Читателски коментари от Доцент Йосиф

Горният ми коментар е донякъде един опит да имитирам стила на Томас Ман във „Вълшебната Планина“ — да говориш за сериозни неща (медицина, религия, политика, психоанализа) и едновременно да се дистанцираш от тях с хумор. Това е стилът на Томас Ман в тази книга. В образа на йезуита Нафта Томас Ман се дистанцира елегантно дори от големия си брат Хайнрих (ляв марксист), понеже Нафта (йезуит, представете си!) бил чел „Капитал“ на Маркс и изразява тоталитарни мисли за насилствено завладяване на властта ….

Заинтересувах се от Томас Ман под влияние на Ерих Мария Ремарк. Прочетох „Буденброкови“ и „Вълшебната Планина“. Основният мотив бе да прочета книга („Буденброкови“), удостоена с Нобелова награда, а допълнителната цел бе да разбера защо Томас Ман е Нобелов лауреат, а Ремарк не е.

Действително „Вълшебната планина“ е тежка книга за четене. Но като човек живял около 9 години в Германия като компютърен специалист и опознал (повърхностно) немската душа, разкъсвана между простотията и възвишеното (Гьоте-Хитлер, Университета в Хайделберг — Освиенцим) ми бяха интересни образите на Сентембрини (масон), Нафта (йезуит), Минхер Пфеферкорн (богат бохем), лейтенат Йоахим Цимсхен (върнал се в армията макар и на смъртно легло болен от туберколоза). Има дори споменати българи в тази книга.

Но книгата е особенна (издадена 1924) и затова Нобеловия Комитет удостоява с Нобелова награда „Буденброкови“ (издадена 1901 година). Това не е случайно!

Препоръчвам на всички „Буденброкови“, още повече че братята Ман са Буденброкови по произход.

А сега да се посмеем на мнението на Ремарк за „Вълшебната Планина“:

„Нел бе много сполучлив коктейл…. От американските момичета бе стигнала до дълбокото прозрение, че е по-важно да имаш красиви крака, отколкото да си чел «Вълшебната Планина» на Томас Ман“.

Как да сварим пунш: "Ударих го през ръката и му извиках, че попада под ударите на закона, да бърка боле. … захарта трябва да бъде разтворена във вряла вода, да е отпенена многократно и внимателно да се добави като сладка рафинирана смес, само за Бога да не се бърка! Тогава си грабнах палтото и шапката и избягах, като го убедих, че е по-важно да имаш тези познания, отколкото да си чел „Вълшебната Планина …“