Читателски коментари (за „Брулени хълмове “ от Емили Бронте)

СПОЙЛЕРИ:

Велика книга. Истински шедьовър. Изключително много ми хареса и съм много щастлива, че я прочетох.

Това, че героите не са изцяло добри не ми пречи да ги обичам. Дори в определен аспект това ги прави по-вълнуващи. И изобщо не съм убедена, че Катрин е толкова глупава и сребролюбива, колкото й се приписва. Вярвам, че е възможно да е избрала Едгар не заради социалния и материалния му статус, а защото познаваше Хийтклийф по-добре от всеки друг. Това, че обичаш някого дълбоко, както и той теб, не винаги е гаранция за дълготрайни и щастливи отношения. Навярно Катрин е смятала, че въпреки любовта им един към друг, те просто са несъвместими като характери. Самата аз, колкото и да обичам някого, не бих могла с леко сърце да го приема, знаейки, че е способен на нещата, на които е способен Хийтклийф.

Така или иначе, няма как който и да от нас да е сигурен какво точно стои зад действията на всеки от героите, но това е едно от нещата, които много ме очароваха в тази книга. Че подлежи на интерпретация. Дори самият край е такъв. Едни ще кажат, че свършва ужасно, защото и двамата умират, водейки преди това много нещастен и тежък живот. Други биха могли да кажат, че най-сетне са намерили покой в смъртта и че са заедно в отвъдното. Аз избирам втория вариант.

Колкото до Хертън и Катрин, радвам се, че свърши добре поне за тях. Беше доста неочаквано и ми достави голямо удоволствие. Хубаво е в подобни истории да има и нещо положително в края.

Едно единствено минусче. Иска ми се да съществуваха глави от гледната точка на поне един от главните герои. Ние получаваме много и от самите им думи, но не е същото. Би било страхотно ако можехме „да влезем в главите им“. :D