Сър Ричардс тъкмо бе поздравил всички в салона, когато Джейд и Алесандра влязоха. Той се обърна към тях. Тъй като познаваше Джейд, поздрави първо нея и изтъкна колко чудесно е да се видят отново, след което насочи вниманието си изцяло към Алесандра.

— Хенри ми съобщи добрата вест. Приемете моите поздравления, принцесо! Направили сте чудесен избор.

Алесандра положи усилие да се усмихне. Поблагодари на директора, съгласявайки се с това, че Колин наистина е добър избор, след което запита дали сър Ричардс ще ги удостои с присъствието си на сватбата.

— Да — отговори той. — Не бих си позволил да пропусна такова мило тържество. Жалко, че ще трябва да се пази в тайна, но, сигурен съм, че знаете причините. Моля, заповядайте. Бих желал да предоставя на вниманието ви някои факти, които вероятно ще ви заинтересуват.

Сър Ричардс я съпроводи до едно от канапетата. Джейд и Кейн седяха отсреща, а херцогът и херцогинята — на трето канапе.

Колин остана прав до камината. Не обръщаше внимание нито на директора, нито на семейството си. Бе обърнал гръб на всички и най-внимателно разглеждаше миниатюрата на полицата над камината. Алесандра го забеляза да вдига малкия замък, за да го разгледа по-отблизо. Лицето му бе с каменно изражение и тя се чудеше за какво ли си мисли в момента.

Херцогинята обясняваше намеренията си за организирането на сватбата. Беше решила тържеството да премине повече от чудесно. Съпругът й я прекъсна, като викна към Колин:

— Бъди внимателен, сине. Това нещо е безценно за мен.

Колин кимна, без дори да се обърне. Той току-що бе забелязал малкия подвижен мост, закрепен с изключително фино изработена верига.

— Това действително е невероятна изработка — отбеляза той, като внимателно отдели мостчето от кукичката. Вратата незабавно падна както в истинските замъци. Колин повдигна нагоре замъка, за да погледне вътре.

Алесандра забеляза почудата в очите му. Той се усмихна. Тя му отговори със същото. Той чак сега осъзна какъв трик е погодил на Хенри бащата на Алесандра преди години.

Колин се обърна към Кейн и му кимна енергично да се приближи. Кейн мигновено се отзова. Без да разменят дума, Колин просто му подаде миниатюрата, след което се отправи към Алесандра и седна до нея.

Херцогинята тъкмо се бе разгорещила отново в обсъждане на предстоящата сватба. Съпругът й и директорът търпеливо я слушаха, когато Кейн неочаквано се разсмя. Всички го погледнаха с почуда.

— Знаеше ли за това, Алесандра?

— Да, майка ми ми е разказвала историята — кимна тя.

— Ще покажеш ли това на татко, когато останете сами след това?

— Да, разбира се.

— Остави това нещо на мястото му — заповяда бащата. Изнервям се като гледам как го пипате. Имаш ли представа колко е безценно?

Синът му се разсмя и отговори:

— Да, татко, разбирам стойността му. — Той закрепи мостчето и постави обратно замъка на полицата.

— Майко, не мисля, че сър Ричардс се интересува от твоите планове за сватбата — намеси се Колин. Достатъчно търпение и вежливост прояви. Нека сега разберем защо се е отбил при нас.

Гуенет се обърна към директора:

— Действително ли ме изслушахте от вежливост?

— Разбира се — отговори вместо него Хенри и за да смекчи рязкостта си погали жена си по ръката.

Междувременно Кейн се бе върнал при Джейд. Прегърна я и я придърпа към себе си.

Алесандра забеляза как и настойникът й и неговият по-голям син открито демонстрираха чувствата си към своите съпруги. В същия момент Кейн милваше разсеяно жена си по рамото, а чичо Хенри не изпускаше ръката на жена си. Алесандра им завидя. Бе убедена в силата на любовта между настойника си и неговата жена, а по начина, по който Джейд и Кейн се гледаха един друг личеше, че ги бе свързала голяма обич.

При тях с Колин бе съвсем друго. Тя се чудеше дали Колин осъзнава какво рискува като се жени за нея, и затова му бе задавала този въпрос нееднократно.

Сър Ричардс я спаси от тежките размисли, като взе думата.

— Колин ме помоли за съдействие в осъществяването на един незначителен експеримент. Той имаше основания да предположи, че домашната прислужница Валена е била съучастник на хулиганите, които се опитваха да отвлекат принцесата.

Алесандра бе смаяна от думите на директора. Тя се извърна към Колин:

— Какво те накара да се усъмниш в това сладко…

Той я прекъсна:

— Позволи на сър Ричардс да довърши мисълта си, Алесандра.

— Колин се оказа прав — продължи сър Ричардс, усмихвайки се към своя домакин. — И двамата ти синове имат най-невероятната интуиция и усет, които съм виждал по време на целия си стаж в департамента.

Хенри грейна от удоволствие и каза:

— Мисля, че е черта, която са наследили от мен — отбеляза той.

— Да, Хенри винаги е бил ловък и хитър като лъв — добави Гуенет.

Колин направи усилие да не се усмихне. Според него, баща му по-скоро бе като агне, отколкото като лъв, но това в никакъв случай не бе недостатък. В действителност Колин се дразнеше от наивността на баща си. Това му бе отнело много в живота. Хенри всъщност бе рядко срещан човек. Изглежда имаше някакъв имунитет срещу лошите и грозни неща от живота. И понеже бе чул признанието на баща си за тежкия период в младите му години, това още повече го караше да уважава Хенри. Житейският опит не бе направил от баща му циник. Хенри никога не криеше чувствата си и Колин бе уверен, че всяка негова проява на мекушавост се дължи на баща му.

— И тъй, както казах — продължи сър Ричардс, — Колин е поръчал на прислужницата да осведоми принцесата, че предстои събиране в градската ми къща. Часът на срещата е бил десет. Валена се измъкна през нощта, за да съобщи на своите партньори. Един от телохранителите на Алесандра я е проследил. И ето, че на другата сутрин точно в десет четирима мъже бяха скрити около моята къща, готови да пипнат принцесата щом се появи.

— Значи са били общо четирима? — попита Колин. Не изглеждаше учуден от току-що чутото. Алесандра, за разлика от него, бе онемяла. Винаги бе смятала, че никой не може да я заблуди и че е добър психолог, но сега разбра, че очевидно бе сбъркала в оценката си за Валена. Тя веднага се замисли и за Виктория — дали не бе сгрешила и с нея?

— О, небеса, та аз съм тази, която назначи Валена — извика херцогинята. — Когато тя се появи, прецених, че е много добре това, че е родена близо до дома на бащата на Алесандра — колкото и да ви прозвучи странно това. Надявах се, че това ще бъде един приятен спомен от миналото за нашата повереничка. Освен това, знаете, че Валена говореше и езика. Хенри и аз прегледах и препоръките й. Но сега разбирам, че е трябвало да бъда още по-взискателна.

— Никой не те обвинява, майко — каза Колин.

— Защо не сподели подозренията си с мен? — попита го Алесандра.

Той се изненада от нейния въпрос.

— Защото това бе въпрос, който аз трябваше да разреша, а не ти. — По израза на лицето му личеше, че сякаш сам си повярва.

Алесандра не знаеше как да реагира.

— Но откъде ти хрумна всичко това? Какво те накара да я заподозреш?

— Резето на един от прозорците бе спуснато час, след като Реймънд бе проверил навсякъде — обясни Колин. — А и все някой е трябвало да предупреди мъжете за това, че сме на опера.

— Принцът-регент можеше да сподели това с…

Колин прекъсна Алесандра рязко:

— Да, можеше… но нямаше да отключва прозореца за тази цел.

— Заловихте ли и четиримата? — запита Колин директора.

— Да — отвърна Ричардс — сега са на сигурно място.

— Аз ще разговарям утре сутринта с тях — обяви Колин.

— Мога ли и аз да дойда с теб?

— Не.

Гласът му не предполагаше каквото и да е възразяване или настойчивост от нейна страна.

— Алесандра, изобщо не отваряй дума за такова нещо — добави Хенри.

Дискусията приключи. Сър Ричардс си тръгна няколко минути след това. Колин го изпрати на вратата.

Джейд и Кейн също си тръгнаха. Херцогът и херцогинята ги съпроводиха до вратата. Алесандра стоеше до камината, гледайки как членовете на семейството разговаряха помежду си и се смееха, и внезапно я облада силно желание да се почувства част от обичливото, свързано в едно цяло, семейство. Тя поклати неволно глава. Колин не се женеше за нея, защото я обичаше. Никога не биваше да забравя тази подробност.

Вратата се затвори след тръгването на Джейд и Кейн, и едва тогава Алесандра забеляза, че Колин също си бе тръгнал, без дори да си направи труда да дойде и да й каже „довиждане“. Тя бе толкова засегната от подобна проява на грубост, че се извърна към камината отново, за да не се забележат сълзите в очите й.

„Достойнство и благоприличие“ — шепнеше тихо тя. Бе готова да премине през събитието „женитба“, под булото на спокойствие и примирение. След като Колин бе готов на такова глупашко благородство, нека бъде така.

Вниманието й бе приковано от замъка — миниатюра и всичкият гняв, натрупал се в душата и срещу своеволните методи, приложени от Колин с цел да изкопчи от нея съгласието да се омъжи за него, изведнъж се стопи. Чувство на тъга за родителите й я прониза и тя изпита неимоверна болка. Не биваше никога да напуска манастира — тя осъзна каква грешка е било това. Там бе на сигурно място, и спомените за майка й не й тежаха толкова.

Алесандра пое дълбоко въздух и се опита да се освободи от паниката, която я обземаше. Разбра защо се страхува толкова. Господи, тя бе на път да се влюби в Дракона.

Това бе невъзможно. Колин никога нямаше да узнае за чувствата й. Нямаше да свърши като жена, привързана за цял живот към мъж, който не я обича. Тя нямаше намерение и да очаква каквото и да било — независимо че бе трудно — щеше да си наложи да мисли за женитбата като за едно споразумение и нищо друго. Колин имаше своите причини да се жени за нея, колкото и необосновани да бяха те, и в замяна на името и закрилата тя трябваше да го остави на мира. По никакъв начин нямаше намерение да допусне Алесандра да се меси в плановете му, в замяна на което той пък щеше да я остави на собствената й съдба.

Алесандра изтри сълзите от очите си. Почувства се облекчена, след като бе обмислила напълно осъществим план за действие. На следващия ден щеше да поиска среща с Колин и да му разясни какво е намислила.

Бе склонна дори на преговори, но само по незначителните въпроси, разбира се.

— Алесандра, телохранителите ти ще донесат всички твои вещи след малко. — Бе нейният настойник, който тъкмо влизаше в салона. Тя се обърна да му поблагодари. Чичо Хенри се намръщи като видя сълзите в очите й.

