Бях в зданието на площада с фонтана. Нали помните, разказах ви за него. Изглежда доста мрачно, все едно някога отдавна там е имало пожар, после няколко пъти са се опитвали да го възстановят, но така и не са успели. Вътре изглежда по същия начин. Като замаскирано пепелище. Даже не знам откъде това чувство. Всичко е ново, скъпо и шикозно, като онези стъклени палати, дето ги дават за офиси. Въздухът е прохладен и чист, изобщо не мирише на изгоряло. И все пак ми се струва, че ако се махне дъбовата облицовка от стените, ще се видят почернелите от сажди камъни.

Monstradamus

Как разбра, че е същото здание?

Ariadna

Отидох до прозореца и погледнах навън. Долу беше фонтанът със змиите, при който за първи път видях Астериск. От фонтана започваше широка улица с палми в големи саксии. Улицата стигаше до самия край на града и завършваше с огромна триумфална арка, покрита с пожълтели листа. На земята пред арката имаше бронзова глава, голяма поне колкото камион. На ухото й бе облегната стълба, а на челото имаше златна звезда с надпис: „Гроб на неизвестния шлемист“.

Nutscracker

Как успя да видиш всичко това от прозореца?

Ariadna

Просто погледнах натам.

Nutscracker

И успя да разчетеш надписа от такова разстояние?

Ariadna

Какви разстояния в сън? Няма никакви разстояния, само това, което сънуваш. Аз сънувах, че на челото на главата имаше такъв надпис. За разстояния нищо не съм сънувала.

Monstradamus

Ясно. Какво друго видя?

Ariadna

Колкото по-далеч бяха от централната улица, толкова по-малки ставаха къщите. На края на града имаше кръгла стена, зад която започваше бежова пустиня. Още по-надалеч се виждаха тъмносини планини, а може би бяха облаци по залез. Нищо друго не успях да разгледан защото в коридора се появи едно от джуджетата. Явно бързаше за някъде, а и видът му беше твърде войнствен — дрипавата му дреха бе препасана с ремък, на който висеше малка сабя. Без да спира ми даде знак да го последвам. Заизкачвахме се по някаква стълба. Попитах го нещо, но то ми нареди да мълча. Каза, че над господаря му е надвиснала опасност — искали да го убият. Затова вече всички въпроси и отговори строго се документират. Попитах кой иска да убие господаря му, но то промърмори, че и отговорът на този въпрос трябва да се документира. Стигнахме до голямо помещение, в което по продължение на стените бяха поставени еднакви стелажи с папки — очевидно някакъв архив. В центъра на стаята имаше кръгла маса, като двойна — на половин метър над плота имаше по-малък дървен кръг, който се въртеше. Преди използваха такива в общите трапезарии, за да може всеки бързо да завърти към себе си което и да е ястие. Джуджето седна зад масата и ми посочи мястото срещу него. Седнах. Пред мен имаше мастилница с истинско гъше перо и папка с листове хартия. Същата мастилница и папка имаше и пред джуджето. Нареди ми да напиша въпроса си на листа и да го сложа на горния плот. Написах: „Кой иска да убие Минотавъра?“. Впрочем перото пишеше много тънко и леко. В това време джуджето взе лист от неговата папка и също написа нещо. Сложихме листовете на въртящия се кръг, джуджето го завъртя на сто и осемдесет градуса и пред него се оказа моят въпрос, а пред мен — неговият отговор. Той бе кратък „Ти самата знаеш“. Но пък бе написан на гербова хартия. Оказа се, че дори няма нужда да чете въпроса ми, вече го знаеше.

Nutscracker

Гербова хартия? С какъв герб?

Ariadna

Звездичка в рамка от лаврови клонки. Изглеждаше доста внушително, даже бе изпъкнал на пипане. Под герба имаше девиз: „рег aspera ad asterisk“. Хартията бе с водни знаци. Освен това в горния десен ъгъл на листите имаше трицифрен номер — бланките бяха номерирани Искам да те попитам, Монстрадамус, какво означава този надпис.

Monstradamus

Съществува израз „рег aspera ad astra“ — „през трудностите към звездите“. А в този вариант съответно…

Organizm (-:

През ххх към ххх.

