Читателски коментари от Rhea

Нощен патрул от Сергей Лукяненко


Чети и подчертавай, чети и подчертавай… Книгата е като учебник!

Добри поличби от Нийл Геймън, Тери Пратчет


Присъединявам се към правените коментари, много се забавлявах, докато четях, къде се усмихвах, къде се смях с глас…

Богат, беден от Ъруин Шоу


Чела съм всичко на Шоу преди много години.

Бях много впечатлена от „Богат, беден“, години наред мислех за романа като за любимата ми книга. Бях влюбена в Томас… Толкова истински, толкова земен характер.

Четох книгата на заем и преди 4 години поисках да я препрочета. Не намерих ново издание, но съвсем случайно попаднах на книгата в една антикварна книжарница.

Между страниците й изпадаха листенца от червена роза, надявам се, че за този, който е притежавал книгите преди мен („Богат, беден“ и „Просяк, крадец“), те са означавали толкова много, колкото все още значат за мен.

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин


За мен също „Чучулигата“ беше първият роман нa турски автор, който прочетох. Бях много впечатлена, а и до днес се правят тонове филми, мюзикъли, театрални постановки и сериали по книгата.

Колкото до „Листопад“, книгата е много тъничка и много хубава, ако я няма на български мога да я преведа.

Хроника на една предизвестена смърт от Габриел Гарсия Маркес

Rhea (19 януари 2010 в 11:51), оценка: 6 от 6

Едно от най-добрите произведения на Маркес, за което дори той е твърдял, че му е любимо.

Романчето се чете на един дъх и държи в напрежение дълго време след като е било изчетено, че дори и препрочетено.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър


Със съжаление отбелязвам, че в книгата не открих нито един от аспектите в коментарите на читателите.

Безцелното лутане на един пубертет.

Дюн от Франк Хърбърт

Rhea (19 януари 2010 в 11:19), оценка: 6 от 6

Поредицата Дюна е шедьовър, пълен с много „не-ща“.

Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни

Rhea (30 септември 2009 в 15:31)

Ловецът на Хвърчила, както и Хиляди Сияйни Слънца са невероятни романи. Свърших и двете книги докато бях в обществен транспорт, за това не можах да си позволя да се разрева като бебе. Книгите много добре илюстрират, че всеки народ, всяка етност, всяко общество си имат и добрите хора и лошите хора и няма място за тесногръдие, когато става въпрос за цял един народ (не критикувам никого!).

Много ме впечатли раздвоението в края на книгите — щастлив край ли е това или не? Ако има мнения по този въпрос, моля ги споделете.

Горещо препоръчвам романите на всички и се надявам тези, които ги прочатат от тук, да си закупят и книжния вариант. Аз лично смятам ако трябва с бой да накарам децата си да прочетат тези книги :)