— Какво значи това? Нима си толкова нещастна от избора на съпруг, който направих за теб, че…

Тя поклати глава.

— Гледах замъка и това ме натъжи.

Хенри се успокои. Приближи се до нея каза:

— Мисля да го отнеса във вилата ни. Не ми харесва когато го пипат. А Колин и Кейн просто прекалиха днес — добави той с усмивка. — Понякога са като деца. Не бих позволил такава ценност да бъде счупена.

Обръщайки се към миниатюрата, той попита Алесандра:

— Знаеш ли историята за това как ми го подариха?

— Майка ми каза, че татко ти го е подарил.

— Замъкът бе наистина подарък — обясни чичо й, — но аз те питах дали са ти казвали за заема, който някога баща ти ми даде. Ти си в пълното си право да узнаеш всичко и да разбереш колко ми помогна на времето баща ти.

Гласът му бе леко пресипнал от вълнение. Алесандра поклати глава и каза:

— Не беше заем, чичо, и аз зная какво се е случило. Мама ми разказа историята, тъй като намираше начина, по който те изиграл за много забавен и поучителен.

— Натаниел ме е изиграл? Как?

Алесандра повдигна замъка от полицата на камината, отклонявайки предупреждението на чичо си да внимава. Пред очите му тя освободи мостчето от кукичката и му подаде замъка.

— Те са били тук през цялото това време — поясни тя шепнешком. — Погледни, чичо Хенри, — полиците са там.

Хенри не приличаше на човек, който разбира напълно това, което току-що му бе казано. Той загледа Алесандра с изумление.

— През всичките тези години… — гласът му пресекна, а очите му се навлажниха.

— Баща ми обичаше да прави каквото си поиска — обясни Алесандра. — Той настоя всичко да бъде подарък, а ти — да бъде заем. Мама ми разказа, че си поискал полиците да бъдат подписани, а татко се съгласил. Той запази правото последен да се смее, чичо, от момента в който ти е подарил този замък.

Тя постави ръка на рамото му.

— В теб са полиците — рече тя — и затова трябва да приемеш, че дългът е бил изплатен.

Хенри повдигна замъка и погледна вътре. Забеляза сгънатите бележки веднага. След това каза:

— Дългът ще бъде изплатен, когато се омъжиш за моя син.

Нямаше представа по какъв начин е засегнал Алесандра. Вниманието му в момента бе приковано от замъка, поради което пропусна изражението на лицето й.

Тя се обърна и излезе от салона. Премина покрай леля Гуенет във фоайето, но не посмя да изрече нито дума, защото се боеше от гласа си.

Гуенет забърза към салона веднага след като Алесандра се втурна към стълбите.

— Хенри, какво си казал на това дете?

Хенри я изгледа и отговори:

— Няма й нищо. Просто е малко натъжена, това е всичко. Остави я малко насаме. И погледни това — вниманието му все още бе насочено изцяло към полиците, сгънати и поставени в скъпоценната миниатюра.

Те забравиха за Алесандра. Тя, от своя страна, бе благодарна, че никой не я последва по стълбите. Влезе в кабинета на чичо си и затвори вратата след себе си, след което избухна в плач. Плака цели двадесет минути и то само защото изпита ужасно чувство на самосъжаление. Знаеше, че е детско, глупаво и тъжно, но това не й помогна.

Дори и след плача, не се почувства по-добре. Нервите й все още бяха изопнати до крайност.

Дрейсън се появи на вратата след час. Тя подписа документите, с които той пристигна, след което изслуша дългото му обяснение относно превода на нейните кредити от родния град на баща й в банката в Англия. Банковият служител, нает от Дрейсън да осъществи прехвърлянето, бе срещнал затруднение при освобождаването на парите, но той я увери, че няма повод за безпокойство, Бе въпрос на време и търпение.

В момента Алесандра трудно можеше да се концентрира, за да разисква финансови въпроси. Тя реши да легне рано тази вечер и се моли за сила, за да издържи през следващите три дни.

Времето обаче летеше. Леля Гуенет непрекъснато я ангажираше с предстоящата сватба. Без знанието на съпруга си и останалите членове на семейството, Гуенет покани няколко — всъщност тридесет и осем — близки приятели да присъстват на празненството. Преди самата сватба имаше толкова неща да се свършат, че Гуенет едва успяваше да ги отметне в списъка си. Едно от нещата бе да се поръчат цветя за масите, да се изготви менюто за официалната вечеря, както и да се поръча ушиването на рокля на вечно киселата и раздразнителна, но невероятно находчива и оригинална шивачка Милисънт Нортън. Тя и нейните три помощнички заеха една от трите огромни стаи на третия етаж и работеха усърдно над вносната дантела, с която Милисънт Нортън се бе запасила и която според ней бе най-подходяща за случая.

Когато Алесандра не беше на проби, тя изпълняваше задачата, поставена и от Гуенет — да напише официалните съобщения. В списъка бяха повече от двеста имена. Пликовете трябваше също да се адресират и Гуенет настоя те да бъдат готови за разнасяне веднага след сватбата.

Алесандра не разбираше какъв е смисъла на всичко това. Тя мислеше, че само членовете на семейството, свещеникът и Ричардс ще присъстват. Веднъж запита леля си защо усложнява толкова нещата и в отговор получи разяснение, че това е най-малкото което може да се направи, за да се отблагодарят за добрината, сторена им от бащата на Алесандра.

* * *

Най-после дойде и денят на самата сватба. Времето бе обещаващо хубаво, което изключително зарадва Гуенет. Така щеше да е възможно да се използва и градината. Слънцето грееше ярко, а въздухът беше доста топъл за пролетно време. Гостите нямаше да се притесняват да носят наметала и пелерини, помисли си Гуенет. Тя заръча да бъдат отворени френските врати и отпрати слугите да преметат пътеките.

Церемонията бе предвидена за четири часа следобед. Цветята бяха доставени по обяд. Потокът от пратеници с поздравления не секваше. Алесандра остана в трапезарията, далеч от суматохата. Леля й явно бе решила да украси и библиотеката, помисли си Алесандра, като видя слугите да носят две огромни вази с цветя нагоре по стълбите. Гуенет навярно бе решила, че Хенри може да реши да се оттегли със сър Ричардс по някое време в библиотеката си.

Алесандра се накани да се оттегли в стаята си, за да се подготви за церемонията, но в този момент се появиха сестрите на Колин. Най-малката, Мериън Роуз, бе само на десет години, и толкова развълнувана, че ще участва в такова велико събитие, че едва се сдържаше. Мериън бе една щастлива изненада за родителите си, които след раждането на третата си дъщеря, бяха помислили, че Гуенет вече няма да може да има деца. Естествено, всички обичаха до безумие най-малката дъщеря, но единствена от трите трябваше да я пазят, за да не се разглези окончателно. Алисън бе на четиринадесет, Дженифър — на петнадесет, а Катрин току-що бе навършила шестнадесет.

Алесандра харесваше всички сестри на Колин, но нейна любимка бе Катрин — нещо, което тя не показваше по никакъв начин, за да не засегне останалите.

Катрин бе истинска наслада. Пълна противоположност на Алесандра, тя наистина бе нейна слабост. За едно нещо Алесандра признаваше, че завижда на Катрин — тя бе нечувано откровена и пряма. Никога не се налагаше да се гадае за какво си мисли. Катрин изказваше всяка своя мисъл. И тъй като твърде се вживяваше, често се стигаше до конфликти и недоразумения между нея и най-близката й приятелка Мишел Мари. Катрин нямаше никакви задръжки или спирачки. Алесандра често се съмняваше дали понятия като достойнство и благоприличие са й познати, но Катрин действително бе невероятно честен човек, най-честния, който Алесандра някога бе виждала.

Освен всичко, Катрин ставаше все по-хубава и хубава — с тъмноруси коси и светлокафяви очи. Беше по-висока от Алесандра поне с пет сантиметра.

Нито една от сестрите не знаеше предварително защо ги викат в Лондон и когато майката ги събра и съобщи за сватбата, Катрин първа нададе радостен вик. След това се хвърли към Алесандра и я прегърна силно.

— Мишел Мари навярно ще те убие, задето разруши плановете й — съобщи тя на Алесандра.

— Тя мислеше, че ще се омъжи за Колин и вече кроеше планове за това.

Гуенет с раздразнение извърна глава към Катрин.

— Та Колин никога дори не е виждал приятелката ти. Защо, за Бога, ще си въобразява, че ще се омъжва за него? Тя е твоя връстница, а Колин е доста по-голям от нея. Той е почти два пъти по-възрастен от нея.

В този момент Алисън и Дженифър също се хвърлиха да прегръщат Алесандра и тя едва успя да запази равновесие. И трите сестри говореха едновременно. Целият този хаос като че ли преумори донякъде Алесандра.

Нямаше стая за Мериън Роуз. Тя се опита да възнегодува, като се понамръщи, но бързо й мина. Тропна с крак, за да привлече вниманието и когато не успя, просто нададе сразяващ кръвта писък. Всички тутакси млъкнаха и й обърнаха внимание. Тогава тя просто се метна върху Алесандра.

Реймънд и Стефан се притекоха, тъй като бяха дочули писъка. Гуенет се извини за поведението на дъщеря си, нареди на Мериън Роуз да замълчи, след което заръча на телохранителите да се заемат с пренасянето на останалите каси с вино от избата.

Реймънд кимна на Алесандра. Тя се извини на сестрите на Колин и се доближи до него.

— Херцогинята държи френските врати да са непрекъснато отворени, а ние непрекъснато ги затваряме — не е твърде безопасно отварянето на врати зад къщата. Можеш ли да поговориш с нея? Колин ще побеснее, ако види всички врати и прозорци разтворени, когато пристигне.

— Ще се опитам да поговоря с нея — обеща Алесандра, — но се съмнявам дали ще се вслуша в думите ми. Най-добре е да се надяваме, че всичко ще мине добре и без неприятности. Само няколко часа още и няма да имате повече грижи и безпокойство.

Реймънд сведе глава и се оттегли. Във всеки случай, нямаше никакво намерение да седне и да чака нещата да се оправят сами. Двамата със Стефан бяха потресени от броя непознати пратеници с цветя, поздравления и подаръци. Беше просто невъзможно да се запишат имената на всички пришълци. Реймънд се отправи към кухнята. Той хвана един от слугите и му заповяда да отнесе съобщение на Колин. Херцогинята нямаше да се вслуша в думите на един пазач, но със сигурност щеше да послуша сина си.

Освен това, Реймънд се изкачи по стълбите, за да потърси херцога и да го уведоми за евентуалната опасност.

Времето напредваше. Милисънт Нортън и нейните помощнички се появиха, за да обяснят на Алесандра, че роклята я чака, окачена пред гардероба в спалнята й. Милисънт заяви без излишна скромност, че това безспорно е най-изисканата и прелестна рокля, която е ушила в живота си. Алесандра се съгласи и започна да поднася своите благодарности и комплименти на шивачката, като накрая обеща да положи всички усилия и много внимателно да облече деликатната рокля.