Monstradamus

Това се казва поетичен превод. Какво стана после, Ариадна?

Ariadna

Продължих да пиша въпроси, а той отговори: Ако искате, ще ви ги препиша направо от бланките.

Monstradamus

Как така ще ги „препишеш“? Искаш да кажеш, че бланките са у теб?

Ariadna

Да.

Monstradamus

Как попаднаха у теб?

Ariadna

Не знам. Когато се събудих, бяха до леглото ми. Може би са ги донесли тези, които почистват.

Monstradamus

И ти нищо не си забелязала?

Nutscracker

Монстър, приличаш на човек, който се е превърнал в бик, а се учудва, че на опашката му има звънче.

Monstradamus

Това за бика намек ли е?

Ariadna

Ще отговоря на въпросите ви и отивам да ям, става ли? А вие си го обсъждайте.

Monstradamus

Разбира се, Ариадна.

Ariadna

За първия въпрос ви казах. Продължавам.

Въпрос: „Как от нищото може да се направи всичко останало?“

Отговор:

„Виж отговора на следващия въпрос“

Следващ въпрос:

„Как шлемът на ужаса може да се намира вътре в своите съставни части?“

Отговор:

„Шлемът на ужаса разчленява единственото, което съществува, на множество, което не съществува. Но тъй като шлемът на ужаса изобщо не е онова единствено, което съществува, той също се явява множеството, което не съществува. А това, което не съществува, може да влиза във всякакви мислими и немислими взаимоотношения със себе си, доколкото тези взаимоотношения така или иначе не съществуват никъде, освен в шлема на ужаса, който всъщност не съществува.“

Въпрос:

„Значи ли това, че в шлема съществува друг шлем, в другия трети и така до безкрайност в двете посоки?“

Отговор:

„Някой, наречен А, може да е част от шлема на ужаса, носен от В, а някой, наречен В, в същото време може да е част от шлема на ужаса, носен от А. Това представлява абсолютна безкрайност в двете посоки, при което двамата често са добри хора.“

Въпрос:

„Молба да кажеш нещо за плитката“

Отговор:

„Колкото по-дебела и по-дълга, толкова на девойката е по-мила.“

Nutscracker

Всичко си е съвсем логично.

Ariadna

Въпрос:

„Как работи лабиринт-сепараторът?“

Тук ето какво стана. Джуджето надраска отговора си по-бързо, отколкото аз написах въпроса. Изчака ме, хвърли листа на горния плот и започна да го завърта. Но на средата се спря и ме попита с мил гласец: „Харесва ли ти гостуването тук? Но честно!“ аз му отговорих „Не съвсем. А ако трябва да съм честна — никак не ми харесва“. Тогава той пусна плота и получих листа с отговора: „Ето така работи.“

Organizm (-:

Ясно. Good, bad, UGLI. А попита ли го защо шлемът на ужаса се казва така. Помниш ли, бях помолил?

Ariadna

Помня. Това беше последният въпрос, който успях да задам.

Organizm (-:

И какво?

Ariadna

Джуджето помоли за извинение. Каза, че временно бланките са свършили. Но обеща в скоро време непременно да отговори.

Nutscracker

И какво стана после?

Ariadna

Чухме някакъв нисък, зловещ звук, издаван от рог или тръба. А може да е било и мучене. Джуджето от изненада събори мастилницата си на пода, тя се разби и до масата се образува голяма синя локва. Каза, че господарят му го вика на помощ и хукна. За сбогуване ми извика, че е възможно скоро да се пролее кръв, но тя ще бъде отмъстена.

Nutscracker

Кръв?

Ariadna

Да.

Romeo-y-Cohiba

Наговорихте ли се? Могат ли вече и останалите да кажат нещо?

Nutscracker

Никой не ти пречи, Ромео.

Romeo-y-Cohiba

Изолда, тук ли си?

IsoldA

Тук съм. Как се прибра вчера, животно такова?

Romeo-y-Cohiba

Защо животно?

IsoldA

А как да те нарека след това?

Romeo-y-Cohiba

След кое?

IsoldA

След начина, по който се държа.

Romeo-y-Cohiba

Аз? Аз? И как съм се държал?

IsoldA

Не се прави на глупак!

