Траян Първанов
Щурец в перваза

Това привикнало с первазите щурче

пак пронизително в съня се лута

и седмица

мелодията си тъче

в безгрижната тъмница на уюта.

 

Тук,

в тези клетки

от бетон и тухли,

където съска по тръби водата —

в гласа му горестен

среднощ не чух ли

да плаче болката по свободата?

 

И сутрин бързам в бяла ледена роса

свободен да замръзна, както газя,

но в себе си мелодията да спася

от топлата прегръдка на перваза.