Гуенет се втурна във фоайето, тъкмо когато Милисънт и помощничките й се оттегляха.

— За Бога, Алесандра, часът е вече три, а ти още не си започнала да се подготвяш! Успя ли да се вземеш душ?

— Да, лельо.

— Момичетата се приготвят в момента. — При тези думи тя хвана Алесандра за ръката и я поведе нагоре по стълбите. — Джанет ще пристигне да ти помага веднага щом свърши със сресването на Мериън Роуз. Свит ли ти е стомаха от притеснение? Зная, че се вълнуваш. Но не бива да се безпокоиш за нищо. Всичко е готово. Ще бъде една красива сватба. Така че побързай, за да не закъснееш за собствената си сватба.

Херцогинята се засмя на собствената си шега, след което стисна приятелски ръката на Алесандра, за да й вдъхне кураж, преди да я отпрати към спалнята й. Алесандра дочу как Мериън Роуз молеше Джанет да пусне косите й свободно, след което се чу гласът на Гуенет, която й нареди да стои мирно.

Спалнята на Алесандра бе последната в коридора. Тя отвори вратата и влезе. Толкова бързаше, че първата й работа бе да се освободи на секундата от роклята си. Още преди да успее да затвори вратата, вече бе разкопчала всички копчета, които се намираха отпред. Тя свали дрехите си, отново се изми набързо и си наметна бял памучен пеньоар. Тъкмо пристегна колана около кръста си, когато вратата се отвори. Алесандра предположи, че това е прислужницата, която трябва да й помогне. И докато се обърне, някой внезапно я сграбчи отзад. Нападателят запуши с ръка устата й, преди да е успяла да извика за помощ.

Тогава дочу вратата на стаята да се затваря и заключва, и разбра, че в стаята и са влезли поне двама мъже. С огромно усилие остана спокойна. Реши да не се съпротивлява. Бе изплашена до смърт, но нямаше да позволи това да й попречи да разсъждава бързо. Можеше да изпада в истерия едва след това, когато се отърве от похитителите си.

Трябваше да прояви нечовешко търпение и да изчака възможността да се освободи. Нямаше нужда да вика, независимо от огромното си желание да го направи. Сестрите на Колин щяха мигновено да дотърчат, а тя не искаше никоя от тях да пострада.

Алесандра се поуспокои в мига, в който й хрумна план за действие. Щеше да търси съдействие едва когато се увери, че никой в къщата не е застрашен. Така щеше да е по-добре за всички. И тогава можеше да крещи, да се бори, да хапе и да ги накара да съжалят за това, че са посмели да я докоснат.

Някой почука на вратата. Изчадието, което бе я нападнало, я стисна още по-силно. Той й нареди шепнешком да отпрати човека на вратата, който и да е той.

Тя поклати глава в знак на съгласие преди нападателят й да бе освободил устатата й. Вторият мъж отключи вратата. В този миг Алесандра успя да го огледа добре — тъмнокос, с големи гъсти вежди и мазна кожа. Зловещото изражение на лицето му я накара да потръпне от ужас. По вида му личеше, че не би се замислил, ако трябва да причини болка някому. Мъжът зад нея размаха нож пред лицето й и каза, че ако посмее да вика за помощ, ще я унищожи. Това не я сплаши твърде много, защото бе сигурна, че той блъфира. Генералът имаше нужда от жива невеста, а не от мъртва. Тя се замисли дали да каже на ужасния мъж, че не се страхува за самата себе си, но после размисли. По-добре беше въобще да не спори с тях. Ако можеше да ги убеди, че няма да им се противопоставя, надеждите за някакво разрешение се увеличаваха.

Разрешиха й да отвори вратата само с няколко сантиметра. Отсреща стоеше Джейд, усмихвайки се радостно.

— За Бога, Алесандра, та ти още не си облечена. Мога ли да ти помогна?

Алесандра поклати глава.

— Нямам нужда от помощта ти, Катрин, но благодаря, че се обади. Защо не слезеш долу и ме почакаш със съпруга си? Сигурна съм, че твоят Хенри би искал да си до него, докато поздравява гостите.

Изражението на лицето на Джейд не се промени. Тя продължи да се усмихва, докато вратата се затвори. След това чу щракването на ключа и се втурна към стълбите.

Колин тъкмо влизаше във фоайето, когато Джейд стигна горната площадка. Мериън Роуз дотича от салона и се хвърли на врата на по-големия си брат. Той я вдигна, целуна я по бузката и след това се наведе да вдигне в другата си ръка дъщерята на Кейн — Оливия. Четиригодишното момиченце го целуна нежно.

Джейд успя да слезе долу задъхана. Кейн я прихвана в последния момент:

— По-бавно, скъпа, ще си счупиш…

Страхът, който се четеше в очите й го накара да млъкне и да я запита:

— Какво се е случило?

— Алесандра ме нарече Катрин.

Колин дочу обезпокоения тон на снаха си. Той пусна двете малки момиченца на пода и се приближи към Джейд. В същото време забеляза широко отворените френски врати и се намръщи. Нима не осъзнаваха родителите му необходимостта от предпазливост?

— Била е само объркана — каза Кейн на жена си. — Днес е сватбата й и би следвало да е малко нервна.

Джейд поклати глава. Тя се обърна към Колин.

— Алесандра ми каза да сляза долу и да остана със съпруга си Хенри. Има Някой в стаята й. Сигурна съм. Тя просто се опитваше да ме предупреди.

Колин вече бе тръгнал към стълбите.

— Наредете Реймънд и Стефан да се придвижат към градината откъм прозореца на Алесандра. Кейн, ти остани на задните стълби, може би ще се опитат да минат оттам.

Той вече бе стигнал до горната площадка преди да успее да довърши нарежданията си, мина покрай родителите си, който се спуснаха надолу по коридора.

Бе невероятно спокоен, въпреки ситуацията. Знаеше какво ще стори. Целият кипеше от гняв, но не биваше емоциите да му попречат в случая. Можеше да отприщи яростта си чак когато се увереше, че Алесандра е в безопасност.

Той стигна до спалнята й и тихичко опита да отвори вратата, за да се убеди, че е заключена, след което блъсна вратата с цялата си сила. Вратата се изкърти и Колин влетя заедно с нея в спалнята. Алесандра се опита да го предупреди, но нейният нападател запуши устата й навреме. Вторият мъж понечи да го нападне с ножа в ръка. Колин реагира толкова бързо и ловко, че атакуващият даже не разбра как се оказа обезоръжен в следващия момент. Колин силно изви ръката му, след това я опъна нагоре, докато не изскочи от раменната става. Мъжът изстена от нечовешката болка. Колин не го пожали. Вместо това го засили с главата напред към стената на коридора.

Ожесточението, което го бе обзело, сякаш му вля сили за четирима. Беше почти ослепял от ярост, тъй като Алесандра изглеждаше дяволски изплашена, а онова копеле продължаваше да я държи в ръцете си. Пеньоарът й бе раздърпан достатъчно, за да се види, че не носи нищо отдолу.

— Свали ръцете си от моята невеста! — изрева Колин и започна да се приближава.

Нападателят на Алесандра знаеше, че е в клопка. Изчака Колин да се приближи достатъчно, за да блъсне Алесандра върху него и се опита да избяга през вратата.

С един замах Колин блъсна Алесандра върху леглото, в безопасност, след което сграбчи нападателя за врата. Доста се изкуши да му натроши врата, но Алесандра гледаше всичко това и той за нищо на света не искаше да я плаши повече.

— Има един по-бърз начин от слизането по стълбите — каза Колин с толкова спокоен и ясен глас, че Алесандра в никакъв случай не допусна какво е намислил да стори. Колин буквално хвана разбойника за панталоните и го метна с главата напред през прозореца, който между другото не бе отворен. Стъклото се пръсна на малки парченца, а някои от дървените рамки, които не бяха се впили в тялото на мъжа, изпопадаха на перваза.

Колин даже не изглеждаше задъхан.

— По дяволите — измърмори той като забеляза праха по панталоните си, въздъхна и след това се обърна към Алесандра.

Тя не знаеше какво да си мисли. Само преди минута Колин беше действал невиждано смело и ловко, а сега се държеше сякаш нищо особено не се бе случило.

Нима не съзнаваше, че можеше да е убил този човек? Или пък просто не му пукаше?

Алесандра се опитваше да запази хладнокръвие. Тя скочи от леглото си и притича до прозореца.

Колин успя да я спре секунда преди да бе стъпила върху стотиците стъкълца с босите си крака. Той я издърпа към леглото и грубо я притегли към себе си.

— Мили Боже, Колин, мислиш ли, че го уби?

Ужасът в очите и в думите й го накара да съжали, че е сторил всичко това пред нея. Беше твърде млада и наивна, за да знае, че някои хора действително е по-добре да са в ада. Начинът, по който тя потръпна в ръцете му бе символ на страх от него.

— Не, не го убих. Сигурен съм, че Реймънд го е заловил.

Колин се възгордя. Бе произнесъл възмутителна лъжа, без дори да се разсмее.

Алесандра не си въобразяваше, че Колин би се заблудил, че му е повярвала. Тя почувства как се разтърси тялото му, знаеше, че това е реакция от току-що преминалия бой. Реши да го успокои.

— Да, добре — съгласи се тя. Една дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й и тя се отпусна в ръцете на Колин. — Но ти забрави да отвориш прозореца, нали?

— Да, забравих — излъга той.

— Сигурен ли си, че Реймънд го е хванал — запита тя, надниквайки през рамото му.

Колин не усети развеселения тон в гласа й:

— Абсолютно съм сигурен.

Колин я притисна към себе си и се наведе да я целуне по главата.

— Причиниха ли ти болка? — запита той с дрезгав глас, издаващ безпокойството му.

„Не“, прошепна тя и като зарови лице в гърдите му, се почувства щастлива от загрижеността му.

Внезапно тя усети някакво движение с периферното си зрение и отново се огледа наоколо.

— Другият се опитва да се измъкне.

— Кейн ще го причака — отговори той и се наведе да я целуне. Тя също се устреми с цялото си същество към него. Трудно бе да се устои на изкушението. Устните им се срещнаха в нежна ласкава целувка, но това не бе достатъчно за Колин. Езиците им се сляха в изгаряща страст. Колин издаде нисък гърлен звук.

Целувката изцяло превзе Алесандра. Тъй като тя бе изключително неопитна, всяко магическо докосване на Колин я извеждаше от равновесие и тя бе неспособна да контролира реакциите си. Тя все повече и повече потъваше в наслада — и това негово невероятно чисто излъчване, толкова мъжествено — бе невероятно възбуждащо.

