Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (4)

Глава 3

Алесандра не можа да спи много през остатъка от нощта. Изражението, изписано върху лицето на Колин, когато разбра втората причина за пристигането й в Лондон, я накара да затаи дъх. О, Боже, той беше бесен. Колкото и да се опитваше, тя не успя да заличи гнева му от съзнанието си дълго преди да заспи. „Край на честността“ — каза си тя. Откровеността въобще не й беше помогнала. По-добре да си беше мълчала. Алесандра въздъхна шумно. Не трябваше да му каже истината. Майка Фелисити й беше втълпила, че не е почтено да се лъже.

Мислите й незабавно се върнаха към яростното изражение на Колин. Как е възможно един човек с такава очарователна трапчинка, да има толкова студени очи?

Когато го предизвикаш, явно Колин можеше да стане опасен. Жалко, че баща му не беше я предупредил за тази негова черта. В противен случай нямаше да изпадне в такова неловко положение и да вбеси Колин.

Ужасяваше се от предстоящата среща с него. Облече се бавно. Валена й помагаше. Прислужницата бърбореше непрекъснато докато сресваше косата й. Искаше да узнае всички подробности от дневната програма на принцесата. Дали ще излиза, дали желае Валена да я придружи? Алесандра търпеливо отговори на въпросите й.

— Може би ще се наложи да се преместим в друго жилище — отбеляза тя. — Ще ти кажа какви са плановете ми веднага щом ги обмисля, Валена.

Прислужницата тъкмо свърши със закопчаването на великолепната синя рокля на господарката си и на вратата се почука. Фленаган помоли принцесата да слезе при господаря в салона колкото се може по-скоро. Алесандра реши, че не би било прилично да го кара да чака. Нямаше време да силете косата си, а и не й се занимаваше с това. Тя не бе имала прислужница в манастира и намираше тази формалност за абсолютно безсмислена. Беше се научила да върши всичко сама.

Освободи Валена, каза на Фленаган, че ще бъде долу след минута и се запъти към куфарчето си. Извади бележника, който й беше дал настойникът й, среса косата си тъй, че да падне върху раменете и излезе от стаята. Беше готова за битка.

Колин я чакаше в салона. Стоеше пред камината, с лице към вратата и със скръстени отзад ръце. Тя с облекчение забеляза, че ядът му беше преминал и по лицето му се четеше само леко раздразнение.

Стоеше на прага и чакаше да я покани, но той не помръдваше от мястото си, втренчил безмълвен поглед в нея. „Вероятно се опитва да овладее мислите си — каза си тя — или пък гнева си.“ Усети, че се изчервява под критичния му поглед, сетне осъзна, че тя го изучава по същия безцеремонен начин. Такъв мъж не се забравя лесно. Беше изключително привлекателен, със силно и добре сложено тяло. Носеше бежови кожени бричове, излъскани кафяви ботуши и ослепително бяла риза. Тя реши, че начинът му на обличане издава същността на характера му. Горе при врата ризата му беше разкопчана и, слава Богу, не носеше една от ония ужасни колосани яки. Явно Колин беше бунтар в общество на консерватори. Дългата му коса стигаше поне до раменете — съвсем не по модата — но Алесандра не можеше да отгатне истинската й дължина тъй като беше прихваната отзад с кожена връв. Колин определено имаше вид на независим човек. Висок, с широки рамене и мускулести бедра, той й напомняше на един от ония страшни мъже по границата, често рисувани по страниците на ежедневниците. Колин беше невероятно красив и… недостъпен. Единствено топлата му усмивка го правеше по-приветлив.

Но сега Колин не се усмихваше.

— Влез и седни, Алесандра. Трябва да поговорим.

— Разбира се — с готовност рече тя.

Фленаган неочаквано се появи до нея. Прихвана я за лакътя с намерението да й помогне да прекоси стаята.

— Не е необходимо, Фленаган — извика Колин. — Алесандра няма нужда от помощ.

— Но тя е принцеса — припомни Фленаган. — Трябва да й отдадем заслуженото.

