакблагодаря ти за коментара. И моля да ме извиниш ако съм ти се сторил прекалено остър . Не съм склонен да съдя , но мразя да не съм прав за това написах предния си коментар в защита на още пос тария , който съм писал явно в особено състояние :D. Моля за извинение теб и господина написал коментара преди теб :).
Все пак ти можеш да обърнеш повече внимание на думите ми — които не си разбрал Това между другото ме обижда до известна степен , защото явно си бил преднамерен и не си сметнал за нужно да разбереш какво искам да кажа.Убеден съм в това , защото иначе нямаше да напишеш такъв забавен за мен коментар :).
В крайна сметка няма място за морализъм и подобни мнения ме отегчават . Морализмът издава маниерност неприсъщa за читателя вникващ с открита, непредубедена душа в книгата.
Ако можеш да ме разбереш добре , ако ли не приеми че греша :)))
Истински шедьовър , въпреки че краят му предвидих още в главата , в която Базил завърши портрета на Дориан . Незнаех как точно ще бъде унищожен всъщност , мислех , че ще бъде изгорен .
Това обаче няма значение . Романът ме караше да мисля да се възбуждам , напрягам във всеки един момент в който четях .
Хареса ми как се унасях докато чета и реално се лутах между добро и зло , между чувството за морал и греха .
Разбира се ще споделя с вас и любимиия мой персонаж в романа а това е лорд Хенри .
Да точно така — онзи циничен човек , който обаче говори за нещата такива каквито може би наистина са в действителност , не кавито другите ги виждат дори не както той самият си ги представя , защото „Стойността на една мисъл никак не зависи от искреността на човека, който я изказва. Напротив, колкото по-малко е искрен оня, който я изказва, толкова по-голяма ценност има мисълта, тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нито от неговите нужди или предразсъдъци.“
Моята борба от Адолф Хитлер
Прекрасно четиво , за да разбереш смисъла не е нужно да си съгласен с написаното и е нужно , да си прочел повече от две глави .
Адолф е блестящ политик , познаващ историята човек , художник , философ психолог и прочие , жалко че е посветил живота си на зли цели .
Но не само той и Сталин са хората които трябва да съдим от това време … :)
Читателски коментари от __CLOSED__BigNikO