Артър Хейли
Банкери (42)

9

— Ще ви попитам две неща — каза Алекс Вандервурт. Гласът му беше някак променен, лишен от традиционната решителност. Чувстваше се като замаян от това, което току-що беше прочел. — Първо, как за бога сте събрали цялата тази информация? И второ, може ли наистина да се разчита на нея?

— Ако нямате нищо против, ще ви отговоря, но в обратен ред — отвърна Върнън Джакс.

В късния следобед те седяха в кабинета на Алекс в централното управление на Първа търговска американска банка. Навън беше тихо. Повечето от служителите на 36-ия етаж си бяха тръгнали.

Специалистът по частни проучвания, когото Алекс беше наел преди месец, за да направи независима оценка на Съпранешънъл Корпорейшън, изчака със следобедния вестник в ръка, докато Алекс прегледа доклада му от 70 страници, включващ приложените фотокопия на важни документи. Джакс бе донесъл лично доклада си.

Този път Върнън Джакс изглеждаше още по-зле. Светлосивият му костюм бе достоен единствено за благотворителната Армия на спасението. Но твърде вероятно бе и там да не го приемат. Чорапите му бяха смъкнати около глезените, а обувките му бяха от мръсни по-мръсни. Малкото останала коса стърчеше безразборно. Ала едно беше ясно — липсата на какъвто и да било стил в облеклото се компенсираше от изключителните умения и професионализъм на Джакс.

— Колкото за достоверността на информацията — каза той, — ако ме питате дали фактите, които са изброени, могат да се използват като доказателство пред съда, отговорът ми е не. Но ви уверявам, че информацията е напълно автентична, не съм посочил нищо, което да не е проверено поне чрез два независими и сигурни източници, а в някои от случаите източниците са три. Освен това искам да ви напомня, че репутацията ми на човек, който умее да се добира до истината, е на ниво. Имам доста добра репутация и възнамерявам да я запазя. А сега няколко думи за това как успях да събера тази информация. Хората, за които работя, често ми задават този въпрос. Предполагам, че имате право да получите известни разяснения, но откровено ще ви призная, че няма да ви кажа всичко. Има неща, които смятам за „тайна на професията“ и „източници за защита“. Работил съм в Министерството на финансите на САЩ в продължение на двайсет години. Почти през цялото време съм правил разследвания за Комисията по ценните книжа и обмена на валута, и все още поддържам създадените тогава връзки — и не само там, но и на много други места. Господин Вандервурт, малцина знаят, че един от главните методи на работа при разследванията е търговията с доверителна информация. В моя бизнес човек никога не може да знае кога ще му потрябва този или онзи, нито пък кой и кога ще има нужда от теб. Веднъж ти помагаш, после на теб помагат. Така човек събира дългове, набира кредити, дава предплати или отлага плащанията — става дума за информация, разбира се, но всичко е в непрекъснато движение. Така че това, което ви продавам, не е само плод на моите усилия и познания. То е резултат от дейността на цяла мрежа от контакти. Подобен начин на действие е съвсем честен, защото рано или късно всичко се връща. Благодарение на контактите си, човек понякога научава учудващи неща.

— Да, това тук е една учудваща информация — каза Алекс и посочи доклада на бюрото си.

— Ето това е начинът, по който получих по-голямата част от информацията в доклада — каза Джакс. — Останалото е резултат на черна, неблагодарна работа, търпение и придобит опит.

— Разбирам.

— Има още нещо, което бих искал да ви обясня, господин Вандервурт. Смятам го за свое лично постижение. Наблюдавах как ме гледате и двата пъти, когато се срещнахме. Външността ми явно не ви направи впечатление. Аз искам да изглеждам невзрачно, защото един човек с непретенциозна външност и с незапомнящи се черти не привлича вниманието на околните и те не го забелязват. С други думи, тази външност ми позволява спокойно да провеждам разследванията. Хората, с които разговарям, не ме смятат за важна личност и не проявяват излишна предпазливост. Ако изглеждах като вас, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Ето това е. Но ако един ден ме поканите на годежа на дъщеря си, аз ще изглеждам безупречно, не по-лошо от който и да е друг гост.

— Ако някога имам дъщеря — каза Алекс, — непременно ще си спомня за нашия разговор.

Джакс си тръгна и Алекс отново прочете изумителния му доклад. В него бяха предречени огромни проблеми за Първа търговска американска банка. Внушителният колос Съпранешънъл Корпорейшън — Сънеко — се беше разклатил и всеки момент можеше да се срути.

Алекс си спомни, че Луис Д’Орси бе споменал за някакви слухове относно големи загуби, които се пазят в тайна, за трудности в паричните преводи между филиалите, за опитите на Джордж да измъкне субсидия, подобна на тази за компанията Локхийд. Върнън Джакс даваше потвърждение на всички тези слухове, като бе разкрил и много, много повече.

Денят си беше отишъл. Беше твърде късно да се предприема каквото и да било. Алекс реше да обмисли как да използва получената информация.