С поглед Колин нареди на иконома да престане със забележките си. Фленаган неохотно пусна Алесандра. Изглеждаше съкрушен. Алесандра веднага се опита да го успокои като го похвали:

— Ти си много мил човек, Фленаган.

Прислужникът тутакси я хвана пак за лакътя и тя му позволи да я заведе да обшитото с брокат канапе. Фленаган коленичи да й оправи роклята, но тя не му позволи.

— Имате ли нужда от нещо друго, принцесо? — попита той. — Готвачът ще приготви закуската ви само след няколко минути. Искате ли чаша шоколад докато чакате?

— Не, благодаря ти. Ще бъдеш ли достатъчно добър да ми донесеш писалка и мастило?

Фленаган изскочи от салона, за да се погрижи за поръчката.

— Учудвам се, че падна на колене — изръмжа Колин.

Думите му я накараха да се усмихне.

— Имаш късмет с такъв сърдечен прислужник, Колин.

Той се въздържа от отговор. Фленаган нахълта в стаята с нещата, които Алесандра му беше поръчала. Той постави писалката и мастилницата на една малка масичка, сетне вдигна масичката и я премести до принцесата. Тя му поблагодари и тази малка проява на внимание го накара да се изчерви от удоволствие.

— Затвори вратата след себе си, Фленаган — заповяда Колин. — Не искам никой да ни притеснява.

Тонът му издаваше раздразнение. Алесандра леко въздъхна. Колин не беше лесен характер. Тя насочи цялото си внимание към домакина.

— Причиних ти неприятности. Наистина съжалявам…

Той не я остави да довърши извинението си.

— Ни най — малко.

Ако беше сама, Алесандра би се засмяла. Колин си беше разтревожен, и то доста.

Беше стиснал зъби и ако това не е израз на истинските му чувства, то тогава кое ли ще бъде?

— Добре — съгласи се тя само, за да му угоди.

— Въпреки това — започна той с отсечен глас — мисля, че можем да обсъдим някои уместни въпроси сега. Защо, за Бога, си помисли, че бих могъл да се оженя за теб?

— Баща ти каза, че ще го направиш.

Той дори не се и опита да скрие яда си.

— Аз съм зрял човек, Алесандра, и сам вземам решенията си.

— Естествено, Колин, но ти винаги ще бъдеш негов син. Твой дълг е да постъпваш така, както смята той за добре. Синовете трябва да се подчиняват на бащите си, независимо от възрастта си.

— Това е абсурдно.

Тя елегантно сви рамене. Колин търпеливо продължи:

— Не знам каква сделка сте сключили с баща ми, и съжалявам ако той е дал някакви обещания от мое име, но искам да ти е ясно, че аз няма да се оженя за теб.

Тя сведе поглед към бележника в ръката си.

— Добре — отвърна примирено.

Бързото съгласие и безстрастния й тон пробуди в него съмнения.

— И не ми се сърдиш, че ти отказах?

— Не, в никакъв случай.

Тя вдигна поглед и се усмихна. Колин изглеждаше объркан.

— Разочарована съм — призна тя. — Но не ти се сърдя. Едва те познавам. Би било неразумно да се ядосам.

— Така е — съгласи се той. — Не ме познаваш, но защо тогава искаш да се омъжиш за мен?

— Вече ви обясних, сър. Баща ви ми нареди да се омъжа за вас.

— Алесандра, бих искал да разбереш…

Тя не го остави да довърши.

— Приемам решението ви, сър.

Той се усмихна пресилено. Принцеса Алесандра изглеждаше толкова нещастна.

— Сигурен съм, че ще намериш подходящ съпруг. Ти си много красива, принцесо.

Тя сви рамене. Очевидно комплиментът му не й направи особено впечатление.

— Представям си колко ти е било трудно да ме помолиш — започна той.

Тя изпъна рамене.

— Не съм ви молила. Просто ви обясних каква е главната цел на баща ви.

— Главната цел?

Сякаш всеки момент той щеше да избухне в смях. Тя усети как се изчерви от притеснение.

— Не ми се подигравайте, сър. Този разговор е достатъчно мъчителен и без друго за мен.

Колин поклати глава.

