Дамян Дамянов
И вървим ние с теб…

И вървим ние с теб — два обречени двойника —

две тела, две души в туй човешко кълбо.

И в човешката степ търсим двата разковника,

двете сладки лъжи с едно име „любов“.

Търся своя си аз, и ти — своя. Но другаде.

Всред въртопа лица, във кълбото слова.

А пък те са си в нас, може би нейде тука са,

в двете наши сърца. Но не знаем това.

Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.

Като сянка лежи все на пътя ни тя.

Все към нея вървим, а тя — все недостигната.

И кога доближим — о, каква ти мечта:

просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния

свят, във който грешим, търсим правди.

                                                Кълбо,

из което със теб ний вървим, двама двойника,

две тела, две души на едната Любов…