Нейната естествена неподправена реакция почти се разпадна срещу невероятния самоконтрол на Колин. Той знаеше, че е време да се спре. Опита се да се отдръпне, но Алесандра нямаше подобно намерение. Тя обви врата му с ръце и дръпна косите му, за да се целунат отново.

Колин се предаде. Тя леко вдъхна в устата му секунди преди езикът й да потърси неговия. Колин почувства как самодисциплината му го изоставя. Той отново и отново всмукна устата й със страстно желание.

— Дали всичко това… от любов към… остави това за церемонията, Колин.

Гласът на Кейн стресна младите влюбени и ги накара да се отърсят от еуфорията, обхванала ги преди минута. Колин бавно се оттегли. Алесандра с усилие успя да се върне към реалността. Колин сам свали ръцете й от врата си и пристегна колана на пеньоара й. Тя го остави да оправи дрехата й.

— Трябва веднага да се облечеш — прошепна той с усмивка на лицето си, предизвикана от слисаното й изражение. Още не бе претръпнала от докосването му и това му достави огромно удоволствие.

— Не ме ли чу? — попита я той, като видя, че Алесандра не помръдва.

Алесандра знаеше, че трябва да се стегне. Отстъпи крачка назад — далеч от причината за нейното опиянение.

— Да, ще трябва да се облека — кимна тя, след което внезапно поклати глава. — Не мога да се облека. Те…

— Ще се радвам, ако мога да ти помогна — обади се Джейд. Снахата на Колин се смръщи, издавайки безпокойството и симпатията си едновременно. — Няма да се забавим въобще — обеща тя.

Алесандра се обърна и се усмихна насила. Бе изненадана, че Кейн и Джейд стояха толкова близко, на няколко крачки от тях. Не ги бе чула да влизат в стаята.

Целувката на Колин я бе ослепила дотолкова, че и дори се изплаши дали са видели как сама се устреми към него? Изчерви се от самата мисъл за подобно нещо.

Беше толкова объркана и озадачена, струваше й се, че е загубила разсъдъка си. Искаше да каже нещо, но не можа да си спомни какво бе то. Вплете пръсти в косите си с донякъде разсеян жест. При това движение пеньоарът й леко се разтвори. Колин мигновено се приближи и го придърпа на мястото му. В момента той се държеше като владеещ ситуацията съпруг. Алесандра би приела този жест за проява на ласки и нежност, ако той не й се бе намръщил в същия момент.

— Не можеш да приемаш гости, облечена в пеньоар — каза той. — Нима монахините не са те научили на това?

Колин не се шегуваше. Тя отблъсна ръката му и отстъпи още веднъж назад.

— Хвана ли мъжа, който се опита да се измъкне надолу по стълбите? — попита тя Кейн.

— Да — отговори той.

— Добре си направил. Те се изкачиха нагоре по стълбите с две вази с цветя… Трябваше да се досетя, но…

Всички бяха затаили дъх, за да я изслушат. След минута-две стана ясно, че тя няма какво повече да каже.

— Какво стана с другия? — запита Кейн.

— Колин го изхвърли през прозореца.

— Реймънд го е заловил — добави Колин.

Кейн едва не се разсмя докато брат му се приведе към Алесандра. Веднага след това той поклати глава в знак на съгласие с безобразната лъжа на Колин.

— Е, това е добре.

— А не е ли възможно по другите стаи да изчакват още от тях? — попита Алесандра.

— Не — отговори й Колин.

— Телохранителите претърсиха цялата къща — успокои я Кейн. — Няма никой друг.

Джейд изхлипа. Кейн се обърна към нея и видя сълзи в очите й.

— Какво ти е, скъпа? — попита той.

Джейд посочи с глава към сватбената рокля, която бе паднала на пода пред гардероба. Кейн изруга тихо.

В този момент Алесандра наблюдаваше единствено Колин. Имаше нещо странно в него, но какво точно бе то тя не можеше да разбере.

— След десет минути се женим, Алесандра. Ако продължаваш да стоиш по пеньоар, рискуваш да бъдеш венчана в такова облекло. Кейн, дай ми сакото си, моето се разкъса.

— Не мисля, че е добра идея да правим сватбата днес — прошепна Алесандра.

— Имаш десет минути — повтори Колин.

Стиснатите му челюсти показваха, че не желае да слуша никакви обяснения. Тя все пак се опита за последен път да го убеди.

— Не искам — обяви тя.

Колин се наведе на няколко сантиметра от лицето й и отсече: „Да“.

Алесандра въздъхна и кимна с глава. Колин я целуна със задоволство от това, че най-после бе взела добро решение. След това се обърна и излезе.

— Те са унищожили сватбената й рокля, Колин — спомена Джейд. Алесандра избухна в плач.

Всички си помислиха, че е разстроена заради роклята си, разбира се, но това не бе истинската причина за състоянието й. Тя най-после бе забелязала какво е странното нещо у Колин, което се опитваше да разгадае.

— Подстригал си косата си.

Ожесточението в гласа й слиса Колин. Той се обърна към нея, съзря сълзите, стичащи се по страните й и незабавно си помисли, че трябва да я успокои. Но в момента, когато се насочи към нея, тя се отдръпна назад. Колин спря, за да спре и тя. Не му се искаше Алесандра да се пореже на някое стъкло по пода. Още по-малко му се искаше да я обхваща паника, а тя като че ли беше готова.

Току-що беше преминала през ужасно изпитание, и това, отгоре на цялата паника около подготовката на самата сватба, можеше да я накара да постъпи неразумно в дадения момент.

Колин бе уверен, че всичко ще се провали, ако не се опита да я успокои. Затова реши, че ако тя искаше да говори с него за подстриганата му коса, по-добре да се съгласи, отколкото да обсъжда истинския проблем в момента — нейната рокля.

— Да — каза той с най-утешителния глас, на който бе способен в момента. — Подстригах се. Не ти ли допада това?

— Никак не ми допада — призна Алесандра с треперещ от гняв глас. — Всъщност направо ме вбесява.

По изражението на Колин бе ясно, ме не разбира защо все пак Алесандра му е толкова сърдита. Очевидно той не си спомняше какво й бе отговорил, когато го запита защо носи толкова дълга коса.

Свобода. Да, това и беше казал тогава. Алесандра помнеше всяка дума от неговото обяснение. Дългата до раменете коса му напомняше, че е свободен човек.

Алесандра погледна към краката му и запита:

— Защо не си в окови, Колин?

— За какво намекваш? — настръхна Колин, без да може да прикрие изумлението си.

— Разстроена е заради роклята — намеси се Кейн.

— Стой настрана и не се намесвай — отряза го Алесандра.

Кейн ококори очи от почуда. Алесандра постъпваше точно като принцеса, третирайки Кейн като някой от своите подчинени. Той не посмя да се усмихне, опасявайки се развеселеността му да не прелее чашата на нейното търпение. Алесандра изглеждаше ужасно разгневена и същевременно съсипана.

— О, Боже, виждаш ли какво ме накара да направя — изкрещя тя срещу Колин. След това присви ръцете си като за молитва и погледна първо към него, а след това към брат му.

— Моля те, прости ми, че се нахвърлих така върху теб. Обикновено не позволявам да се разбере, че съм разстроена, но този мъж ме кара да забравя златните правила на Светата Майка. Нямаше да се случи това, ако той не беше си отрязал косата.

— Този мъж? — повтори Кейн с широка усмивка.

— За какви златни правила говориш? — по-любопитства Джейд.

— Нима причината за твоето състояние не е в булчинската рокля?

— Достойнство и благоприличие — поясни Алесандра, обръщайки се към Джейд и загърбвайки Колин. — Не, наистина не е роклята. — След това си пое дълбоко въздух и си наложи да запази спокойствие. Колин не можеше да предотврати превръщането си в покорен изпълнител, поради което рискуваше свободата си.

— О, всичко това няма никакво значение. Разбира се, че се разстроих заради роклята. Майка ти обаче ще се разстрои много повече. Тя плати цяло състояние за тази дантела. Ще я заболи сърцето като види на какво прилича тя сега.

— Нима се тревожиш за това как ще се почувства моята майка? — попита Колин, опитвайки се да стигне до същината на въпроса.

— Нима не казах точно това? Колин, как можеш да продължаваш да се усмихваш, когато виждаш, че нямам какво да облека?

— Сигурно…

Алесандра го прекъсна:

— Обещай ми, че няма да кажеш на майка си — помоли го Алесандра. Дай ми дума, Колин. Ще й развалим сватбата, ако разбере.

— Това е твоята сватба, Алесандра, а не нейната.

— Обещай ми.

Колин въздъхна.

— Е, добре, обещавам, че няма да й кажа. Той нямаше никакво намерение да пояснява на Алесандра, че майка му няма как да не забележи, че тя не носи дрехата. Самата Алесандра още не се бе досетила за това, а Колин не си направи труда да й напомни. Вместо това тя накара и Джейд, и Кейн да обещаят същото. Съгласието на всички изведнъж я поуспокои. Колин поклати глава, смаян от чудатото поведение на Алесандра. Той я сграбчи за раменете, притисна я към себе си и я целуна. След това бързо излезе от стаята. Брат му го последва.

— Изглежда малко изнервена, не мислиш ли? — попита Колин.

Кейн избухна в смях.

— Не мога да разбера защо — сухо отговори той. — Нападната, малтретирана и тероризирана от най-грозните разбойници, които съм виждал през живота си. Напълно ясно е, че не желае да се омъжи за теб, а отгоре на всичко и сватбената й рокля е разпокъсана на парчета. Не, наистина не мога да разбера защо е изнервена.

Колин леко се прегърби и измърмори:

— Беше тежък ден.

— Да се надяваме, че ще завърши добре — добави Кейн и му се искаше да вярва, че Господ ще се погрижи за това.

Братята се умълчаха, докато стигнаха до фоайето. Надолу по стълбите размениха саката си. Последните години Колин бе възмъжал още повече и бе оформил мускули като брат си. Ето защо сакото на Кейн му стоеше съвсем добре.

Колин видя тълпата от гости в салона и се отправи към тях. Внезапно се спря и се обърна към Кейн:

— Грешиш.

— Нима няма да се оправи този ден?

Колин поклати глава и поясни:

— Каза, че Алесандра не иска да се омъжи за мен. Не си прав. Тя го желае.

Кейн се усмихна.

— Искаш да кажеш, че се е влюбила в теб?

Макар, че го каза по-скоро като умозаключение, Колин го възприе като въпрос и отговори:

— Не, тя все още не ме обича, но много скоро ще ме заобича. След пет години, когато стана състоятелен, тя ще разбере, че не е постъпила неправилно.

Кейн не вярваше, че брат му може да е толкова глупав.

— Колин, тя вече си има състояние. На нея й се иска…

— …да се омъжи — довърши Колин вместо него. — За какво са всичките тия гости тук?

