Побъркана феми-нацистка, която 9 г. след публикуването на „Златната тетрадка“ пише най-претенциозния предговор, в който обяснява че НИКОЙ в английската литература не е сторил за Англия това, което Толстой е сторил за Русия с творбите си. Авторката отделя десетки страници, за да обяснява как романът й не е приет „по правилния начин“, как не е „разбран“ (ако беше толкова зле приет, дали щеше да се стигне до преиздаване и предговор близо десетилетие по-късно?)
Авторката е отявлена марксистка, която казва „действието трябва да се развива сред социалисти и марксисти, защото големите дебати на нашето съвремие протичат именно в рамките на различните фази на социализма“.
После обяснява колко „трудно“ й било да напише този роман, но колко много „научила в процеса“. Думи на побъркан мономан.
И това далеч не е най-лошото — всъщност стила на т.нар. Нобелова лауреатка е елементарен, диалозите са безумни, героите са плитки…
Отвратително.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.