Romeo-y-Cohiba

Може би не пред всички?

IsoldA

От тях се притесняваш, а от мен не? Отгоре на всичко и питаш как си се държал? Добре, ще ти отговоря. Като тъпо животно, ето така. На всичко отгоре, безкрайно нагло и извратено животно, уверено в безнаказаността си.

Romeo-y-Cohiba

Виж ти! Виж ти, значи? Тогава и аз имам какво да ти кажа. От вчерашната ти отвратителна шега се чувствам, все едно са се изплюли отгоре ми. Имам усещането, че в душата ми са впръскали някаква гадост, от която главата ми се размътва, та чак не ми се живее.

IsoldA

Що се отнася до впръсканата гадост, от която не ти се живее, улучи право в десетката. Пръстите ми не биха дръзнали да напишат това. Макар че се чувствам точно по този начин. Не съм предполагала, че през такава малка дупка…

Romeo-y-Cohiba

Достатъчно. Не ми се иска последното, което ще чуеш, тоест ще видиш, от мен да е тази гадна ругатня Затова спри. Забеляза ли, че вчера дълго отсъствах? Знаеш ли защо? Първоначално не можех да открия пътя, някой бе подменил всички знаци, които бях оставил на кръстовищата. Заблудих се и попаднах на място, където не бях стигал досега. Бе задънена улица, в чийто край имаше старомодна червена телефонна будка с британския герб. Както едно време в Лондон. Влязох вътре. Там имаше табелка с адрес: Hampton Court Maze, Blind Alley №4, East. Под адреса с молив бе написан телефонен номер и линията никога няма да се освободи. Но всеки път, когато набирах номера, вярвах за миг, че ей сега ще чуя гласа ти. Лозолда. Legalita. И тази надежда, това моментно замиране на душата, което усещаш на пистата за ски скокове, преди да полетиш от ръба на трамплина в мъглата, всичко, което можех да почувствувам, докато телефонната шайба се върне на мястото си, нежно набирайки последната цифра на твоя фалшив номер, преобърната безкрайност — ето това бе щастието. Осмица — две нежни устенца едно под друго и леко размазаната линия на храсталака през прашното стъкло…

IsoldA

Колко трогателно, чак ще се просълзя. Само не разбирам, как след такива възвишени преживявания можа да направиш това… това… не знам дори как да го нарека. Даже педофил би повърнал.

Romeo-y-Cohiba

Но какво съм направил? Та ти абсолютно всичко направи сама. Единственото, в което мога да се упрекна е, че не се съпротивлявах. Въпреки че точно това ми се искаше преди дори наистина да заболи.

IsoldA

Как можеш така нагло да лъжеш? Макар че какво ли друго може да се очаква от теб.

Monstradamus

Извинете, че се намесвам в разговора ви, знам, че не можете да понасяте това. Но бих могъл да дам друга насока на мислите ви. На плана, който Изолда видя в парка, бе написано „план на лабиринта във Версай“. Телефонната будка, откъдето Ромео се е опитвал да й позвъни, ако се вярва на надписа, се намира в едно от предградията на Лондон. Разбирате ли накъде клоня?

Nutscracker

Аз не бих приемал тези надписи насериозно. Зад вратата на Изолда има точно такъв Версай, какъвто Лондон има зад вратата на Ромео. Угли би казала, че всички сме на дявола в рогата. И би била напълно права.

Monstradamus

Не споря. Но във всяко измерение има известни закономерности. И дори да сме на дявола в рогата, когато един вижда написано „Версай“, а друг „Лондон“, следва да предположим, че става въпрос за различни рога.

IsoldA

Що за безсмислици.

Romeo-y-Cohiba

Това вече е прекалено.

Monstradamus

Наистина, Ромео и Изолда, защо решихте, че сте близо един до друг?

Romeo-y-Cohiba

Всичко е еднакво около нас.

Nutscracker

Кое именно? Храстите? Храстите са еднакви навсякъде.

Monstradamus

Особено думата „храсти“ на два различни екрана.

Romeo-y-Cohiba

Дори цветът на земята под краката ни е еднакъв. Бежов.

Monstradamus

Бежов, но какъв бежов?

