Дамян Дамянов
Сребърна сватба

Разбягаха се всичките илюзии.

Изметоха се всичките фантазии.

Потънаха във миши дупки „музите“

и тъй им поувяхнаха съблазните.

И тъй им поокапаха и листите,

и пъпките — по клоните им — нежните!

Доволна ли си? — Само ти единствена

остана тук, при мене, след метежа им.

Остана същата, непроменената,

каквато си от снимката ни сватбена,

оттам за да ги гледаш най-надменно ти.

И двете — ти и тя — да им се гаврите.

Остана ти — и жална, и нежалена.

Остана ти — нещастната, честитата.

И днес повторно ни венчава залеза

със по едно венчило във косите ни.