Крайно време бе да приключат с тази тема. Още повече, че Колин не искаше точно сега да влиза в разгорещен спор за мотивите на Алесандра. Също така не искаше да мисли за собствените си причини, поради които бе решил да се ожени за Алесандра.

* * *

Церемонията се състоя след час. Колин и брат му стояха изправени пред свещеника. Очакването да се появи булката до крайна степен изнерви Колин и той едва се държеше. Беше ужасен от собственото си вълнение, тъй като бе свикнал винаги да владее положението и контрола над самия себе си. Никога нищо не бе в състояние да го смути, повтаряше си постоянно той. Но пред себе си призна, че в този момент, за съжаление, бе именно смутен, а подобно чувство му бе толкова непознато, че не знаеше как да се бори с него. За това бе виновна естествено Алесандра. Преди тя да се появи в живота му, самата идея за женитба го караше да пребледнява. Днес обаче се вълнуваше точно защото му предстоеше да сключи брак. И му се искаше всичко това да приключи скоро, преди още нещо да се е объркало. Можеше все още да я изпусне.

— За Бога, Колин, на сватба сме, а не на погребение. Престани да се мръщиш.

На Колин не му беше до шегите на Кейн. В момента преценяваше какво още може да се случи и да развали деня.

И в този момент херцогът на Уилямшиър се появи, придружавайки Алесандра в салона. Колин впери поглед в невестата. Колкото повече се доближаваше тя, толкова повече самочувствието и спокойствието му се възстановяваха. Чувство на задоволство го изпълни и измести грижите и безпокойството. Когато Алесандра стигна до него, нямаше и следа от мръщенето му. Тя щеше да му принадлежи. Алесандра трепереше от вълнение. Бе облечена в атлазена рокля с цвят на слонова кост. Кройката бе проста, но й стоеше великолепно. Деколтето не бе много открито, но все пак деликатно провокиращо. Алесандра не бе сложила никакви бижута. В ръцете си нямаше цветя, а косата и не бе прикрепена с фуркети. Тъмните къдрици, които се бяха разпилели нежно по раменете й, докато се движеше, бяха единственото украшение, от което се нуждаеше.

Мили Боже, колко хубава бе! Колин се усмихна на притеснението, което я издаваше. Алесандра не смееше да го погледне и продължи да гледа надолу, дори когато нейният наставник я целуна по бузата. Тя не искаше Хенри да си тръгне и да я остави. Трябваше да освободи ръката си от него и да я подаде на Колин.

Тълпата от гости се струпа край тях. Алесандра се почувства като в клопка, на върха на вълнението и най-вече ужасена от мисълта, че двамата с Колин правят голяма грешка. До такава степен се разтрепери, че едва се задържаше на краката си, като се опитваше да си поеме въздух. Тогава Колин хвана ръката й и я стисна здраво. Колкото и странно да е, неговото докосване я облекчи мъничко.

Четиригодишната дъщеря на Кейн, без да иска, помогна на Алесандра да се отърве от всички страхове. Малкото момиченце не можеше да види какво става и се провря през тълпата, за да се добере до булката. Преструвайки се, че не забелязва как майка й панически заклати глава, Оливия се изправи до Алесандра и хвана другата й ръка. Свещеникът тъкмо бе отворил молитвеника си, когато забеляза малкото момиченце. Изкашля се, за да прикрие изумлението си.

Алесандра обаче нямаше намерение да спазва благоприличие. Тя погледна тъмнокосата зеленоока палавница и се разсмя. Оливия очевидно бе решила да се възползва от свободата си. Този, който бе натоварен със задачата да я гледа, не бе изпълнил задълженията си. Детето бе невероятна гледка. Долната част от полата й бе цялата в мръсотия, което говореше, че е прекарала доста време, тичайки из градината. Друго петно по дрехите й издаваше, че очевидно вече се бе добрала и до червения пунш в кухнята, който херцогинята бе предвидила за сервиране след церемонията. Шарфът й бе провиснал, но онова, което окончателно довърши Алесандра, бе огромната розова пандела на главата на Оливия. Тя бе провиснала над дясното око на момиченцето, което безуспешно се опитваше да я върне на мястото й. Джейд вероятно бе получила сърцебиене при вида на дъщеря си. Кейн се наведе и се запровира между гостите, за да достигне до Колин и Алесандра и да вземе дъщеря си. Оливия обаче се завъртя назад и се разкикоти от удоволствие.

Алесандра се намеси. Тъй като нищо не можеше да стори срещу петната по роклята, тя само оправи шарфа и намести корделата на главичката на малката немирница. Оливия за миг се намръщи, докато я оправяха, но когато бе готова, отново се хвана за ръката на Алесандра.

Алесандра се изправи и погледна отново към свещеника. Без да гледа към Колин, тя потърси ръката му. Пръстите им се докоснаха и в следващия миг те отново се хванаха за ръце.

Сега вече тя бе възстановила контрола над себе си. Гласът й едва потреперваше, докато отговаряше на въпросите на свещеника. Тя забеляза, че в момента, когато каза „да“, Колин въздъхна с облекчение. Тогава го погледна и срещна усмивката му. Блясъкът в очите му я макара да се почувства неловко, сърцето й заби по-силно.

Най-после всичко бе свършило, Колин нежно я притегли към себе си и се наведе да я целуне. Всички аплодираха младоженците и Колин едва успя да докосне устните й, след което нетърпеливите гости, желаещи да го поздравят, едва не го събориха.

Колин притегли Алесандра към себе си. Нямаше да я изпусне нито за миг.

* * *

Алесандра не си спомняше много за тържеството след церемонията по бракосъчетанието.

Имаше чувството, че се движи в някаква мъгла. Тостове се вдигаха преди, по време на вечерята и след това. Алесандра не си спомняше какво бе казано. Бе обградена от вниманието на близките и приятелите на Колин, което едновременно я ласкаеше и уморяваше.

Сър Ричардс настоя да размени няколко думи с Колин и Кейн в библиотеката, но Колин непрекъснато му отказваше. Директорът обаче продължи да настоява и Колин накрая склони, след като накара Алесандра да му обещае, че няма да се отдалечава извън погледа на телохранителите. Заедно с Кейн последваха директора нагоре но стълбите. След по-малко от петнадесет минути, те се завърнаха в салона.

Колин се приближи към съпругата си. Тя правеше усилие да следи три разговора едновременно. Мериън Роуз молеше за разрешение да си тръгнат после заедно. Катрин пък я питаше кога ще се видят отново. Бащата на Колин, от своя страна, се опитваше да разкаже на някого, който евентуално го слушаше, някаква забавна история от детството на Колин.

Алесандра изглеждаше изморена от цялата тази галимация. Колин реши, че е време да я отведе вкъщи. Тя не само не оспори решението му, а дори изглеждаше доволна.

В разстояние на цели двадесет минути те си вземаха довиждане и благодариха на гостите си, след което, тъкмо когато на Колин му се изчерпа цялото търпение, се отправиха към каляската и потеглиха за неговия дом в града.

Тишината, която настъпи в каляската бе в рязък контраст с шумотевицата от партито, което току-що бяха напуснали. Колин протегна дългите си крака, затвори очи и се усмихна.

Мислеше за сватбената нощ.

Алесандра седна срещу него. Беше напрегната, а ръцете й бяха здраво стиснати в скута.

Тя също мислеше за първата брачна нощ.

Колин отвори очи и видя свъсения й поглед Забеляза също, че тя чупеше ръце от вълнение.

— Нещо не е в ред ли? — попита той, вече почти отгатнал какво й е.

— Довечера…

— Да?

Тя отпусна рамене. Цялата пребледня. Изглеждаше в окаяно състояние. Колин едва се сдържа да не се разсмее. Помисли си, че ще е пълна простащина, ако й се присмее точно в това отчаяно положение. Алесандра беше невинна и наивна, очевидно се страхуваше от неизвестното и само той можеше да й помогне да се отърве от страховете си.

Той се наведе напред и хвана ръцете й в своите.

— Всичко ще бъде наред — увери я той.

Алесандра го погледна по начин, от който Колин разбра, че тя не му вярва.

— Означава ли това, че не си готов да преговаряш отново?

— Да преговарям за какво?

— За облагите.

Колин бавно заклати глава. Тя отдръпна ръцете си от неговите.

— Алесандра, всичко ще бъде наистина чудесно — повтори той.

— Ти можеш да го казваш, но аз нямам никаква информация, за да ти повярвам. Да имаш някакво пособие, което бих могла да прочета преди да си легна с теб в леглото?

Колин се облегна, изтегна крак и се вгледа в нея.

— Какво пособие например?

— Мислех си, че навярно имащ някакъв справочник… или нещо такова? — обясни тя. Опита се да спре да мачка ръцете си, за да не забележи Колин колко е изнервена. — Просто нещо, което да обяснява какво ще се случи… — добави тя, като присви рамене. — Просто съм малко любопитна, разбираш ли?

Колин разбра, че тя е уплашена до крайност. Той кимна така, че Алесандра да помисли, че е повярвал на лъжата й, а после запита:

— Не ми ли каза веднъж, че игуменката ти е разказала всичко, което трябва да знаеш?

Тя замълча. Колин търпеливо чакаше отговора. Алесандра обърна поглед към прозореца. Навън беше тъмно, но луната огряваше достатъчно улицата, така че тя можа да я разпознае и да разбере, че са съвсем близо до дома. Каза си, че няма да се паникьосва. Беше голяма жена и да се обърква или вълнува просто не й прилягаше.

— Алесандра, отговори на въпроса ми — нареди Колин.

Опитвайки се да скрие вълнението си и да прозвучи равнодушна, Алесандра обясни:

— Игуменката проведе един дискретен разговор с мен, но сега разбирам, че не ми е казала всичко необходимо.

— А какво точно ти каза тя?

Алесандра не желаеше да продължава разговора по тази тема и вече бе съжалила, че изобщо го започна.

— Ами, това-онова… — каза тя и повдигна рамене.

Колин не можеше да й позволи да се отърве ей така.

Каляската спря пред дома на Колин. Алесандра тутакси посегна към резето. Колин хвана ръката й и напомни:

— Не си ми отговорила все още.

Тя втренчи погледа си в ръката му, хванала здраво нейната. Беше поне два пъти по-голяма и, мили Боже, как не бе обърнала внимание на тези огромни ръце преди? Никога не бе предполагала, че ще трябва да легне с него. Сега си спомни за това и си помисли, че трябваше да минат поне няколко години, преди да свикне с тази идея… Колко глупаво и наивно изглеждаше всичко това. Алесандра изглеждаше като пълна глупачка в този момент.

Действително трябваше да си остане монахиня, помисли си тя.

— Игуменката прецени, че не съм достойна за Светия орден — изтърси тя, а след това въздъхна с облекчение. — Обясни ми, че не съм смирена достатъчно.