Romeo-y-Cohiba

В какъв смисъл какъв?

Monstradamus

Можеш ли да го опишеш по друг начин?

Romeo-y-Cohiba

Тъмнокафяв.

IsoldA

Как тъмнокафяв? Бежовият е по-скоро светлосивожълтеникав.

Nutscracker

Ясно. Ромео тръгнал да се срещне с Изолда, а се натъкнал на Жулиета. Изолда тръгнала да се срещне с Ромео, а попада на Тристан. Ако допуснем, че Жулиета и Тристан са едно и също лице… Макар че в случая едва ли може да се каже „лице“. По-вярно би било „мутра“. Или „шлем“?

Romeo-y-Cohiba

Слушай, езиковед ххх, млъквай.

Nutscracker

Метафората, трябва да отбележим, е плашеща. За сукубуси и инкубуси знаем отдавна, но в това страшно измерение съвсем ясно се очертава някакъв Жулиетристан, който се изхитрява да замени не един, а двама партньори наведнъж.

UGLI 666

И не само в това измерение. Защо прелюбодеянието е толкова отвратителен грях? Защото, както ни учи Светата Църква, с прелюбодееца, заслепен от похот, се съвъкуплява не друг, а самият кикотещ се дявол.

Organizm (-:

Ромео, чу ли кикот иззад стената?

Nutscracker

Колко поучително. Шлемиста дори не знае кого ххх. Или кой го ххх. Нещо нарисувано на стената, нещо се мярка в очните кухини на шлема, но истинският обект на неговата страст остава дълбоко анонимен.

Organizm (-:

Нещо не разбирам. Как Минотавъра успява да замени едновременно и двамата партньори. Сам себе си ли гали?

Nutscracker

Не. С Ромео той е Изолда, а с Изолда е Ромео. Но това, което казваш, е още по-интересна версия. Заслужава си да се помисли над нея Господа, извинете за неделикатността, но какво точно се случи в павилиона? Въображението ми се изчервява и се противи. Нищо, за което се сещам, не заслужава емоциите, които наблюдавахме. Американец навира пръст в Задника ви или последно танго в Париж. Мисленето ми е банално, ясно. Ромео, можеш ли да уточниш?

Romeo-y-Cohiba

Мога да уточня. Ако още веднъж завреш нос в нашите работи, ще те намеря и така ще те ххх, че мозъкът ти ще довърши гнусните си мисли на стената, ясно ли е?

Nutscracker

Интересно, как мислиш да ме намериш? Аз не съм Изолда — между нас няма люк. Още повече, че той не е бил и между вас, а…

Romeo-y-Cohiba

Имай предвид, че ако потърся старателно, може и да се намери.

Nutscracker

Не разбирам защо се вбесяваш? Какво, да не би да са ти обрязали лошо кохибата? Та това не съм бил аз, глупако, а вашият Жулистан.

Romeo-y-Cohiba

Достатъчно, Лешникотрошачка. Идвам да те убия.

Nutscracker

А на мен ми е през ххх, аз нося шлема на ужаса.

Ariadna

Напразно се карате.

Organizm (-:

Жулистан — прилича на името на някаква малка, но крайно вредна държавица в самия център на оста на злото.

Ariadna

Между другото вече съм виждала тази дума — Жулистан.

Monstradamus

Къде?

Ariadna

Там, където задавах въпросите на джуджето. В архива.

Monstradamus

Нищо не си ни казвала за това.

Ariadna

Когато джуджето избяга, останах сама в архива. Отначало седях на масата в очакване да се върне. Но то така и не се появи. Тогава станах и се приближих до стелажите с папки, които покриваха стената. Там имаше най-различни неща. Показания на победени от Минотавъра врагове. Рапорти от разпити на Минотаври от други Минотаври. Имаше цял рафт с протоколи от очни ставки, които Минотаврите провеждали сами със себе си, наричаше се „Alone Together“. Вероятно са имали предвид рогата, нали? Но най-много папки имаше с отговори на така наречените вечни въпроси, подобни на тези, които задавахме ние с вас. Всичко бе старо, пожълтяло от времето и праха. Знаете ли как мирише изписана хартия, когато писалите на нея, вече са умрели?

Nutscracker

Запомни ли нещо?