— Не ти се подигравам — каза той с нежен глас. — Знам, че ти е трудно. Ще накарам баща ми до отговаря за неловкото положение, в което ни постави и двамата. Той явно няма скоро да се откаже от намерението си да ми търси жена.

— Той предложи да не ти споменавам нищо за женитба. Според него тази дума те вбесява. Той искаше да ти дам време да ме опознаеш преди да ти обясни за какво става въпрос. Мислеше… мислеше, че ти може да ме харесаш.

— Виж, аз вече те харесвам. Но сега не ми е до женитба. По моя план, след пет години, финансовото ми положение ще укрепне и едва тогава ще имам възможност да се оженя.

— Майка Фелисити би те харесала, Колин — обади се Алесандра. — Тя обича строго определените планове, защото смята, че без тях животът е хаос.

— Колко време си живяла в манастира — попита нетърпеливо той, за да смени темата.

— Доста. Съжалявам, Колин, но не мога да те чакам. Наистина трябва да се оженя веднага. Жалко — добави тя с въздишка — мислех, че от теб ще излезе добър съпруг.

— Откъде знаеш?

— Баща ти ми каза.

Той не успя да сдържи смеха си. О, Боже, тя е толкова невинна. Забеляза, че от притеснение мачка бележника в ръцете си и веднага престана да се смее.

Стига толкова. Тя беше достатъчно смутена и с насмешливото си отношение той я поставяше в още по-неловко положение.

— Ще говоря с баща си и ще ти спестя това мъчение — обеща Колин. — Знам, че той е втълпил тия идеи в главата ти. Той може да бъде много убедителен, нали?

Алесандра мълчеше и гледаше в скута си. Колин изведнъж се почувства истински мерзавец за това, че я беше разочаровал. „По дяволите — каза си той — нищо не разбирам“.

— Алесандра, тази сделка между теб и баща ми сигурно включва някаква печалба. Каква е тя?

Той тихо подсвирна след като тя му каза точната сума. Облегна се на полицата на камината и поклати глава. Сега вече беше наистина ядосан на баща си.

— В такъв случай ти няма да бъдеш разочарована. Ако ти е обещал цяло състояние, ще трябва да плати. Ти изпълни твоята част от сделката…

Тя вдигна ръка, за да го накара да млъкне, като жестът й несъзнателно наподобяваше този на игуменката.

Колин неволно се подчини.

— Не ме разбрахте правилно, сър. Баща ви нищо не ми е обещал. Обещанието е мое. Той не искаше да приеме условието ми и всъщност беше ужасен, че имам намерение да платя, за да си намеря съпруг.

Колин отново се разсмя. Беше сигурен, че тя му се подиграва.

— Не е никак смешно, Колин. До три седмици трябва да се омъжа и баща ти просто ми помага. В крайна сметка, той ми е настойник.

Колин изпита нужда да седне. Отиде до кожения стол срещу канапето и се тръшна на него.

— Трябва да се омъжиш до три седмици?

— Да — отговори тя, — и точно затова помолих баща ти да ми помогне.

— Алесандра…

Тя размаха бележника.

— Помолих го да направи списък.

— Какъв списък?

— С подходящи кандидати.

— И?

— Каза ми да се омъжа за теб.

Колин се наведе напред, опря лакти на коленете си и я погледна навъсено.

— Слушай внимателно — каза със заповеднически тон — нямам намерение да се женя за теб.

Тя грабна писалката, потопи я в мастилницата и задраска нещо в горния край на страницата в бележника.

— Какво правиш?

— Зачеркнах името ти.

— Къде?

Раздразнението й беше явно.

— В списъка. Случайно да познаваш граф Тепелтън?

— Да, познавам го.

— А дали е почтен?

— Не, по дяволите — измърмори той. — Истински мошеник. Пропиля зестрата на сестра си, за да плати дълговете си на комар и въпреки това продължава всяка вечер да се мотае около масите за хазарт.

Алесандра тутакси потопи писалката в мастилницата и зачеркна второто име в списъка си.

— Странно, че баща ти нищо не знаеше за порока на графа.

— Татко не ходи вече в клубовете.