Алесандра се опита да смени темата. Колин беше напълно наясно какво предстоеше.

— И какво ти каза игуменката за брачното ложе?

Тя отново загледа ръката му, която бе покрила изцяло нейната и отговори:

— Тя каза, че женското тяло е като храм. Ето, всичко ти казах. Ще ме пуснеш ли да сляза. Бих искала да изляза от каляската.

— Още не — отрече Колин с нежен тон, който донякъде я успокои.

— Искаш да ти кажа всичко дума по дума, така ли?

Колин се усмихна при вида на киселата й физиономия.

— Да — потвърди той — нека чуем всичко.

— Колин, ако не си забелязал вече, тази тема ме дразни извънредно много.

— Забелязах.

Алесандра долови нотка на присмех в гласа му, но не повдигна очи да се увери, защото ако го беше видяла да се усмихва, със сигурност щеше да се развика.

— Нима не ти досади този разговор?

— Ни най-малко — отвърна Колин.

Алесандра отново се опита да освободи ръката си от неговата. Той я задържа. Господи, колко непреклонен и упорит бе Колин. Тя разбра, че няма да слезе от каляската, докато не разкаже всичко.

— А мъжете са длъжни да го боготворят… — изтърси отново тя.

— Какво, къде? — обърка се Колин.

— Храма, за който ти говорих — почти извика Алесандра.

Той не се разсмя. Пусна ръката й и се облегна назад. С крака си все мак блокира пътя й в случай, че се опиташе да си отключи и излезе.

— Аха, разбирам — отвърна Колин, като направи върховно усилие да прозвучи равнодушен и спокоен. Той предполагаше, че неговата естествена реакция ще я поуспокои.

Лицето й сега бе толкова зачервено, сякаш бе изгоряло от слънцето. Колин изпита огромно удоволствие от невинността й, която прозираше.

— И какво още ти каза игуменката?

— Че не бива да разрешавам това на мъжете.

— Да те боготворят?

Тя поклати глава.

— Да не разрешавам на нито един мъж да ме докосне преди да се омъжа. Освен това игуменката ме успокои, че свързването с някого в общ съюз — т.е. омъжването е нещо нормално, тъй като резултатът е нещо благородно и одухотворено.

Тя погледна любопитно към Колин, за да види реакцията му на последните й думи. Като забеляза скептичния му поглед, Алесандра си помисли, че не я е разбрал и добави:

— Детето е благородното нещо.

— Мисля, че подразбрах.

Алесандра се облегна назад и се посвети на приглаждането на гънките по роклята си. Измина една дълга минута мълчание, преди Колин да заговори отново:

— А какви подробности ги разясни игуменката по този въпрос?

— О, да — започна Алесандра, видимо облекчена от мисълта, че Колин най-после бе повярвал в това, че е абсолютна незапозната с нещата, — само да имах книжка или ръководство, което да прочета…

— За жалост, нямам нищо по въпроса в моя кабинет — каза Колин, — и дори не зная дали е отпечатано нещо такова.

— Но поне…

— Е, има, разбира се най-различни книжки, но не бих ти позволил да четеш коя да е от тях — заяви той. — Още повече, че те не се продават официално.

Колин се протегна, дръпна резето и бутна вратата. За миг погледна към зачервената от притеснение Алесандра.

— Какво предлагаш да направя? — запита тя с поглед сведен надолу към скута си.

Колин леко повдигна брадичката й, настоявайки да го погледне. Сините й очи се насълзиха от неудобство и уплаха.

— Предлагам ти да ми се довериш.

Думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като предложение.

Алесандра реши, че поради липсата на друг избор наистина ще трябва да му се довери. Тя кимна бързо към Колин.

— Добре, тогава. Ще трябва да ти се доверя.

Решението й го удовлетвори. Колин разбра защо й бе нужно предварително да разбере какво щеше да се случи. Това бе единственият начин Алесандра да се овладее. Колкото по-осведомена бе тя, толкова по-малко се страхуваше.

Естествено и напълно в реда на нещата бе една млада дама да научи всички тези неща от майка си, например. Поне Колин си мислеше така. Той предположи, че майка му бе разговаряла със сестра му Катрин за женитбата и всички останали неща. За съжаление, майката на Алесандра бе починала далеч преди Алесандра да порасне достатъчно, за да разговарят по тези въпроси.

И ето че една от монахините е трябвало да свърши тази работа.

— А на колко години е игуменката?

— Изглежда на осемдесет, но си мисля, че е по-млада — отговори Алесандра. — Никога не съм я питала за това. Защо се интересуваш?

— Няма значение — отвърна Колин и се върна на темата за нейното безпокойство. — Алесандра, аз ще ти обясня всичко, което трябва да знаеш.

Нежният тон на гласа му беше като утешително погалване по бузите й.

— Ще го сториш ли? — запита тя.

— Да — обеща той отчасти разсеяно. Опитваше си да си представи как старата игуменка е успяла да обясни нещата на Алесандра, използвайки такива описателни думи като храм и боготворене. Господи, ако можеше да е чул този разговор между двете.

Алесандра забеляза блясъка в очите на Колин и веднага си помисли, че нейната наивност наистина го забавлява.

— Съжалявам, че се държа толкова… неопитно.

— Ти си неопитна — поправи я нежно Колин.

— Да, така е и съжалявам за това.

Колин се засмя.

— А аз не съжалявам.

— А наистина ли ще отговориш на всичките ми въпроси? — Алесандра все още не бе сигурна дали изцяло му вярва. — И няма да скриеш нищо от мен? Не обичам изненадите.

— Нищичко няма да скрия от теб.

Алесандра въздъхна. Спря да намества гънките по роклята си. Обещанието на Колин току-що й бе помогнало отново да си възвърне самообладанието. Дори не я засягаше това, че Колин се забавляваше от минутното й състояние. Той бе обещал да й обясни всичко, а засега само това имаше смисъл за нея. Облекчението й я накара да почувства слабост и благодарност едновременно.

— В такъв случай, всичко ще бъде наред. Не можем ли най-после да слезем от тази каляска? — попита тя.

Колин се съгласи с нея. Той изскочи пръв и се обърна да й помогне при слизането. Двамата телохранители внимателно наблюдаваха принцесата. Тяхната задача бе да й осигурят сигурна защита — под ключ.

Фленаган се появи на вратата в очакване на новата си господарка. Той пое пелерината й, преметна я през ръцете си и след това поднесе своите сърдечни поздравления.

— Ако желаете да се качите веднага, бих си позволил да приготвя банята ви, принцесо — предложи той.

Идеята за една топла вана, след този изпълнен със стресове ден, наистина й допадна. Щеше да й е втората вана за днес, но игуменката навремето й бе казала, че личната хигиена е нещо като вярата към Бога, така че в случая спокойно можеше да си го позволи.

— Ще поговорим с Колин в кабинета му — уведоми тя Фленаган — А след това ще взема вана.

— Защо първо не се изкъпеш — предложи й Колин. — И без това имам да прегледам някои документи.

Беше чиста лъжа. Колин нямаше никакво намерение да работи в самия ден на сватбата си, но бе сигурен, че една вана ще помогне на Алесандра да се отпусне и разсее след тежкия ден.

Не беше малко всичко, което й се случи днес в деня на тяхната сватба. И въпреки че изглеждаше по-малко разтревожена и овладяла вече емоциите си, Колин знаеше, че нервите й са изопнати до краен предел.

— Както пожелаеш — съгласи се Алесандра и се обърна, следвайки иконома по стълбите. Колин ги придружи.

— Надявам се, че сватбата е била много красива — предположи Фленаган.

— О, да — отвърна Алесандра въодушевено. — Всичко мина отлично. Нали, Колин?

— За малко да те отвлекат — припомни й Колин.

— Да, но като забравим това, всичко останало бе чудесно, нали?

— И те тероризираха…

— Да, но…

— Те унищожиха булчинската ти рокля.

Алесандра се спря на крайното стъпало и изгледа Колин. Очевидно не й бе приятно да й се напомни за всичко станало.

— Всяка булка иска да си мисли, че нейната сватба е била най-великолепната — заяви тя.

Той й намигна.

— Значи е била великолепна — примири се Колин.

Тя се усмихна доволна.

Фленаган изчака, докато Алесандра и Колин продължиха да се заяждат в спалнята. Същевременно Стефан и Реймънд носеха допълнителни кофи с вряла вода, която изливаха в овалната вана. Икономът предвидливо бе разопаковал багажа и бе поставил бял халат и хавлия на леглото й.

* * *

Алесандра се наслади истински на горещата вана. Действително успя да се отпусне и да се разтовари от цялото напрежение. Изми косата си със сапун, ухаещ на рози, след което седна до камината да я подсуши. Алесандра не бързаше, защото знаеше, че Колин е зает с работа. Навярно бе изгубил ценно време.

Едва след около час, тя понечи да го обезпокои. Косата й бе напълно изсушена, но след като наметна пеньоара си, тя разресва къдрите си в продължение точно на десет минути. Горещата вода и топлината на камината я направиха сънлива, а на нея не й се искаше да заспи, докато изслушва Колин.

Тя слезе до кабинета му, почука на вратата и влезе.

Колин не бе на бюрото си. Алесандра не знаеше дали е слязъл долу или е в спалнята си. Реши да го изчака в кабинета, предполагайки, че той ще иска да говори с нея там. Отправи се към бюрото, за да вземе лист хартия. Тъкмо се пресягаше за писалка и мастилница, когато Колин се появи на вратата на своята спалня.

Видът му я накара да се сепне. Той, очевидно, също бе взел душ, тъй като косата му все още бе мокра. Не беше облечен, като се изключи черния панталон, който бе разкопчан.

Колин бе невероятно добре сложен. Кожата му — с бронзов оттенък и гладка, зад която изпъкваха мускулите му, й напомни за пантера. Очертаните мускули потръпваха леко при всяко негово движение. Гърдите му бяха покрити със ситни къдрави косми, които оформяха буквата V към кръста му.

Алесандра не посмя да погледне по-надолу.

Колин се облегна на вратата, скръсти ръце на гърдите си и се усмихна. Лека червенина изби по бузите й. Тя сгъваше и разгъваше несъзнателно листа, който бе взела от бюрото, като отчаяно си налагаше да се държи хладнокръвно и равнодушно. Освен всичко, бе сигурна, че само ако той е спокоен и уравновесен с нея, само тогава и тя ще се пребори със страха си. Разбира се, щеше да е трудно, защото Колин никога досега не бе имал работа с девица, а видът на Алесандра в белия й халат вече го възбуждаше. Видът й наистина го подтикваше да действа. Очите му се спряха на устните й и той си помисли какво удоволствие ще може да му доставят тези пълни, сочни и леко недоволно дръпнати надолу устни.

— Колин, за какво си мислиш?

Не мислеше, че ще е добре да й каже истината. Вместо това й върна въпроса:

— Чудех се какво ли правиш с хартията?

