Играчът на играчите от Иън Банкс
Радвам се, че намирам хора със същите вкусове. Бенкс все още няма кой да го измести от първата позиция в моята лична класация. Само стискам зъби се надявам да прочета на български и другите му книги от поредицата Културата-Империята.
А за „Фабриката“ — това е книгата, която за малко да ме вкара в лудницата. Прочетох преди няколко години, така случайно я набарах и от тогава не смея да я препрочета. Няма майтап — страх си ме е за психичното ми здраве. Явно е ’лабаво… ;)
Това е една от любимите ми книги. А Йеин М. Бенкс е любимият ми автор. Той има само още една книга, която е преведена на български до сега, тя е в различен стил и се казва „Фабрика за буболечки“. Не можете да си купите лесно книга на Бенкс в България. Не са го преиздавали и изобщо много малко внимание са му обърнали родните книгоиздатели. Жалко! Защото според мен авторът е гений.
„Играчът на играчите“ класирах на първо място в личната си класация за най-добра фантастика и не защото ми липсват впечатления от големите колоси във фантастиката. Обожавам Азимов, Стругацки, Оруел, Лем, Шекли, Кинг, Кларк, Корнуел, Зелазни, Вонегът и Адамс…, но нито един не може така да разкаже, както го прави Бенкс. Той ни повежда леко и неусетно из дебрите на своя свят и преди да се усетим, вече пътуваме с него на някое от големите УТС (универсално транспортно средство) със забавно име, сглобено сякаш от идиоти любители на главоблъсканиците.
Не искам да ви губя времето, само искам да изразя последно негодуванието си по два въпроса.
Първо — книгата е непростимо тънка. И второ — от цялата поредица на Бенкс, свързана с Културата и Империята, са превели само тази книга, която се явява номер две в цялата енеалогия (деветология).
Завиждам на всеки, който тепърва ще се запознава с героите на Бенкс.
Пясъчните крале от Джордж Р. Р. Мартин
Изненадващо няма коментари за този разказ. Извинявам се на всеки по-достоен от мен, че коментирам преди него.
„Пясъчните крале“ е разказ, който дълго ми „държи влага“ не само заради прекрасната и същевременно проста идея на фабулата, но най-вече заради цветните картини, които си образувах докато четях произведението.
Джордж Мартин е добър разказвач и умел повествувател. Много малко писатели боравят с Мартиновия размах и творческа изчанченост, след стабилна класическа основа. Бях прочела в едно негово интервю, че мечтае читателите му да се страхуват от това какво ще напише. Това е много дръзка мечта и с моите скромни литературни влечения се сещам само за един писател достигнал мечтаното от Мартин ниво. Ще се радвам ако Мартин е вторият.
Сбогом на всички котки от П. Г. Удхаус
Любимият ми разказ от Удхаус е този и е препрочитан поне 20 пъти. Всеки път се смея и всеки път намирам нещо ново, още по-смешно. Прекрасен е според мен.
Забавна Библия от Лео Таксил
Най-забавната и смешна книга от поредицата на Таксил е „Забавна Библия“. Горещо препоръчвам на всеки, който желае да чете Библията с други очи, също така и на всеки, който обича да мисли върху прочетеното.
Благодаря за възможността да я прочета отново!
Свещеният вертеп от Лео Таксил
Прекрасна книга е това! И трите книги на Таксил по темата религия, са много живописно представени и обективни разсъждения. „Свещеният вертеп“ е задължително четиво за всеки, който иска да обогати знанията си за католицизма. Книгата е забранена за издаване в много католически държави, а в България е издавана само веднъж.
Читателски коментари от Ifrit