Горният ми коментар е донякъде един опит да имитирам стила на Томас Ман във „Вълшебната Планина“ — да говориш за сериозни неща (медицина, религия, политика, психоанализа) и едновременно да се дистанцираш от тях с хумор. Това е стилът на Томас Ман в тази книга. В образа на йезуита Нафта Томас Ман се дистанцира елегантно дори от големия си брат Хайнрих (ляв марксист), понеже Нафта (йезуит, представете си!) бил чел „Капитал“ на Маркс и изразява тоталитарни мисли за насилствено завладяване на властта ….
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.