Нервността й попречи да се концентрира бързо. Трябваше първо да погледне към ръцете си и чак след това да осъзнае какво я пита Колин.

— Водех си записки — изстреля тя.

— Записки? — Колин повдигна учудено едната си вежда.

— Да. Мислех да си водя записки, докато разговаряме, за да не пропусна нещо важно. Нима има нещо нередно?

Безпокойството й спадна от неговата развеселеност.

— О, колко си организирана — отбеляза той.

Тя се усмихна.

— Благодаря. Баща ми е този, който ме научи колко важно е да си организиран. След това ме пое игуменката.

О, да можеше да спре да говори несвързано.

— Колко голяма беше, когато баща ти почина?

— На единадесет.

— И все пак помниш…

— О, да, спомням си всичко, на което ме е учил. Това бе единственият начин да му засвидетелствам уважението и обичта си. А аз наистина се радвах на часовете, прекарани заедно с него. Той с удоволствие говореше за своите бизнес сделки, а аз се чувствах щастлива, когато ме включваше в разговорите.

До този момент Алесандра бе направила от листа хартия едно смачкано топче. Колин се чудеше дали усеща какво прави.

— Ще записвам само ключови думи — поясни тя.

Той бавно поклати глава.

— Няма нужда да си водиш записки. Ще запомниш всичко, което ти кажа.

Чувстваше се невероятно горд от себе си. Желанието да се изсмее надделя, но той с голямо усилие го преодоля отново.

— Добре тогава — рече Алесандра, обърна се към бюрото и постави хартията обратно на мястото й. Чак сега забеляза какво бе направила с листа. Тя го захвърли в кошчето за боклук и обърна поглед към Колин.

Топлото излъчване от очите му я изпълни с наслада, а тази негова чудесна, леко изкривена, усмивка накара сърцето й да забие силно. Тя пое дълбоко въздух и си наложи да запази хладнокръвие.

Мили Боже, Колин бе тъй красив. Без да се усети, тя изтърси мисълта си на глас.

Той се разсмя в отговор. Развеселеният му вид не я обърка, напротив — тя също се усмихна.

— …като за дракон — пошегува се тя.

Начинът, по който Колин я погледна, я притесни изключително. Трябваше да направи нещо с ръцете си и тя просто ги сключи.

— Ще разговаряме ли най-после?

— Ей сега — обяви той — само че сега се сещам, че не успях да те целуна, както трябва, на сватбената церемония.

— Нима?

Колин поклати глава и я повика с пръст. Алесандра стана и бавно прекоси стаята, за да се изправи пред него.

— Ще ме целунеш ли сега? — попита тихичко тя.

В отговор Колин се отдръпна бавно от вратата, за да прегърне Алесандра. Тя инстинктивно понечи да отстъпи назад, но се спря. Спомни си, че не се страхува от Колин, а и няма смисъл да се дърпа, след като сама желаеше да я целуне. Тя пристъпи към него и прошепна:

— Обичам начина, по който ме целуваш…

— Зная.

Усмивката на лицето му бе арогантна. Знаеше, че Алесандра е нервна в момента. Нейните объркани чувства го забавляваха.

— Откъде си толкова сигурен? — запита го тя, обмисляйки хитър отговор при положение, че Колин дадеше някакво обяснение.

— Начинът, по който ти реагираш, ми подсказва, че харесваш когато те докосвам.

Предварителният й план да блесне с някакъв хитър израз, пропадна. Затрудни се изключително с обмислянето на отговора. Единственият виновен за това й положение бе естествено Колин. Топлината, която се излъчваше от очите му, я възбуждаше.

Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, погледна надолу и видя как развързва колана на пеньоара й. Опита се да го възпре, но още преди да срещне ръцете му, гои вече сваляше халата от раменете й.

— Защо го направи?

— Стори ми се, че ти е топло.

— О!

Пеньоарът се свлече на земята. Нощницата й бе толкова прозрачна, че Колин можеше да види всички очертания на тялото й. Алесандра се опита да прикрие нещо като насъбра диплите на дрехата. Колин не й разреши да се защити. Той я притисна здраво към себе си.

— Прегърни ме, Алесандра. Задръж ръцете си, докато те целувам.

Тя обви врата му с ръцете си, докато той се приведе и лекичко ухапа устните й. После близна с език долната й устна. Алесандра цялата изтръпна. Тя го стисна по-здраво и впи уста в неговата. Гърдите й опряха неговите и непознатото чувство от допира до неговата кожа я накара да изпусне дълбока въздишка. Гърдите й внезапно натежаха, а зърната им се втвърдиха Не бе неприятно като усещане, само непознато и странно. Тя отново се устреми към него, като се опита да прикрие истинското си желание. Не искаше Колин да си помисли, че се е осмелила, въпреки че истински желаеше да е по-смела. Топлината, която тялото му излъчваше, я възбуди и тя се стремеше да се доближи още повече до него.

Той я накара да се разтрепери от желание, дразнейки устните й с езика си. Тя едва издържаше на такова сладко мъчение. Тя придърпа косата му и това безмълвно признание за страстно желание го накара да я целуне още по-нежно, докосвайки езика й със своя в невероятна любовна игра. Колин действаше така, като че ли времето бе спряло. Бавно, търпеливо подклаждаше страстта й.

С мекия си глас тя прошепна в ухото му колко приятно й е от това, което правят. Колин се вгледа в очите й, изгарящи от страст, отразена от неговите собствени очи и леко прошепна: „Сладка моя, искам да те целуна.“

След това Колин притисна брадичката й с палеца си и бързо я целуна сладострастно. Алесандра омекна, изгаряща от желание за любов. Това го подтикна да съкрати любовната прелюдия. Той я пожела до такава степен, че забрави колко бавно и търпеливо я закачаше до момента. Устата му се сля с нейната — езиците им се обвиха в сладка любовна тръпка. Разтърси ги силна полова възбуда. Онова, което се случваше, до такава степен бе обладало Алесандра, че тя забрави за всичките си страхове. Тя спря да разсъждава — готова бе единствено да действа. Без да съзнава какво върши, тя се отпусна в ръцете му, зарови пръсти в косите му, издаде някакъв гърлен звук и се притисна към половия му член. Целувката бе чувствена, ненаситна. Страстта се превърна в непреодолимо желание в момента, когато устните им отново се срещнаха.

Изглеждаше, че тази целувка никога няма да свърши. И все пак… Когато Колин се отдели от нея, устата й бе навлажнена и леко зачервена. Той изпита огромно желание отново да усети дъха й. Тя се отпусна немощно на гърдите му и сведе лице под брадичката му. Алесандра дишаше на пресекулки с лице, впито в рамото на Колин. Той я повдигна и я понесе към стаята си. Нежно я отпусна по средата на леглото си и за миг остана прав, докато я съзерцаваше. Топлият му поглед едновременно я успокои и я накара да потръпне.

Обзелата я лека сънливост изчезна в момента, в който Колин разкопча колана на панталоните си. Тя затвори очи и се опита да се извърне настрана. Въпреки това Колин отново я изпревари и легна до нея, преди още да се бе обърнала.

Тънката материя на нощницата й бързо се разкъса, когато той я придърпа към себе си. Докато Алесандра успее да възкликне, дрехата окончателно се раздра, а Колин понечи да легне върху нея.

Тялото на Алесандра се скова като дърво. Колин внимателно и нежно разтвори краката й с коляното си, след което се отпусна отново отгоре й, точно както бе мечтал толкова пъти от онзи момент, когато я видя за пръв път. Втвърденият му член се притисна до меките извивки на бедрата й. Чувството на наслада го накара да изпусне нисък гърлен звук.

Реалността бе по-сладка от онова, което бе видял в мечтите си. Даже не предполагаше каква невероятно мека и нежна кожа има Алесандра. Допирът до тази кожа предизвика у него неописуемо удоволствие. Гърдите й бяха малко по-големи, отколкото бе очаквал. Най-после бе дошъл дългоочакваният момент, когато той я видя трепереща от страст под него. Божествено, невероятно изпълващо чувство.

— Колин, няма ли най-после да поговорим?

Той се облегна на лакътя си и я погледна. В нейните очи се четеше безпокойство, в неговите — усещане за победа.

— Безспорно — каза Колин и обхвана лицето й, за да може дълго и страстно да я целуне. Алесандра потръпна от страст. Не можа да устои на желанието да го прегърне през кръста, за да усети неговата топлина. Пръстите на краката й погалиха неговите. Обзе я непреодолимо желание да го докосва, да го гали и прегръща. Ръцете й се плъзнаха по гърба му, след това по раменете му.

Докосването й бе като че ли пеперуда пърхаше с крилцата си по кожата му и въпреки това бе най-еротичната ласка, която някога бе получавал. Колин се вгледа във врата й. Тя леко извърна глава, за да му даде тази възможност. Леко я ухапа по долната част на ухото, от което цялото й тяло потръпна. Това, което той правеше с езика си, просто я лиши от способността да мисли.

Движенията й показаха, че го насърчава за още и още. Колин се премести по-надолу и я целуна по шията, след това между гърдите. Тя ухаеше на рози и на женственост, опияняваща комбинация. Колин вдъхна от невероятния аромат и след това я близна леко и нежно.

Той все повече и повече опознаваше тялото й. Алесандра си мислеше, че би умряла, ако той престанеше. Ръцете му обхванаха гърдите й. Без да разбира вътрешното си състояние тя изпитваше огромно удоволствие и желание за още. Чувстваше се като съшита от отделни части, които всеки момент можеха да се разпаднат. Когато Колин близна нежно зърното на едната й гръд, тя едва не се свлече от леглото. Извика от страх и наслада. Усещането за неописуемо удоволствие се съчета с невъзможността да му устои. Ръцете й се отпуснаха и тя сграбчи част от чаршафите в опита си да се закрепи срещу бурята от любовно чувство, която я връхлетя.

— Колин! — изстена Алесандра и се изви към него, загубвайки изцяло контрола над себе си. Тя издаде дълбок дрезгав стон, докато ръцете му галеха цялото й тяло. Устните им отново се сляха в страстна целувка, а ръката на Колин се плъзна по бедрата й между краката. Тя опита безуспешно да го спре. Пръстите му бавно и внимателно разтвориха срамните устни, след което той оттегли ръката си. Внезапно палецът му намери клитора и започна да го дразни, така че нямаше начин да не я подлуди. Той симулира акт с пръстите си, докато не я накара да загуби напълно контрол над мислите си. Единственото усещане бе наслада. Никоя жена не бе реагирала така открито в леглото с Колин. Той самият загуби контрол над себе си.

— Скъпа, толкова си стегната — прошепна той.

Алесандра едва успя да се концентрира над това, което й каза Колин.

— Причиняваш ми болка, моля те… — изстена тя.

