Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Много е важно да уточним „пълнотата“ на книгата — ако това е изданието от края на 70-те години, значи е орязано, тъй ли?
Размишления в катраненото буре от Джак Харт
Има ли наистина хора, които сядат и четат подобни романи? Със сигурност не е лошо написан, но толкова посредствена книга отдавна не бях чел. А може би аз съм кривия и се изнервям, когато авторът не е на нивото на Достоевски, Хемингуей или Булгаков…
По следите на изгубеното време I от Марсел Пруст
Прекрасна! Тежък и труден стил, често е крайно вятърничава и може да те побърка.
Но когато си струва — е златна! И все пак не знам дали отново бих я чел…
Рагтайм от Едгар Лорънс Доктороу
стил — 6
съдържание — 4
идеология — 1
историческа мистификация — гнус.
Приятна за четене
Златната тетрадка от Дорис Лесинг
Побъркана феми-нацистка, която 9 г. след публикуването на „Златната тетрадка“ пише най-претенциозния предговор, в който обяснява че НИКОЙ в английската литература не е сторил за Англия това, което Толстой е сторил за Русия с творбите си. Авторката отделя десетки страници, за да обяснява как романът й не е приет „по правилния начин“, как не е „разбран“ (ако беше толкова зле приет, дали щеше да се стигне до преиздаване и предговор близо десетилетие по-късно?)
Авторката е отявлена марксистка, която казва „действието трябва да се развива сред социалисти и марксисти, защото големите дебати на нашето съвремие протичат именно в рамките на различните фази на социализма“.
После обяснява колко „трудно“ й било да напише този роман, но колко много „научила в процеса“. Думи на побъркан мономан.
И това далеч не е най-лошото — всъщност стила на т.нар. Нобелова лауреатка е елементарен, диалозите са безумни, героите са плитки…
Отвратително.
Читателски коментари от Полиграф Полиграфович