Дамян Дамянов
…И кучето във тази къща…

…И кучето във тази къща

от мен живее по-добре:

целуват го и го прегръщат.

А ако някой мигом спре

при мен случайно, от преструвка,

от милост (все пак — същество),

едва ли ще е за милувка.

За всичко друго. За какво?

Не знам. Ала за всеки случай

мечтая си, не на шега,

и аз да съм един път куче,

да джафкам с лай. И то така,

че да ме чуе този светъл

дом, пълен с кучи лай щастлив.

Та белким живите се сетят,

че между тях и аз съм жив,

та белким живите научат

какво се казва лай от скръб.

Как искам да съм куче, куче!

Веднъж поне да си получат

един-два белега от зъб!