Не знаеше какво иска от него, но бе сигурна, че ще полудее, ако той не стори нещо, за да направи поносимо това сладко мъчение.

Накрая той реши, че е готова. Издърпа ръцете й от чаршафа и обви с тях врата си. С коляното си разтвори краката й и обхвана с ръце ханша й, за да я приближи максимално към себе си. Насочи члена си между нейните крака и усети топлината на нейната възбуда. Бавно натисна и усещайки бариерата на нейната девственост, поспря за секунда. После се опита нежно да преодолее пречката. Оказа се трудно. Устата му бе свита, дишането — учестено, като че ли току-що бе пробягал цяла миля, но удоволствието бе несравнимо. Знаеше, че й причинява болка. В същото време Алесандра изплака и се опита да го отблъсне.

Той се опита да я успокои с цялата нежност, на която бе способен.

— Скъпа, всичко ще бъде наред. Болката няма да трае дълго. Прегърни ме. О, мила, не мърдай така… недей още!

Опитът да го направи нежно още повече удължи времето, през което тя изпитваше болка… а това едва не го уби. Челото му бе цялото в пот. Имаше чувството, че ще полудее, ако не го направи на момента.

Той я притисна към себе си, повдигайки ханша й после се отпусна със силен тласък към нея. Тя извика. Болката, която изпитваше в момента, бе равностойна по силата си на неговото удоволствие. Алесандра отново се опита да го отблъсне. Но теглото му бе непреодолимо. Той се чувстваше на върха на щастието, а нея усещаше като част от себе си. Той преодоля желанието да се отдели от нея за миг и отново се отпусна върху й. Искаше да й даде възможност да се нагоди към тялото му. Алесандра издра раменете му с нокти. Колин знаеше, че тя иска да се освободи от него. Опита се да я целуне отново, но тя извърна глава. Вместо това той целуна ухото й, после бузата, правейки всичко възможно да задържи контрола си над нея, така че да успее да запали страстта й отново. По страните й се стичаха сълзи, от гърдите й се дочу сподавен плач.

— Скъпо мое, не плачи. Съжалявам. За Бога, не можех да не ти причиня болка. След няколко минути ще премине. Ще се почувстваш толкова добре. Прегърни ме, мила. Прегърни ме.

Безпокойството в гласа му я успокои много повече, отколкото самите му думи. Насладата се бореше с болката. Тя бе толкова объркана от противоречивите чувства, че не знаеше какво да направи. Искаше той да спре, а същевременно не искаше да се отдели от нея. Усети топлия му дъх в ухото си. Едновременно с това долови рязък звук. Това я разтърси. Не знаеше какво става с нея. Тялото й се бореше за свобода, но от какво? Тя самата не знаеше. Желанието да мръдне внезапно се появи, и всеки неин нерв се изопна в настойчиво очакване.

— Искам да се помръдна — произнесе тя с тих объркан глас.

Колин се отпусна настрани, облягайки се на лакътя си. В очите й блестеше страстта, и което бе най-важното — вече не плачеше.

— Аз също искам да се движа. Искам да се отдръпна, а след това отново да потъна в теб. — Гласът на Колин бе прегракнал от вълнение. Тя инстинктивно го притисна към себе си. Реши да провери дали наистина й е минало и вече е по-добре. Само преди миг имаше чувството, че е разкъсана на парчета, но сега възбудата не бе така силна, и когато тя се отмести към него, не почувства никаква болка. Какво бе нейното учудване, когато усети наслаждение.

— Сега е… по-добре.

Колин като че ли чакаше само тези думи. Устните им се сляха в страстна целувка. Желанието за любов напираше отвътре. Той бавно се отдели от нея и след това с тласък се отпусна върху й. Актът го изпълни с невероятна наслада. А когато тя го обви с краката си и се повдигна, за да посрещне следващия му тласък, той зарови лицето си в нежната й шия, изгаряйки от щастие. Напрежението, с което се изпълни цялото му тяло бе мъчително и едновременно с това сладко, Колин не бе изпитвал подобно чувство преди. Алесандра бе като пламък в ръцете му, а нейните непринудени естествени реакции го потресоха до дъното на душата. Тя нямаше никакви задръжки и това безкористно самоотвержено поведение го накара да бъде и той такъв. Леглото изскърца при енергичните му тласъци. Отново и отново. Той не мислеше за нищо друго — важното бе, че и двамата изпитваха огромно удоволствие в този момент.

И тогава те изпитаха най-после крайното, върховното чувство. Отначало тя почувства невероятно облекчение. След това инстинктивно се притисна здраво към него и усети неговия оргазъм.

Трябваше й доста време, за да се опомни. Тя прегърна съпруга си и се понесе на вълните на блаженството. Част от съзнанието й даваше да разбере, че се чувства закриляна и спокойна, докато се притиска до Колин. Не беше необходимо да се контролира. Той щеше да се грижи за нея. Алесандра затвори очи и се остави на мислите и чувствата си, свързани с това, което току-що се бе случило.

Никога не бе се чувствала в такава безопасност и толкова свободна.

Колин обаче имаше противоположни усещания. Бе потресен от това, което току-що му се бе случило, тъй като никога досега в целия си живот не бе губил напълно самоконтрол. Никога. Беше изплашен до смърт. Кожата й, нежна като коприна, и тези изкусителни бедра бяха замъглили напълно съзнанието му. Уж тя бе невинната, а той — опитният. Въпреки това тя беше го направила напълно безпомощен и беззащитен, Не успя да се овладее и в края, когато двамата достигнаха върха на удоволствието. Тогава се почувства зависим от нея толкова, колкото и тя бе зависима от него през цялото това време. Мили Боже, това го изплаши неимоверно много. За пръв път в живота си Колин се почувства уязвим, хванат в клопка.

Те все още бяха слети в едно цяло, Колин бавно се отдели, преди притегателната й сила да го бе завладяла отново. От удоволствие при това си движение, той чак изскърца със зъби. Нямаше сили да се отдели напълно от нея, но в същото време съзнаваше, че е твърде тежък, за да го издържи дълго време. Ръцете й обвиваха врата му. Той се протегна и нежно ги сне от себе си. Наведе се да я целуне по шията и усети ускореното туптене на сърцето й. Обзе го арогантно мъжко задоволство, след като установи, че тя още не бе излязла от състоянието на наслада.

В следващата минута той се излегна по гръб. Пое дълбоко въздух и затвори очи. Усещането от любовната сцена витаеше около тях. Колин усещаше още аромата й, и Бог му бе свидетел, че отново почувства желание да я люби.

Алесандра внезапно се отърси от мислите си и се обърна към него. Изправи се леко, облягайки се на лакът, за да го погледне в очите.

Намръщеният му вид я смути.

— Колин? Добре ли си? — прошепна тя.

Той обърна погледа си към нея. Само за секунда израза на лицето му се смени. Не искаше да издаде уязвимостта си пред нея. Той се усмихна, след това я погали с ръка по лицето.

Алесандра се отпусна в ласкавите му ръце.

— Очаква се от мен да те запитам дали ти си добре — обясни той в отговор.

Тя изглеждаше повече от добре. В очите й още личеше страстта, устата й бе изсмукана от целувки, косите й бяха разпилени от едната й страна. Колин си помисли, че това е най-чувствената жена в целия свят.

— Причиних ти болка, нали?

Тя бавно кимна. Забеляза, че Колин не бе така разтревожен този път…

— Аз бях…

— Разгорещена?

Тя се изчерви. Колин се разсмя. След това я притегли към себе си, разрешавайки й да свре лице в гърдите му.

— Малко късно е да се объркваш, нали? Или си забравила каква беше само преди няколко минути?

Не беше забравила. Въпреки това се изчерви от притеснение само при мисълта за необузданата си и едва ли не разюздана реакция. Колин отново се развесели. Алесандра нямаше нищо против присмеха му. Най-чудното нещо в света й се бе случило току-що и тя нямаше никакво намерение да позволи то да бъде разрушено. Чувството на топлина все още витаеше около нея, карайки я да се чувства едновременно и сънлива, и безкрайно щастлива.

— Не бях твърде горда, нали?

— Да не искаш да кажеш, че не си била горда, когато ме молеше да не спирам?

Той леко я обгърна, докато изчакваше отговора й.

— Нима съм го направила?

Почудата в гласа й го накара да се усмихне.

— Да, действително го направи.

— Беше хубаво, нали? — въздъхна Алесандра.

Колин се разсмя:

— Беше нещо повече от хубаво.

Изминаха няколко дълги минути на мълчание. Той първи наруши мълчанието с една дълга шумна прозявка.

— Колин, аз бях ли…

Както изглеждаше, тя не можеше да довърши въпроса си. Собствената й уязвимост й попречи да установи дали му е доставила удоволствие.

Колин се досети какво очакваше тя от него в този момент.

— Алесандра — начинът, по който той произнесе името й бе повече от ласкав и нежен.

— Да?

— Ти беше чудесна.

— Благодаря, че ми го казваш.

Тя се отпусна и затвори очи. Звукът от туптенето на сърцето му, примесен с тихия му смях я успокоиха напълно. С едната си ръка той погали гърба й, а с другата — нежно обхвана врата й. Тя тъкмо се отпускаше в сладка дрямка, когато отново го чу да произнася името й.

— Мммм?

— Да започвам ли да обяснявам сега?

Той изчака няколко минути, преди да разбере, че Алесандра е заспала. Прокара пръстите си през косата й и леко се повдигна, за да я целуне по главата.

— Тялото на една жена е като храм — прошепна той.

Не очакваше отговор и не получи такъв. После придърпа завивките, прегърна съпругата си и затвори очи. Последната му мисъл, преди да заспи, го накара да се усмихне. Монахинята действително е била права, като е казала на Алесандра, че мъжете ще трябва да боготворят този храм. Той поне успя.

* * *

Не беше нито полудял, нито изпуснал самоконтрола си. Той все още имаше съвест. Но този път просто избра да не я послуша. Да, знаеше, че онова, което върши, е неправилно. Но тогава то все още имаше значение за него, или поне първият път е означавало нещо. Тя го бе отблъснала и с това бе заслужила смъртта си. Силна ярост ръководеше ръцете му, ножа, който те държаха. Той само искаше да я убие. Не бе очаквал прилива на нежност, не предполагаше колко е силен и непобедим.

Все още можеше да спре. Той вдигна чашата и продължително отпи.

Закле се да спре.

Издрасканите му ботуши бяха в ъгъла. Дълго ги оглежда преди да реши да ги изхвърли на следващия ден. На масата имаше цветя… очакващи… готови… дразнещи и укоряващи.

Той запрати чашата към камината. Стъклото се разпръсна по пода. Пресегна се към бутилката и в същия момент повтори пред себе си обещанието.

Щеше да се спре.

Към следващата част или към съдържанието

Джули Гарууд Принцеса Алесандра (9)

Метаданни

Данни

Принцеса Алесандра

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 8

Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (9)