Ariadna

При мен има цяла купчина листове от различни папки. Когато се събудих, ги намерих до отговорите на джуджето. Няма кой знае какво ново. Вечните въпроси не са станали по-умни — затова са и вечни.

Monstradamus

Прочети нещо.

Ariadna

Въпрос:

„Защо съществува съществуващото?“

Отговор:

„За да даде време на времето.“

Въпрос:

„Защо да се трупат толкова събития и същности, за да се даде време на времето, при положение, че то не съществува никъде, освен в шлема на ужаса?“

Отговор:

„Събитията и същностите също се трупат единствено в шлема на ужаса, така че, моля мадам и мосю да не се вълнуват.“

Какво друго… За лабиринт-сепаратора… „А кой…“ Така, ясно: „Кой също се създава там“ Няколко страници обзор на исторически хроники. Анализ на противоречията. Един текст гласи, че Минотавъра е архитект на лабиринта. Друг твърди, че лабиринтът е построен от осемнадесет хиляди Минотаври, разделени на две колони. Според трети колоните трябва да се разбират в преносен смисъл, а лабиринтът е създаден от два мисловни издатъка или полусфери, символизирани от рогата на бика. И така нататък. А накрая има няколко листа за този Жулистан. Те изглеждат съвсем различно, древни и обезцветени. На много от тях почти нищо не може да се разчете, толкова са стари. Изписани са със странен красив почерк. Това са преводи на надписи от жулистанските пещери. Самите надписи са унищожени отдавна заедно с пещерите, останали са само копия на копията. Преведени са единствено фрагменти. Понякога кратки и несвързани, понякога по-дълги. Да чета ли?

Monstradamus

Разбира се.

Ariadna

„Може да се започне с каквото и да е, без ни най-малко да се притесняваме…“

Monstradamus

Да се започне какво?

Ariadna

Май вече се притесняваш. Почакай, не е тази страница. Началото е тук: „Астерий — това е всичко, което е пред и вътре в нас, особено «пред» и “вътре". Нахълтвайки в ума, той симулира този свят както и собствения ни разсъдък с всички негови гласове, толкова убедително спорещи един с друг. Да разбереш това означава да видиш Астерий. Може да се започне с каквото ти да е, без ни най-малко безпокойство…"

UGLI 666

Извинявам се, но вместо да слушаме тази безсмислица, не е ли по-добре да помислим какво ще правим в реалния живот? Съвсем не ми харесаха ония думи за кръвта, която трябва да се пролее.

Ariadna

„Истинското тайно име на Астерий, което дава власт над него, е: Астерий, който е Ние. Маговете от древни времена години наред са изтривали последните букви от всички надписи, за да не може никой да разбере за какво става въпрос…“

UGLI 666

Губим ценно време.

Ariadna

Друг лист: „Човекът е подобен на дърво. Мислите в главата му са като песните на птиците в короната му. Колко птици трябва да запеят заедно, за да се появи това, което приемаме за себе си? И дървото всъщност има ли си собствена песен? Астерий е сътворен по същия образ…“

UGLI 666

Накарайте тази ненормалница да млъкне.

Ariadna

„Основната тайна на Астерий е, че той е напълно ненужен. Той е страж, който неподкупно пази онова, което сам е създал от онова, което е създал сам. Въпреки суровия му вид и величието на неговата отговорност, всичко създадено от него, включително и той самият, е чисто излишество, игра на ума, фалшива златна заврънкулка в края на бездната. Затова, когато в това нищо с богато украсена рамка изведнъж грозната необходимост започне властно да заявява себе си или започне непримирима борба за тържеството на истинските ценности, възниква зрелище, на което можеш да се смееш до сълзи, защото истината е, че всичко това от началото до края няма никаква връзка…“

Monstradamus

Какви са тези звуци? Някой друг чува ли ги?

Ariadna

„Но трябва да се смеем тихо, иначе Астерий ще се обиди. Той не знае, че всъщност не съществува, но понякога започва да се досеща и това много го плаши и гневи. Начинът, по който вече от хилядолетия се опитва да стане реален, е ужасен и глупав, както и всички загадки на неговия свят. Облива себе си, който не съществува, с кръв, която също не съществува. От това той не става по-реален, но няма кой вече да му го каже — около него са останали само джуджета-прислужници, които проливат кръвта върху него и крещят, че пролятата кръв ще бъде отмъстена…“

IsoldA

Аз също ги чувам. Ужасно е.