— Това обяснява нещата — рече тя. — Ей Богу, оказа се по-трудно, отколкото очаквах.

— Алесандра, защо бързаш да се омъжиш?

Тя държеше писалката във въздуха.

— Моля? — попита, изцяло съсредоточена в бележника си.

Той повтори въпроса си.

— Каза ми, че трябва да си намериш съпруг до три седмици. Чудя се защо.

— Заради църквата — обясни тя. — Колин, а какво мислиш за маркиз Таунсенд. Той има ли някакви ужасни пороци?

Търпението му се изпари.

— Остави тоя списък, Алесандра, и отговори на въпросите ми. Какво общо, за Бога, има църквата с…

— Майка ти вече е ангажирала ден за църквата — прекъсна го тя. — Освен това е уредила всички формалности. Тя е прекрасна жена, Колин, и е толкова организирана. Сватбата ще бъде чудесна. Надявам се, че ще дойдеш. За разочарование на родителите ти, предпочетох сватбеното тържество да бъде в съвсем тесен кръг.

Колин се чудеше дали баща му осъзнава, че това момиче не е с ума си.

— Нека да изясним нещата — започна той. — Ти си се заела с приготовленията без да знаеш за кого ще се…

— Не съм уреждала нищо — прекъсна го тя. — Вече ти казах, че майка ти се погрижи за всичко.

— Не си ли тръгнала в погрешна посока? Обикновено, първо се намира младоженеца, Алесандра.

— Така е, но обстоятелствата са необичайни. Просто час по-скоро трябва да се омъжа.

— Защо?

— Моля те, не ме мисли за невъзпитана, но тъй като ти не искаш да се ожениш за мен, по-добре е да не ти казвам нищо повече. Ще съм ти благодарна обаче ако ми помогнеш.

Колин нямаше никакво намерение да остави нещата така. Трябваше да открие истинската причина за прибързаната й женитба, и то най-късно до края на деня.

Беше решил сега да действа хитро, а по-късно да поиска пак отговор на въпроса си.

— С удоволствие ще ти помогна — рече той. — Какво точно те интересува?

— Би ли ми казал имената на петима, или по-скоро шестима, подходящи кандидати? Ще се срещна с тях тази седмица. До следващия понеделник трябва да се спра на един от тях.

Той усети, че е притеснена и попита с благ тон:

— Какви са изискванията ти?

— Първо, трябва да бъде почтен. Второ, трябва да има титла. Баща ми ще се обърне в гроба, ако не се оженя за благородник.

— Аз нямам титла — напомни той.

— Но имаш рицарско звание. Това е достатъчно.

Той се изсмя.

— Забравяш най-важното условие. Трябва да е богат.

Тя го погледна намръщено.

— Мисля, че ти току-що ми нанесе тежка обида — заяви тя. — Но тъй като въобще не ме познаваш, ще ти простя циничното отношение.

— Алесандра, повечето от жените, които търсят съпрузи, искат да водят охолен живот — възрази той.

— За мен богатството не е от значение. Ти си беден като църковна мишка и аз все пак исках да се омъжа за теб, нали?

Той се ядоса на откровените й думи.

— Откъде знаеш дали съм беден или богат?

— Баща ти ми каза. Знаеш ли, Колин, когато се намръщиш ми приличаш на дракон. Преди наричах майка Фелисити дракон, въпреки че бях достатъчно страхлива, за да й го кажа в лицето. Като се навъсиш, изражението ти става толкова свирепо, че този прякор наистина ти приляга.

Колин нямаше намерение да се примири нито с подигравките й, нито с желанието й да промени темата на разговор.

— Какво друго изискване имаш към бъдещия си съпруг?

Тя се поколеба и отговори:

— Не искам да ми досажда. Не трябва да ходи по петите ми.

Той се засмя, но като видя изражението на лицето й, веднага съжали за реакцията си. По дяволите, беше наранил чувствата й. Очите й се насълзиха.

— Аз също не бих искал съпруга, която да ми досажда — призна той, като се надяваше, че по този начин ще облекчи болката й от обидата.

— Не те ли привличат богатите жени? — попита тя, без да вдигне поглед към него.

