Читателски коментари от Boman

Да, бе, и аз се това се чудя — защо ли?

Не разбирам как предишното изказване ще ми помогне да разбера нещо за „Задочни репортажи за България“ и да преценя дали да го прочета, освен че „Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм…“ и „…Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.“ Нищо друго от петте абзаца не е мнение за книгата, а само риторика.

Сравних българското издание с оригинала. Дори мисля, според моето скромно мнение, че преводът е много добър. Нищо не е изпуснато, освен малко разминаване в номерацията на главите — в българското издание са 30 глави, защото е изпуснато началото на глава 27, а в оригинала са 31. Това няма да ти попречи да удоволствието. Между другото, тук не е мястото да зададеш такъв въпрос — използвай форума.

Няколко думи в защита на тази книга. Тя не е загубила значимостта си в американската литература. Аз виждам две причини за разочарованието на българския читател при прочитането ѝ. Едната е донякъде загубената елегантност и непосредственост на изказа, характерни за оригиналната книга, в следствие на превода от английски. Все едно някой английскоговорящ читател да чете Елин Пелин или Йовков на английски и да очаква, че ще оцени напълно характерните за епохата стилове, използвани от авторите. Другата причина е дистанцирането на българския читател от проблематиката и атмосферата на южните щати, които е много са удачно и умело пресъздадени в книгата. Ако трябва пак да използвам аналогия, бих я сравнил с чужденец, четящ „Немили-недраги“ на английски. Съгласете се, че ще му липсва съпричастност с проблемите, описани така добре в книгата.

velimir, ето какво намерих с малко ровене:

„Сребърните кънки“ е написана от Мери Мейпс Додж и за първи път е публикувана в 1865 г. Оригиналният език на книгата е английският (писателката е родена в Щатите), въпреки че пресъздава живота в Нидерландия (Холандия) — това е важно заради извода, който ще направя по-надолу.

Пиер Жул Стал (всъщност P.-J. Stahl) е псевдоним на френския редактор и издател Пиер Жул Хетцел (Pierre-Jules Hetzel 1814–1886). Той е най-много известен със своите изключително богато илюстровани издания на книги на Жул Верн, които се ценят високо от колекционерите (вж. уикипедия). Той също е писал книги за младежи под псевдонима P.-J. Stahl.

Моят личен извод:

Вече съм се сблъсквал с неточна информация за публикации от български издания. Струва ми се, че и сега случаят е такъв. Мисля, че старото българско издание, което сте чели с даден автор Пиер Жул Стал е по-скоро превод от френски на издание от Пиер Жул Хетцел, което може би дори е също така преведено от него от английски. Тази ми теория обяснява различията в текста, които са се натрупали при съответните несъвършени преводи между английски, френски и български.

Mihowa, щом ти хареса това, значи ще ти хареса и „Пътят към Омаха“ — същото свежо отклонение от нормалния стил на трилъра на Лъдлъм. Мисля, че „омаскаряването“ и иронията са преставени още по-елегантно, арогантно, безцеремонно и забавно. Въпреки, че се предполага това да е едно преувеличено и нелепо представяне на начините на действие и машинациите на властта, политиката и военщината, кой знае защо ми напомня напълно реална действителност в някои добре познати на нас държави.

Читателските мнения са именно това — да предоставят мнения за произведенията, а не да посочват грешки в тях. За грешките има секция във форума.

belleamie, същото време ти е отнело да посочиш грешките, колкото би ти отнело да ги поправиш и да пратиш коригирания текст за обновяване. Не мислиш ли, че щеше да е от по-голяма полза?

Извинявам се за неосведомеността си. Грешката е моя. Явно правим справка в ралични издания. Предполагам, че скоро ще се натъкна и на превода „изгъзица“ в някоя американска книжка. А може и вече да го има, кой знае?

Думата вързалк/а/и/ата/ите се среща общо 12 пъти. Аз поне не намирам такава дума в българския тълковен речник. Съгласен съм, че на всичките тези 12 места се има предвид буквалното значение ВРЪЗКА за връзване, а не „модерното“ жаргонно значение на думата.

Преводът не е добър и на места доста нескопосан. Има ненужно използване на жаргон. И ако може някой да ми каже какво означава думата „вързалка“ на български, която се среща на много места. Контекстът на оригиналното заглавие е загубен — в случая най-близкият превод на „overlook“ е панорама, а не площадка!? Не виждам какви общо има българското заглавие с книгата. Жалко, защото книгата е по-кратка и е една от по-динамичните от поредицата за Хари Бош, без типичната дълбочина на развитие на този персонаж. Чете се лесно и интригата е добра.

Buendia13: „…но да бяха преведени по по-скопосен начин.“

Напълно съм съгласен. Докато ги обработвах, и аз се ядосвах на това. Но ако си спомняте, през 90-те, всичко беше обект на бързо забогатяване и книгите не бяха изключение. Издателства никнеха и си отиваха като гъби след дъжд. Много от тях дори не включваха в книгите си кой е преводачът им.

Понякога като сканирам, се опитвам да оправя поне очевидните неща, особено ако имам оригинала на английски под ръка и смисъла е съвсем друг. Много се ядосвам на непреведени думи или необяснени под линия. Как звучи „…и той каза кратко «хелоу»!“ вместо „…и той каза просто «здрасти»!“. Друг случай от книгите на Мили Спилейн: „…и поръчах един хайбол.“ — толкова ли е трудно да обясниш под линия, че „high ball“ е коктейлно питие съдържащо уиски, газирана вода и джинджър ейл.

Както и да е. Просто мисля, че като полагаме така или иначе труд да редактираме сканирани лоши текстове, можем да се опитаме ВНИМАТЕЛНО да поправим някои неща, когато знаем какво правим, разбира се.