Цонка Илиева
Като рилска ела съм висока и хубава…

Като рилска ела съм висока и хубава,

като пирински връх.

Като песен родопска магия лея —

такава живея!

В очите си нося звезди от Балкана —

в люлка хайдушка

зората люлея,

в душата ми вее коси безбрежни

една самодива,

а пее

стрела на Спартак във моето тяло!

Като слънчев вестител на кон омагьосан

яхам утрото,

удрям птичите струни и будя

крилете на мойте сестри!

Защото този ден е мой!

До тръпка

аз трябва да го изживея!

И нямам време

от него капчица да разпилея,

дори за теб, любов!

Не ме отричай!

Ще ми простят

звездите, със които се сватосах,

темелите, в които се вградих,

безсъние, което ме обича,

мъжете, дето в мен се вричат,

че мога да им бъда воевода.

От този ден аз живата вода,

докато дишам, трябва да родя!

И с нея Свободата ни,

ако потрябва,

ако се случи —

да полея!

Но, боже мой, защо

звезди когато свият на небето

най-лудото хоро на обичта

и тръгне топла длан към мен —

на себе си преставам да приличам

и закопнявам да държа

дете?!