Читателски коментари от Мариана Димова

Прекрасен роман. За мен четенето не беше лесно заради специфичната терминология и имена, но просто не можеш да спреш. Сякаш дишаш въздуха на Испания, усещал зловещия мирис на войната, кръв, страдания, морски битки. Едновременно с това прекрасни образи, като от стара картина. По нещо ми напомня „Сянката на вятъра“.

Едно време ни задължаваха да водим дневник на читателя в който задължително да се попълва поуката срещу всяка прочетена книга.Всичко ,което прочетеш те облагородява по някакъв начин.Да не говорим пък за Марк Твен.Приключението,хумора,надникването в отминало време,…Е,да,никъде не заявява"деца,бъдете послушни,за да не ви се случват неприятности"както може би някой е очаквал.Но и преди 50год.тази книга беше в "задължителния списък " и очароваше всяко дете.

Защо ми се струват твърде пресилени горните коментари?На светлинни години от Исабел Алиенде.Много неща са взаимствани.Слаби диалози,изтъркани сравнения,маниер на писане типичен за любовен роман .Бях на крачка да се откажа,но понякога се промъква нещо,като че ли писано от друга ръка,което ме озадачава.Та

продължавам.

Омаггосващо.Цветен език,тънко чувство за хумор,богатство на образите .Светът продължава да съществува въпреки жестокостта,отчаянието,страданието ,защото има и любов и прошка.Моето усещане беше такова.

Две истории за любов и раздяла,за егото ,което е по-силно от чуствата.Това,че жената е Илиана-Лена е само условно.Просто жена,била за малко щастлива…

И аз да изразя непрофесионалното си мнение,.Свако и чичо са съвсем различни неща.Не съм чувала за друга дума,която би могла да замени свако,което разбира се не означава,че няма такава.Но най -важно според мен е как стои в текста….

Разсмива ме до сълзи.Харесвам и това,че не е типичното американско семейство -особено баба Мозес.,А за любовната тръпка-какво да кажа…!

Удивителна книга! Мисля, че нищо подобно не съм чела до сега, според мен много по от „Любов в рая“.