Читателски коментари от Булгуров

Много добра книга, една от най-добрите в поредицата за Вор.

Но — както обикновено при ИК „Бард“ — ужасен превод. „Бард“ са ужасно недоразумение, унищожители на десетки SF текстове. Колко жалко, че те пуснаха на български език толкова класики в жанра. Препоръчвам да намерите оригиналните книги на Бюджолд за Вор; има ги в нета. Стилът и езикът й са много, много добри.

Накрая да споделя най-големия бисер от превода на „Игрите на Вор“.

Оригинален текст: „Not to mention the Cetagandans. Miles considered the historical three-legged-race between weapons development and tactics.“

Превод: „Да не говорим за сетагандците. Майлс разгледа проблемите, свързани с историческата трикрака раса на Сетаганда между развитието на въоръжението и тактическите въпроси.“

Заради тази простотия години наред, до прочитането на „Сетаганда“, мислех за сетагандците като за някакви трикраки извънземни.

Преводът е отвратителен, разваля голяма част от удоволствието.

Отлична книга и максимално правдива за такава чувствителна тема. Показва ученето от опита в отбранителни боеве на Червената армия през 1941. Няколко важни теми: как се създава бойна единица със силен дух (esprit de corps), как се мотивират хората (до смърт), как се изгражда автономна система за управление, как се адаптираш към криза и научаваш нов начин на действие и мислене. Поради живото и правдиво описание на тези процеси е така популярна по света, вкл. и като обучителен материал ввъв военни академии. Разбира се, има и други теми като чест, любов към родината, роля на идеологията и т.н.

Ако се информирате и за германската система на водене на война (потърсете Auftragstaktik), ще ви бъде още по-интересно да проследите процеса на учене.

Оставам любопитен доколко тази книга (и бележките, които Момиш-Ули дава на Панфилов) се усвояват на ниво устав на РККА. В крайна сметка руснаците са най-добрите ученици на германците (видно от 1943-та нататък), но каква е ролята на тази книга за това?