Ariadna

„От Астерий не бива да се страхуваме. Ако се страхуваш, значи носиш шлема на ужаса и той е господар на твоя свят. Но ако свалиш шлема, Астерий изчезва и ти няма над какво вече да се смееш. И да носиш шлема, и да го свалиш — е голяма грешка. С него не трябва да правиш нищо. Дори само заради това, че той в действителност не съществува…“

UGLI 666

Все по-близо и по-близо, а тази глупачка не…

Ariadna

„Ти си свободен и твоята свобода се състои в това, че умът не притежава тяло, каквото и да ти дрънкат джуджетата със странни шапки. Дори тялото няма тяло, затова няма на какво да сложиш шлема на ужаса. Но докато не си разбрал това, Астерий е всичко, което виждаш, чувстваш, мислиш и знаеш. И пошлият механичен фарс, който разиграват един пред друг частите на шлема в прозрачната пустота на ума, се превръща в целия твой живот. Ако носиш шлема на ужаса, струва ти се, че това е завинаги. Но всяка вечност продължава не повече от миг. И вече се знае, какво ще стане, когато този миг свърши: ще си спомниш кой си всъщност и ще видиш, че шлемът на ужаса е просто играчка, която сам си измислил…“

Nutscracker

Какво става? Помогнете! Май този идиот Ромео…

Monstradamus

Какво става? Какъв е този грохот?

Nutscracker

Май наистина ме намери! Ако това е той. Страшни удари по вратата. Или това е…

Romeo-y-Cohiba

Не съм аз. При мен е същото. Ужасно блъскане.

Organizm (-:

Вратата се огъва.

UGLI 666

Настъпи последният час! Покайте се! Заклинам ви в името на кръста!

Nutscracker

Този, който е в центъра на лабиринт-сепаратора?

UGLI 666

Не губи последните си мигове в богохулство!

Sartrik

Какво става там? Спрете!

IsoldA

Ромео! Сбогом, мръснико!

Ariadna

Вратата ми е нажежена до бяло. И при вас ли е така?

Nutscracker

Трудно се диша. Нещо…

Monstradamus

Това е той.

Theseus

MINOTAURUS!

Monstradamus А?

IsoldA А?

Nutscracker А?

Organizm (-: А?

Theseus А?

Ariadna А?

UGLI 666 А?

Romeo-y-Cohiba А?

TheZeus

Fuck U

Monstradamus

МУУУУУУУ!

IsoldA

МУУУУУУУ!

Nutscracker

МУУУУУУУ!

Organizm (-:

МУУУУУУУ!

Theseus

МУУУУУУУ!

Ariadna

МУУУУУУУ!

UGLI 666

МУУУУУУУ!

Romeo-y-Cohiba

МУУУУУУУ!

Organizm (-:

Господа, така и не разбрах какво беше това?

Nutscracker

Май изстива. И шумът изчезна.

IsoldA

Какво, не разбрахте ли? Това е Тезей!

Romeo-y-Cohiba

Тезей! Толкова те чакахме!

Monstradamus

Тезей. Най-накрая. Къде си? Какво виждаш наоколо?

UGLI 666

Да-а.

Organizm (-:

Тезей, отговори!

Nutscracker

Стига. Няма полза.

UGLI 666

Измъкна се.

Monstradamus

Наистина ли си отиде?

Nutscracker

Тръгна са.

IsoldA

Но как…

UGLI 666

Минотавъра вече го няма.

Ariadna

Дръж се, татко.

Monstradamus

Синко!

IsoldA

Синко!

Nutscracker

Синко!

Organizm (-:

Синко!

Sartrik

Синко!

Към следващата част или към съдържанието

Виктор Пелевин Шлемът на ужаса (6) (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Метаданни

Данни

Шлемът на ужаса

Информация

История

Сваляне / Връзки

:-(())

Виктор Пелевин
Шлемът на ужаса (6) (Креатиф за Тезей и Минотавъра)