— Не, още преди време реших, че сам ще печеля парите си, без никаква странична помощ, и смятам наистина да удържа на обещанието си. Брат ми предложи на мен и съдружника ми заем, както между впрочем направи и баща ми.

— Но ти им отказа — намеси се тя. — Според баща ти, ти си прекалено независим.

Колин отклони темата.

— Съпругът ти ще споделя ли твоето легло?

Тя не отговори и отново взе писалката.

— Моля те, кажи няколко имена.

— Не.

— Но ти обеща да ми помогнеш.

— Това беше преди да разбера, че ума ти не е на мястото си.

Тя остави писалката и се изправи.

— Извини ме, моля те.

— Къде отиваш?

— Да си приготвя багажа.

Той я настигна на вратата, сграбчи я за ръката и я обърна към себе си. По дяволите, тя наистина беше разстроена. Мразеше сълзите в очите й, особено след като знаеше, че той е причината за нейното страдание.

— Ще останеш тук докато реша какво да правя с теб — рече грубо той.

— Аз определям бъдещето си, Колин, не ти. Пусни ме. Няма да остана тук, щом съм нежелана.

— Никъде няма да ходиш.

Погледна я заплашително, но напразно. Тя не беше от страхливите. Устоя на погледа му и отвърна предизвикателно:

— Нали не ме искаш?

— О, напротив — усмихна се Колин. — Просто нямам желание да се женя за теб. Аз съм напълно откровен и от руменината по страните ти разбирам, че съм те смутил. Ти си прекалена млада и невинна, за да участваш в тази абсурдна игра. Нека баща ми…

— Баща ти е много болен и не може да ми помогне — прекъсна го тя, като рязко освободи ръката си. — Има други, които ще се притекат на помощ, но това не те засяга.

Почувства се обиден, въпреки че не можеше да обясни защо.

— Тъй като баща ми е прекалено болен, за да се погрижи за теб, всичко се стоварва на моите плещи.

— Не е вярно — възрази тя. — Брат ти Кейн ще стане мой настойник.

— Но Кейн се разболя в подходящ момент, нали?

— Не мисля, че за болестта има подходящ момент, Колин.

Не искаше да спори с нея и се направи, че не е чул думите й.

— И аз, като твой настойник през периода на тази семейна болест, имам право да реша къде и кога да ходиш. Не ме гледай тъй предизвикателно. Винаги постигам това, което искам. До вечерта ще узная причината за прибързаната ти женитба.

Алесандра поклати глава. Той стисна здраво брадичката й и я ощипа леко по носа.

— Май си много твърдоглава, а? Ще се прибера след няколко часа. Не мърдай оттук, Алесандра. Ще те открия където и да си.

Реймънд и Стефан чакаха във фоайето. Колин мина покрай тях, но сетне се спря.

— Не й позволявайте да излиза — нареди той.

Реймънд веднага кимна в знак на съгласие.

— Но те са мои телохранители, Колин — извика Алесандра с разширени от гняв очи.

По дяволите, снизходителният му тон и това ощипване по носа я караше да се чувства като непослушно дете.

— Да, така е — съгласи се Колин, отвори вратата и се обърна към Алесандра — но се подчиняват на мен. Нали, момчета?

Реймънд и Стефан кимнаха одобрително. Тя се почувства засегната и почти на един дъх изрази мнението си за властните му методи.

Достойнство и благоприличие. Думите отекваха в съзнанието й. Стори й се, че майка Фелисити стои зад нея и наднича през рамото й. Това беше абсурдно, разбира се, защото монахинята се намираше на мили разстояние оттук. И все пак нравоученията й бяха пуснали дълбоки корени. Привидно спокойна, Алесандра кимна разбиращо и попита с тих и равен тон:

— Ще се бавиш ли, Колин?

Стори му се, че гласът й е хрипкав и сякаш всеки момент щеше да се разкрещи.

— Вероятно — усмихна се Колин. — Ще ти липсвам ли?

Алесандра отвърна на усмивката му и каза:

— Вероятно не.

Колин избухна в смях и затвори вратата.